Проектът АЕЦ „Белене“ стартира през 1981 г., когато правителството решава да построи 6 ядрени реактора на река Дунав. С края на комунистическото управление става ясно, че проектът е икономически неизгоден и е прекратен през 1992 година.

Издадена е т.нар. „Бяла книга“ на БАН, където са представени подробно аргументите за сеизмичната опасност и икономическата несъстоятелност на проекта.

Единадесет години по-късно, през 2003 г., проектът се възражда - идеята този път е за изграждане на 2 блока, всеки по 1000 MW.

Решението на правителството е обявено внезапно, без дискусия, без обществено обсъждане. Без да се направи доклад за ползите и вредите. В нарушение на закона правителството взема решение за „продължаване“ на проекта, вместо да обяви процедура за нов строеж, която би била подложена на обществено обсъждане и задължителен конкурс за избор на технология. С формулировката „продължение“ на проекта АЕЦ „Белене“ се предрешава,  че технологията трябва да бъде руска с реактори ВВЕР-1000. Това обезсмисля фалшивия търг организиран от правителството, като автоматично се изключват други участници.