Какво трябва да знаем за ВЕИ като част от пакета „Климат и енергия 2030“ на Европейския съюз

Въпреки че се смята за вероятно Европейската комисия (ЕК) да подкрепи задължителна обвързваща цел за намаляване на въглеродните емисии с 40 на сто (доста под необходимите съкращения), има спекулации относно равнището на амбициозност на целта за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници; както и относно това дали това ще е задължително за страните от ЕС.

#1: Възобновяемите енергийни източници са скъпи и водят до повишаване на сметките за енергия

Възобновяемите енергийни източници все по-бързо поевтиняват, тъй като стават все по-широко разпространени. Така например, в Германия разходите за инсталиране на слънчеви панели са намалели с две трети от 2006 г. насам[1]. Докато тези разходи падат, схемите за подпомагане на възобновяемите енергийни източници също ще станат по-евтини. Възобновяемите източници на енергия вече водят до намаляване на цените на едро на електричеството в много европейски страни, въпреки че това намаление често не достига до потребителите. Битовите сметки остават високи главно поради мрежови разходи, данъци и такси, както и липсата на конкуренция между енергийните компании[2].

Алтернативите на възобновяемите източници на енергия по никакъв начин не биха могли да бъдат счетени за по-изгодни. През 2011 г., ядреният сектор и изкопаемите горива, получиха общо 61 млрд. евро в държавни субсидии – два пъти повече от сумата, дадена на производителите на чиста енергия през същата година[3]. По същия начин през 2013 г., Европа беше на път да похарчи 500 млрд. евро само за внос на петрол[4], в сравнение със средна стойност от 139 млрд. евро годишно между 2000 г. и 2010 г.[5]. Вносът на газ и въглища правят крайната сума още по-висока. С по-нататъшното развитие на възобновяемите енергийни източници, които биха били възможни благодарение на задължителна цел за 2030 на ЕС, скъпият внос на изкопаеми горива ще намалее значително.

В допълнение, изкопаемите горива и ядрената енергия имат много непреки разходи. Ако вземем например само замърсяването на въздуха, то струва на европейците 42,8 млрд. евро под формата на годишни разходи за здравеопазване[6]. В същото време нерешеният проблем съхранението на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения ще продължи да цеди ресурси за поколения напред.

#2: Една единствена цел за климата за 2030 г. е най-добрият и най-евтиният начин за намаляване на емисиите

Възобновяемите енергийни източници са съществена част от стремежа на Европа да намали въглеродните емисии. Неотдавнашно изследване показва, че само възобновяемите енергийни източници са допринесли за 40%-50% всички съкращения на въглеродните емисии, постигнати в Европа между 2008 г. и 2012 г.[7], които резултати поставят ЕС на път да преизпълни целта си за емисии за 2020 г.[8].

Анализът на Комисията показва, че една единствена цел за 2030 г. за намаляване на въглеродните емисии с 40% ще направи малко, за да помогне за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в Европа[9].Това е така, защото единственият движещ фактор за намаляване на емисиите в енергийния сектор би била цената на въглеродните емисии, създадена от пазар на въглеродни емисии на ЕС.

Докато един функциониращ пазар на въглеродни емисии може да помогне най-замърсяващите изкопаеми горива да бъдат държани извън системата, той не може да ръководи дългосрочни структурни промени, необходими в енергийната система за извеждане на по-преден план на възобновяемите енергийни източници и инвестиции в областта на енергийната ефективност.

Според Международната агенция по енергетика (МАЕ), ​​търговията с въглеродни емисии в най-добрия случай би движила инвестиции в по-зрели технологии за възобновяема енергия, като слънчеви панели и вятър. Въпреки това, в тази ситуация цените на много нови технологии за възобновяема енергия ще се запазят високи, което подкопава способността им да допринесат за рентабилно намаляване на въглеродните емисии[10].

Задължителната цел на ЕС за възобновяеми енергийни източници за 2030 г. ще допринесе за намаляване на разходите за тези нови технологии и ще осигури въглеродните емисии да бъдат намалени най-евтино не само в краткосрочен, но също така и в средносрочен и дългосрочен план.

#3: Гъвкавостта е най-добрият начин за страните да намалят емисиите

Собствен модел на ЕС показва, че възобновяемите енергийни източници ще трябва да бъдат основният източник на енергия за Европа в бъдеще[11]. Енергийните инвестиционни решения, взети през следващите години, ще определят дали възобновяемите източници на енергия могат да достигнат пълния си потенциал за намаляване на въглеродните емисии.

Енергийната система на Европа ще се нуждае от 1 трилион евро в инвестиции само през това десетилетие[12]. Твърде много несигурност от страна на държавите-членки на ЕС би застрашила тези инвестиции и би ги направила по-скъпи[13]. Ясни ангажименти за държавите-членки за това как те ще се постигнат намаляване на въглеродните емисии в енергийния сектор ще създадат сигурност на пазара.

Днес тази сигурност се осигурява от задължителна цел на ЕС за възобновяеми източници на енергия, която е на път да бъде постигната в Европа. Утре задължителна цел на възобновяемите енергийни източници за 2030 г. може да осигури следващия кръг от рентабилни инвестиции.

В същото време, данни на ЕК показват, че задължителни цели по отношение на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност биха могли да добавят половин милион повече работни места в този сектор до 2030 г., отколкото една единствена задължителна цел за емисиите[14]. Това е в допълнение на 1,2 милиона работни места, които промишлеността на възобновяемата енергия вече е създала в рамките на ЕС – увеличение с 30% от 2009 г. в разгара на най-тежката рецесия от един век насам[15].

#4: Изисквания за инвестиране в енергийната мрежа могат да заместят необходимостта от задължителна цел за възобновяемите енергийни източници

Някои комисари, както и някои държави-членки, се противопоставят на задължителна цел за възобновяемите енергийни източници, и вместо това предлагат надзор на ЕС над националното енергийно планиране, включително по отношение на модернизацията и реконструкцията на електрическите мрежи. Разширяването на електропреносната мрежа на Европа, в това число трансгранични междусистемни връзки, е предпоставка за интеграцията на големи обеми от възобновяема енергия. Въпреки това, инфраструктурни мерки не могат да заменят задължителна цел за възобновяемите енергийни източници, тъй като е невъзможно ефективно да се планират мрежи без яснота относно посоката на енергийния микс на Европа, както предупредиха и енергийните регулатори[16].

#5: Целите за възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност подкопават цената на въглеродните емисии

Пазарът на въглеродни емисии в Европа е един от инструментите, предназначени да предоставят намаляване на въглеродните емисии. Въпреки това, системата се бори и трудно успява да се справи поради свръх предлагането на кредити, които индустрията може да търгува на пазара, в следствие на което отслабва стимула за намаляване на емисиите. Този излишък не е причинен от възобновяеми енергийни източници или от цели за енергийна ефективност, а от вратичка, която позволява на компаниите да получат допълнителни кредити чрез прихващане на техните емисии през слабо регулирани проекти за намаляване на въглеродните емисии извън ЕС. Ограниченото търсене поради икономическата криза усложнява проблема с кредитния излишък[17].

Изобилието от кредити доведе до падане на цените на въглеродните емисии до най-ниско ниво. През април 2013 г. един тон въглерод е струвал 2,62 евро[18]. Днес цените варират около 5 евро/тон въглерод.

МАЕ посочва, че съществува незначително припокриване между трите съществуващи цели на ЕС в областта на климата и енергетиката - една цел за намаляването на въглеродните емисии, втора цел за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, и трета цел за повишаване на енергийната ефективност. В действителност, МАЕ твърди, че тези цели са взаимно подсилващи се[19].

#6: Възобновяемите енергийни източници водят до фрагментиране на пазара

Амбицията на ЕС е да се създаде интегриран европейски енергиен пазар. Неотдавна ЕК идентифицира дълъг списък от нерешени фактори, които водят до фрагментиране на пазара. Те включват енергийни монополи, регулирани цени, липсата на прозрачност на пазара, недостатъчен капацитет на мрежата и взаимосвързаността, административни бариери за възобновяемите енергийни източници, както и субсидии за изкопаеми горива и ядрена енергия[20].

В областите, където интеграцията на пазара е напреднала най-много, като например в някои части на Северозападна Европа, възобновяемите източници на енергия са изпитали силен растеж[21], което доказва, че възобновяемите енергийни източници не са пречка пред интеграцията на пазара. Националните схеми за подкрепа на възобновяемите енергийни източници подпомагат преодоляването на тези разпокъсващи пречки, както и хода на Европа в посока към единен енергиен пазар. 

#7: Високите цени на енергията удрят европейската конкурентоспособност

Най-важният разход за повечето европейски предприятия не е енергията, а данъците и труда. Индустриите, които използват много енергия, като например циментовият и стъкларският сектори, получават подкрепа под формата на освобождаване от данъци и субсидии, за да се компенсират всякакви различия в цените на енергията с отвъдморските конкуренти[22]. Изследване на ЕК показва, че не е имало изтичане на въглеродни емисии, което означава, че няма фирми, които да са се преместили извън Европа заради европейските действия по отношение на климата[23].

Изтекъл доклад на ЕК показва, че разликата в цените на енергия между Съединените щати и Европа не оказва влияние върху конкурентоспособността на Европа[24]. Това е така, защото европейската промишленост като цяло използва енергията по-ефективно. От друга страна, американската индустрия става все по-малко енергийно ефективна и по-уязвима по отношение на повишаване на цените на енергията[25].

Сравнителното предимство на европейското производство е в комплексните, висококачествени продукти. Задължителната цел за възобновяема енергия за 2030 г. и засиленият пазар на въглеродни емисии могат да осигурят световно технологично лидерство на Европа. ЕК разпознава това в своята стратегия за индустриална политика: пет от шестте приоритетни области са свързани с изменението на климата или околната среда[26].