9 + 1 неща, които научих като делегат доброволeц за мир и демокрация на „Грийнпийс“ в Рим

Блог от Мирослава Илиева, доброволец на „Грийнпийс“-България

В края на март бях част от делегацията доброволци на „Грийнпийс“ в Рим. Основната цел беше да отправим послание за демокрация и мир по време на марша за Европа, който се проведе на 25 март в центъра на града. Поводът - 60-годишнината от подписването на Римските учредителни договори на ЕС.

В продължение на 4 дни доброволците от Италия, България, Германия, Австрия, Белгия и Франция бяхме заедно и научавахме все повече един за друг, за държавите ни, а и за „Грийнпийс“ като цяло. Опитах се да събера най-важното  за мен от престоя и дейностите в Рим в няколко точки:

1. Добавената стойност на това да си доброволец на „Грийнпийс“

По време на престоя участвахме в мирна ненасилствена акция пред Колизеума. Тогава научих каква е стратегията, когато искаш да стигнеш до центъра, въпреки че полицията не ти позволява да преминеш, защото нямаш специално разрешение за това. Разбира се, че стратегията е хитрост - разделяте се на групи, заобикаляте и незабелязано се щраквате пред Колизеума.  

Малко след това трябваше да се снимаме на мост над оживен булевард. Фотографите бяха толкова безстрашни, че ни снимаха, докато светофарът зад тях светваше зелено и по трите пътни ленти прииждаха коли. Тогава всъщност видях какво на практика означава да си фотограф. Не си просто човек, който си щрака с апарата наляво-надясно, а буквално се жертваш, за да снимаш на пътя, докато зад теб се задават набиращи скорост автомобили и мотори.

Е, не си представяйте апокалиптични сцени. Всички бяха невредими, а кадрите наистина си заслужаваха! Като този по-долу, за който единият фотограф трябваше да се излегне на тротоара. Едва ли му е било толкова удобно, но пък изглежда се е справил добре.

2. Младите имат нуждата да бъдат чути

В един от следобедите отидохме в университета „Ла Сапиенца“ в Рим. Имахме за задача да снимаме няколко интервюта със студенти. В началото беше малко трудно, защото почти никой не се съгласяваше да застане пред камера и да говори по темата за Европа, мира и демокрацията, а и за бъдещето.

Увещанията обаче не траеха дълго, защото хората се отпускаха и започваха да говорят само минута-две по-късно. Оказа се, че всички имат какво да кажат. Дадох си сметка, че младите имаме нуждата да бъдем чути. Но не просто чути, а изслушани и разбрани. Нещо, което политиците, да кажем, не правят, особено ако вече са получили вота ни.

Именно тази обща нужда от изслушване и разбиране, си мисля, че ни обединява повече от всичко друго днес. Защото тя ни дава нужното, за да постигнем синергията, с която може да променим нещата и да осъществим целите си.

3. Грешките са, за да се учим от тях и да не ги повтаряме

Разговорите помежду ни, а и с организаторите далеч не бяха от обичайните, които се поддържат от добро възпитание. Често се осмелявахме да задълбаем и в по-сериозни теми. Това ми напомни защо е важно да казваш това, което знаеш и мислиш, вместо да го задържаш за себе си и просто да си мълчиш (благодаря за мъдрите думи, Дийтмар!). Защото ако не бях взела участие в разговорите и не бях споделила мислите си, едва ли щях да разбера, че сме се събрали адски много хора, които мислят еднакво, имат подобни възгледи и мечтаят за едно и също.

И да си призная, бях и много щастлива, защото се оказа, че изобщо не съм “изчезващ вид”. Видях, че има още хиляди като мен, които вярват в доброто, на които им пука за опазването на околната среда и които знаят, че от тях, а не от някой друг, зависи да се променят нещата!

И знаете ли, няма да крия, че ситуацията днес до голяма степен е в резултат на грешките, които са допуснали хората преди нас. Всички се съгласихме с това. Но вместо да обвиняваме, можем просто да използваме случая и да ги поправим. Погледнато от добрата страна разполагаме с един своеобразен наръчник, макар и от типа „Какво да не правим“. И това никак не е малко, защото някои не разполагат дори и с това. Спокойно може да го използваме, защото бъдещите поколения разчитат на нас да поправим грешките и да не допускаме още!  

4. Имаме нужда от демокрацията и мира

Обсъждахме и защо са толкова важни мирът и демокрацията за нас, а и за „Грийнпийс“. Те не са просто някакви имагинерни и абстрактни идеи. Именно днес виждаме до какво води липсата им и това е проблем, който засяга всички, пряко или косвено.

Колкото и да си казваме, че подобни неща не ни засягат и нямаме отношение към тях, то мирът и демокрацията са ни нужни и е добре да ги имаме предвид. Защото те са основата, върху която може да градим всичко останало занапред. Без тях най-малко би било невъзможно да си говорим и въобще да работим за опазването на околната среда. И това е една от причините в момента „Грийнпийс“ да работи за запазването им.

5. „Необходимо е да преодолеем границите извън и в самите нас“

Това ни каза Дийтмар от „Грийнпийс“ - Германия.

Макар да звучи малко философско, то е съвсем просто. Говорейки за Европа, си представям всичко друго, но не и граници. Често обаче не виждам онези, които пречат на хората да взимат решения, да бъдат по-смели, да вярват и да са щастливи. Защото границите в ума ни са невидими, но понякога имат много по-голяма сила върху нас - ограничават ни. И от нас самите зависи да ги преодолеем, нали?

6. Общите проблеми може да ни обединят и да ни мотивират

Изненадващо беше, че почти никой не задаваше обичайните демографски въпроси. Представяхме се, казвахме от кой офис сме и разговорът за акции, кампании и околна среда започваше.

Повечето от хората в групата не познаваха България, нито държавите от източна Европа. Затова често разказвах за проблемите, с които се сблъскваме тук. За това, как „Грийнпийс“ - България работи за разрешаването им, а и за хората като цяло. Най-забавни бяха въпросите от сорта на: Ама и вие ли имате дървета като тези? Имате ли такива сгради? Опитвах се да се поставя на мястото на хората, които сигурно си представяха, че в България живеят едни много тъмни субекти в пещери, да кажем.

Шегата настрана. Оказа се, че нашите проблеми не са изолирани, както понякога си мислим. Тъй като беше навечерието на парламентарните ни избори, разпитвах как е в другите страни по това време. Оказа се, че в Италия също се купуват гласове и много хора не виждат смисъл да упражняват правото си на глас. Това всъщност ме убеди, че някои от проблемите ни са общи и че е важно всички да работим заедно за разрешаването им, защото тогава и силата ни е по-голяма.

7. „Грийнпийс“ ми показа как изглежда моята Европа

Едно от най-важните неща на участието ми в делегацията беше това, че можех да разговарям с много хора и то по важни теми, които засягат не само мен. Силно ме впечатли един от италианците доброволци. Той беше едва на 19 години, но вече имаше ясна представа за света, за това, което иска да прави и за начина, по който да го осъществи.

От него „преписах“ умозаключението, че бидейки на демонстрацията, сме станали част от историческо събитие. Но не само това, ами сме си изяснили представата за Европа, в която искаме да живеем. А именно Европа на обединените, интересуващите се, заявяващи мнението си хора, които искат да живеят в мирна и демократична общност.

8. Образованието е движеща сила

Това беше чиста случайност, но все пак ако чуете някой да крещи „Има ли луди?“ (особено ако сте в центъра на Рим), не се свенете да го потвърдите и от своя страна също да изкрещите „Имаааа!“. Така се запознах с двама младежи, които казаха, че са дошли специално за демонстрацията и са изненадани, че някой им е отговорил на така странно зададения въпрос. Поразпитах ги и се оказа, че учат Европеистика.

Тогава осъзнах, че без образование трудно бихме разбрали Европа и европейските ценности, както и ползите от това да сме в ЕС. Затова си мисля, че именно образованието е прекият път към осъзнаването на индивидуалната ни отговорност, а с това и на силата ни да влияем върху събитията и решенията, които се взимат.

9. Приемствеността между поколенията мотивира

За мен беше голяма чест, че се запознах с някои от „динозаврите“ на „Грийнпийс“ - Италия. Не само че ни осигуриха топло посрещане, но и ни разказаха за опита си и ни вдъхновиха с историите си. Тогава споделих, че и аз искам един ден да съм „динозавър“, за да предавам по същия начин енергията и вярата, че можем да повлияем с действията си в дългосрочен план.

Именно тази приемственост между поколенията ми липсва понякога, защото осъзнавам колко е важна за личната мотивация и за засилване на усещането за индивидуалната значимост. Само така човек може да разбере, че това, което прави има смисъл и че всеки от нас е от критична важност за целия колектив и за осъществяването на общите цели.

Разбрах и защо доброволците са душата на „Грийнпийс“. В Рим ни показаха колко сме значими за идеята и каква отговорност имаме от тук нататък. Тайничко започнах да си мечтая, че ще посеем традицията за доброволчеството у нас и след години ще имаме доброволци от всички възрастови групи - така, както е в Германия например.

+1. Рим не е само Колизеумът, джелатото и пицата

Радвам се, че имах възможността да отида в Рим отново, но този път не като турист. Хотелът ни беше в покрайнините, пътувахме с градски транспорт, ходихме много пеш, излизахме в местните квартални заведения и така успяхме да се смесим с местните. Това ми даде възможност да разбера малко повече за града, културата и хората.

Направи ми впечатление, че по улиците на Рим няма улични кучета, но има много бездомни хора. Имат си кошове за органични отпадъци, а по улиците имаше не малко боклуци като предимно фасове. Хората определено не са заменили найлонови торби за пазар - наблюдавах в какво носят покупките си.  Също забелязах липсата на кабели и висящи жици по улиците, които в България, както знаем, са на показ и то в изобилие.

В повечето заведения няма кранчета на чешмите в тоалетната, а водата се пуска с педал. Което от една страна е доста по-хигиенично, защото не се налага да пипаш с ръце - веднъж с мръсни и втори път с чисти, че и да трябва да изплакваш. От друга страна е добър начин за упражняване на координицията на крайниците. За кандидат-барабанисти това си е страхотно упражнение.

Изводът ми като за финал:

Обичайте страната си, защото само така ще можете да спечелите чуждото уважение! И се борете за отстояването на мира и демокрацията, защото това е лична отговорност на всекиго от нас, така, както е и грижата за околната среда. Всички имаме неотложна нужда от тях!

За мен беше истинска чест да бъда част от делегацията в Рим и благодаря за гласуваното доверие на „Грийнпийс“ -  България.