Една родителска среща в една общинска детска градина. В края на срещата, която завършва с доброволно събиране на пари от родителите за насъщни учебни провизии, идва ред на въпроса за пластмасовите чаши... Всеки ден, всяко дете употребява по около 5 чаши за вода, за по 2-3 глътки вода. След употребата, която трае 2-3 секунди, детето изхвърля чашата на боклука.  

Положението с еднократните пластмасови чаши в детската градина прелива и чашата на моето търпение.

Влизам у дома. Вадя калкулатор. Следва шок: пластмасовите чаши струват по 25 лв. за всяко едно дете всяка учебна година. Следва радост: прозирам възможност да премахна пластмасовата напаст, ако убедя мнозинството. Мнозинството хора, които в свободното си време правят всичко друго, но не и да четат докладите на Европейската Комисия, Световната Здравна Организация, на ООН и цялата научна общественост за ефектите на пластмасовия отпадък върху човешкото здраве. Сега на преден ход е моето голямо откритие: използването на еднократна пластмаса в детските градини представлява абонамент за постоянното купуване на нови, уж евтини чаши. Без значение кой и как ги купува – лично аз, общината, или детската градина – този абонамент винаги се плаща от нашия джоб и струва 5 000 (да, пет хиляди) лева на учебна година. От момента, в който моето дете влезе в детската градина, до момента в който стане първи клас, аз и всички останали родители в тази една детска градина с 6 групи деца, ще платим смайващата сметка в размер на 20 000 лв.

Виж ти! Нямам търпение да споделя сметката за пластмасови чаши с останалите родители. Стратегически оставям другите аргументи на второ място. Защото правя още една сметка – сборът от авторитетите на МОН, Общината, МЗ, РИОКОЗ и други замесени в пластмасовата „хигиена“ институции е смазващо по-голям от моя скромен авторитет на „една майка.“  Аз съм икономист – по образование и…по природа. И твърдя, че използването на еднократни пластмасови чаши за вода в детските градини излиза извън всякакви стандарти за икономично управление на ресурсите.  И твърдя, че тази пластмасова зависимост трябва да спре,  ЗАЩОТО:

СКЪПО РАЗХИЩЕНИЕ. Пластмасовите чаши за еднократна употреба са възможно най-скъпият вариант за обезпечаване на пиенето на вода в детските градини. Еднократните контейнери са между пет и десет пъти по-скъпи от останалите алтернативи. Причината се крие в изхвърлянето им след всяка употреба: детето отпива три глътки за три секунди и моментално изхвърля на боклука чаша, която струва 3 стотинки. Това прави разход от стотинка на секунда. Умножено по 30 деца в група и по 5 пъти пиене на ден, това прави по 150 чаши на група/на ден или по 4,50 лв/ден!  

ИМА ДОБЪР НАЧИН. Казвам „начин“, не „чаши“. Децата могат да пият и без чаши, ако например имат инсталирана мивка тип фонтан. Върху инсталацията може да се сложи специален филтър. Така ще се сложи край и на пластмасовите галони и диспенсърите за вода. Но това е друга тема. Продължавам с чашите: има метални чаши, емайлирани канчета, многократни чаши от бамбук и всякакви видове биополимери, порцеланови чаши за по-големите деца и др. Забележете, че не споменавам „хартиените“ – Франкенщайн от слой пластмаса и слой хартия, за производството на която се изсичат 80-годишни дървета. Най-екологичният, най-евтин и напълно приемлив според Наредба № 3 за Здравните Изисквания към Детските Градини е обикновената чашка или канче от хром-никел (инокс). Условието е да е индивидуална: например лазерно гравирана с различна картинка за всяко дете в групата. Трае десетилетия, не се чупи, и понеже е индивидуална, се стерилизира само по веднъж на ден заедно с останалите посуда в градината без да изисква допълнителен разход на енергия. По този начин за четири години, докато детето ви стане ученик, всички вие като родители в детската градина ще спестите 20 000 лв. разходи за общо 880 000 броя пластмасови чаши. Ще предотвратите образуването на близо 3 тона пластмасови боклуци и над 8 тона въглеродни емисии!

НАРУШАВА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС. Одобрената от МОН програма на децата в детските градини включва и екологични теми. В минутите за екология децата правят поилки за птици от стари пластмасови бутилки. Учителката мотивирано обяснява как пластмасата не трябва да се изхвърля, защото се разпада от 300 до 2 000 години и замърсява природата. В този момент децата ожадняват и стават да пият вода…

ОБЪРКВА ДЕЦАТА. С еднократна пластмасова чаша в ръце, децата ни научават, че изхвърлянето на материал с вековна давност е норма. Усилията на учителката са напразни. Отпуснатият хорариум за екология е безсмислен. Нашите родителски стремежи да възпитаме децата ни са опропастени. В първите седем години от живота си, фундаментални за изграждането на личността, възприятията за света и основни морални устои, еднократната пластмасова чаша програмира безразличие към вещите и ресурсите и превръща децата ни в слепи консуматори завинаги.

НЕХИГИЕНИЧНО Е.  Да, нехигиенично. Защото единствената цел на хигиената е превенция на заболяванията. Само че отпивайки от „евтините“ и „хигиенични“ пластмасови чаши, децата системно подлагат лигавицата на устата си на „натривки“ със синтетични полимери на петрола. И пият вода, която съдържа химичните му следи. Всеки ден, по пет пъти на ден, и така – години наред.  Погледнете дъното на чашката – най-вероятно ще видите „PS 06” – знакът за най-разпространеният вид еднократна пластмаса и най-токсичният. И ако краткото физическо съприкосновение с тези чаши все още ви се струва хигиенично, нека тогава причината да спрем с тях е фактът, че те са опасни за здравето:

ОПАСНИ ЗА ЗДРАВЕТО. Пътят на пластмасовата чашка от детската ръчичка до белите дробове е кратък. Трае около ден: тези чаши технически не могат да бъдат рециклирани и се насочват към битовия отпадък. Изгарят се в периферията на големите градове в страната – в инсинератори за отпадъци. Това освобождава в нашия въздух богат химичен коктейл от частично филтрирани токсини,  които потискат имунитета,  водят до генни мутации, смущения в нервната система и хормоналния баланс, увеличават риска от ракови заболявания, астма, алергии и др. Напълно съм съгласна с компетентните органи – има пряка зависимост между еднократните пластмасови чаши и здравето на децата ни. Връзката обаче е обратнопропорционална – колкото повече ги използваме, толкова по-болни са и ще бъдат децата ни, техните деца, децата на техните деца и т.н. .…..

ИЗХВЪРЛЯНЕТО НА ПЛАСТМАСА ИМА КАТАСТРОФАЛНИ ПОСЛЕДСТВИЯ. Замърсяването с пластмаса е едно от най-големите екологични предизвикателства на нашето съвремие. Антропоцен: само за последните 10 години в света е произведена повече пластмаса, отколкото за предходните 100. Близо половината от тази пластмаса се използва по веднъж, както е в детските градини.  Този наш отпадък всеки ден се прибавя към петте милиарда тона натрупан досега пластмасов отпадък. Ако днес той се разположи равномерно един до друг, ще покрие цялата Планета с плътен пластмасов слой. Ако продължим с тези темпове, до 2050 г.,  в Световният Океан, ще има повече пластмаса, отколкото риба. В 2050 г, нашите деца би трябвало да са в зенита на младостта, силите и здравето си. Как ще стане това ако света, в който живеят, е безвъзвратно замърсен?

КОЙ, АКО НЕ НИЕ. „Защо не оставим компетентните органи да си вършат работата?“ Въпросът съдържа своя отговор: „ Защото те вършат работа“. В икономически смисъл, работата и резултатите са две различни неща. Всеки знае, че здравето на децата зависи от здравето на околната среда. Регионалните Здравни Инспекции са компетентни за здравето на децата, не работят за околната среда. Министерството на Околната Среда е компетентно за околната среда, не работи за здравето на децата.  Резултатът – пластмасови чаши за еднократна употреба в общинските детски градини.

Ние сме на ход. Ние – родителите и възпитателите на нашите деца.  Ние, които собственоръчно плащаме на магазинера в магазина, през касата на детската градина или през данъците си – за пластмасови чаши. Ние, които лично захранваме с парите, безразличието или нерешителността си целия порочен пластмасов цикъл. Ние, които искаме да бъдем част от решението.

ТОВА ГО НЯМА ПО СВЕТА. Останалите страни от Европейския съюз спазват общоприетата законодателна рамка за превенция на образуване на отпадъци. Затова и в чуждестранните детски градини се използват само чаши или шишета за многократна употреба от различни материали и видове. Там това не пречи, а допълва строгите хигиенни изисквания. Светът вече върви в посока на забрана на еднократната синтетична пластмаса дори и на частни терени – ресторанти, кафенета и други бизнеси, предлагащи храни и напитки. Миналата година Франция забрани петролните пластмасови чаши, чинии и друга еднократна посуда. В редица общини в Германия се налагат подобни забрани. Забраната е факт и в Делхи, Индия. Промените вече са на обсъждане и в редица други страни.

Чашите за смет не са просто чаши. Те са начин на мислене. Премахването им от детските градини е лесно, евтино и постижимо в кратък срок. Това е една малка стъпка, която ще доведе до голям скок напред. Напред, към едни по-отговорни пораснали деца. Напред към едни по-здрави деца. Защото равносметката от потребителския делириум на изхвърлянето е лишение от най-насъщното – чист въздух, чиста вода и земя. Нямаме право да пишем всичко това на сметката на децата ни днес. Защото те ще платят сметката утре.

Автор:  Сабина Максимова