Блог от Д-р. Кирстен Брод
Синтетичните фибри имат потенциал да са прекрасно нещо. Тяхното производство изисква далеч по-малко вода от тази на памука и те не се нуждаят от пестициди, за да пораснат. Но това прави ли ги природосъобразни? За нещастие, не.
Разпространението на бързата мода би било невъзможно без полиестер. Сравнително евтин и леснодостъпен, днес полиестерът е използван в около 60% от нашите дрехи. Но, ако вземем предвид изкопаемите горива, използвани при неговото производство, емисиите на CO2 за дрехи от полиестер са почти три пъти по-високи от тези на памука! Нашата зависимост от полиестер е една от причините модната индустрия да е сред най-замърсяващите индустрии на света, както по отношение на високите емисии при производство, така и заради не-биоразградимия отпадък, който остава.
Инфографика на бързата мода © Greenpeace
Една единствена дреха може да отдели 700 000 фибри по време на едно пране.
След като нашите дрехи достигнат пералнята, синтетичният плат отделя миниатюрни нишки: така наречените микрофибри. Те представляват микроскопични парчета пластмаса, също като микрочастиците, намиращи се в козметиката.
Всеки път, когато пуснете пералнята, стотици хиляди микрофибри се изхвърлят в канала. Много достигат плажове и океани, където те могат да останат за стотици години.
Погълнати от риби и други форми на морски живот, микропластмасата пътува нагоре по хранителната верига като накрая се оказва в нашите чинии.
30% от замърсяването от пластмаса на океаните може да идва от микропластмаса.
Според нов доклад на IUCN микропластмасата може да причинява по-голям проблем, отколкото сме мислели. Между 15% и 31% от морското замърсяване от пластмаса може да бъде от миниатюрни частици, отделени от домакинства и индустриални продукти вместо от по-големи пластмасови предмети, които се разграждат щом влязат в морето.
IUCN изчислява, че 35% от замърсяването от микопластмаса идва от пране на синтетичен текстил. Само Европа и Централна Азия изхвърлят еквивалента на 54 пластмасови торбички във вид на микропластмаса на човек за седмица в океана.
Микропластмаса от водна проба взета от кораба на „Гринйпийс“ БЕЛУГА II, 18 август 2016 г.
Та, какво можем да направим?
Нереалистично е да мислим, че можем напълно да се отървем от синтетичните фибри. Тяхната употреба е твърде разпространена и само количеството дрехи, което произвеждаме, просто не може да бъде достигнато, използвайки единствено памук и други натурални фибри. И макар индустрията да развива решения като по-ефикасни филтри на пералните, това все още не решава проблема.
Трябва драстично да премислим начина, по който произвеждаме и използваме, това което носим. Дрехите трябва да бъдат шити без да се замърсява природата. Те трябва да бъдат разработени устойчиво, така че да могат да бъдат рециклирани единствено след много години употреба. Като консуматори ние имаме голяма роля в предотвратяването на това микрофибри да замърсяват океана, като просто купуваме по-малко. Ако намалим консумацията, ние намаляваме боклука. Всичко започва с това да бъдем по-загрижени за проблема и останалото е лесно.
Магазинът за дрехи втора употреба на „Грийнпийс“ В Хонг Конг, 16 юни 2016 г.
По-малко е повече.
Да преосмислим нашата система на пазаруване е възможно. Пазаруваме твърде много и носим дрехите си твърде малко. Проучване от „Грийнпийс“ – Германия от 2015 г. открива, че около 40% от нашите дрехи са носени рядко или никога. Ние можем да променим това. Можем да купуваме втора употреба или винтидж, да се възползваме от размяната на дрехи онлайн или в общностите ни или да префасонираме нашите вече налични дрехи. Облеклото не е необходимо да бъде чисто ново, за да е модно.
Посетете Story of Stuff, за да разберете повече за микрофибрите и какво можете да направите, за да помогнете. Споделете това видео и разпространете идеята!
Д-р Кирстен Брод е координатор на глобалния проект Detox my Fashion в „Грийнпийс“ – Германия.
За повече информация погледнете нашето видео, обясняващо за микрофибрите: