Разхождам се по плажа и стъпвам на капачка от бутилка. Плувам в морето и виждам пластмасова чаша, заклещена между камъните и водораслите. Познато ли ти е? Може би с други предмети, но за жалост е често срещана гледка. Океаните са запълнени с пластмаса. На плажовете, на камъните , във водата, на морското дъно. Дори в стомасите и телата на морските животни, малки и големи, пълни с торбички, опаковки, сламки, всичките в различни цветове.

За да се борим със замърсяването с пластмаса, трябва да се захванем с източника на този отпадък. И за да направим това, трябва да се отдръпнем от морето и да стъпим на земята. 80% от отпадъците в океана идват от сушата.

Тук се срещаме с лудостта. Хиляди и хиляди продукти, във всички форми, цветове и с всички функции и съдържание, но може би най-лошото от всичко, предназначени за еднократна употреба. Пластмасата е най-великото откритие за индустрията на „еднократната употреба“ в последните десетилетия и залива ежедневието ни. Всъщност почти 40% от пластмасата, произвеждана в Европа, е под формата на опаковки.

Поглеждайки този модел на производство виждаме това: добиват се материали, произвежда се продукт, той се използва и изхвърля. Как можем да променим това? Като превърнем поточната линия в кръг, това, което днес наричаме „кръгова икономика“. А какво е това?
Това е модел на икономиката и производството, в който продуктите са проектирани от самото начало с мисъл за повторното им използване, за да не се хабят ресурси и за да не се създава повече боклук. Не е само въпрос на това кръгът да се затвори, а и да се забави, използвайки правилото на „трита R-та“ (reuse, recycle, reduce) – използвай отново, рециклирай, намали.  Кръгът трябва да стане и по-чист, като се забрани използването на токсични вещества, в който и да е етап от производствения цикъл.

Кръговата икономика се обсъжда в Европейския съюз, с цел да се предприемат действия за промяна на закони в тази посока. Има няколко европейски директиви (за отпадъци, сметища и опаковки), които оказват влияние върху производството и справянето с пластмасата, които ще бъдат преоценени в следващите месеци, след което ще бъдат включени в национални закони. Това е златна възможност, да се стимулира позитивна промяна, която да прерасне в общество и океани, свободни от пластмасата. Нещо което не е невъзможно. ЕС вече постави прецедент с други закони, свързани с проблеми с околната среда, които павират пътя напред към разрешаването на други проблеми.

Европейските правителства имат възможността да предприемат амбициозни мерки, които да позволят преминаването към кръгова икономика, където „за еднократна употреба“ е нещо от миналото. Спешно е, производството на пластмаса не намалява ход, а нито околната среда, нито океаните могат да я преработят.

Дали министърът ни на околната среда ще посрещне предизвикателството?

Elvira Jiménez Navarro – Oceans Campaigner @ Greenpeace Spain

 

Original: http://www.greenpeace.org/espana/es/Blog/los-plasticos-nos-invaden/blog/58950/