Когато си спомняме за детството, обикновено в съзнанието ни изникват моменти, в които сме били щастливи. Улисани в игри и приключения, покрай река, катерейки се по клоните на дърво или изследвайки тайни пътеки в гората. Да откъснеш зелени сливи или пък да хвърлиш камъчета във водата, безгрижно седнал с приятели в тревата: тези спомени остават за цял живот. За много деца от Стара Загора такова вълшебно място, изпълнено с игри, мечти и смях, място, където са си ожулвали колената и обикнали природата, е една малка рекичка. Красивият крайречен парк носи нейното име - „Бедечка“.
снимка: "Запазете Бедечка"
Този прекрасен парк ще бъде унищожен. Над 400 декара зелена площ са тъжен рекорд в историята на България. Там където живеят защитени растения и животни ще се издигне квартал. Крайречни гори и екзотични дървета обграждащи стари алеи ще бъдат изсечени. На тяхно място ще има магазини и кооперации. Задкулисни игри, общински съветници със земи в парка и съмнения за корупция. Навсякъде в държавата ни има такива проблеми. Бедечка е символ на всичко, което се случва в България – една райска градина, която ще бъде унищожена, защото лакомията и алчността са безгранични. Багерите вече влизат. Пред тях сме само ние.
И ако има нещо, заради което най-много си струва да спасим всичко това – птици, видри и порчета, прилепи, сребристи смърчове, кедри и чинари – то това за мен са децата на България. Защото ако днес ограбим детството им и досега с природата, в Стара Загора, Варна, Пловдив и къде ли още не, то утре те ще израснат осакатени. Ще израснат без да разбират какво е да хвърляш камъчета в реката или да си ожулиш колената по тайната пътека в гората. А осакатени хора лесно се поддават на алчност и лакомия.
Багерите вече влизат. Пред тях сме само ние. Зад нас е България.