Блог от адв. Регина Колева
На 5 април Съдът на Европейския съюз постанови решение срещу България за нарушения на Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух. От присъединяването си към Европейския съюз, България превишава годишните и дневните пределно допустими норми за фини прахови частици според европейското законодателство. По данни на Европейската агенция за околна среда, България е на първо място по замърсяване с фини прахови частици в ЕС, а Световната здравна организация ни поставя на второ място по брой смъртни случаи на глава от населението, причинени от замърсяване на въздуха.
Решението е в резултат на дългогодишна комуникация между страната ни и Европейската комисия. Още през 2009 г. България заявява желанието си за изключение (дерогация) спрямо крайния срок за съответствие с нормите на замърсяване, но Комисията повдига възражения и дерогацията не е приложена. През 2015 г. Комисията завежда иск пред СЕС.
СЕС намира България за виновна и по двете повдигнати обвинения: за систематично и постоянно неспазване на нормите за фини прахови частици и за неизпълнение на задължението за приемане мерки, които да подобрят качеството на въздуха в най-кратък срок.
Систематично и постоянно неспазване на нормите за фини прахови частици
Съдът не приема защитата на България, че доколкото е налице тенденция към намаляване на превишенията, Директивата не е нарушена. Отхвърлен е и аргументът за тежкото социално-икономическо положение на страната ни, което затруднява справянето с основните източници на замърсяване — битово отопление и автомобилен транспорт. Съдът потвърждава обвинението, като допълва, че България е била задължена да спазва тези норми от датата й на присъединяване към ЕС, от което са изминали 10 г.
Липса на ефективни и подходящи мерки, които да гарантират възможно най-кратък период на наднормено замърсяване
Обвинението на Комисията по тази точка се основава както на системното нарушаване на пределните стойности, така и на факта, че мерки, които са били предвидени от България в процеса на комуникация, все още не са предприети към датата на иска. Общинските програми за чистота на атмосферния въздух е трябвало да включват ефективни и подходящи мерки, които да гарантират възможно най-кратък период на превишаване на нормите.
Съдът потвърждава обвинението, без да проучва приетите програми за чистота на въздуха. Съдът намира, че след като от влизане в сила на Директивата през 2010 г., до датата на иска пределно допустимите стойности за прахови частици са все още системно превишавани, то България не е привела в действие подходящи и ефикасни мерки, с което е нарушила Директивата.
Интересно е да се отбележи, че и към днешна дата в българското законодателство не е въведено изискването програмите за чистота на въздуха да съдържат мерки, които да осигурят възможно най-кратък период на превишаване. Такава разпоредба не се съдържа нито в Закона за чистотата на атмосферния въздух, нито в Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух.
Да очакваме ли санкция?
Към момента България не е санкционирана, тъй като в това производство се установява единствено дали е спазено европейското законодателство. При продължаване на нарушението, Комисията може да поиска от съда да наложи санкция във вид на еднократно плащане или сума, дължима за всеки ден до преустановяване на нарушението. В някои случаи се прилагат и двата вида санкции.
Предвид досегашната практика на подценяване на проблемите с чистотата на въздуха, прогнозата не е оптимистична. Обсъждането на програмата за чистота на въздуха в София е пресен пример. Макар предишната програма да изтече в края на 2014 г., едва преди месец общината представи проект за програма за периода 2015 г. – 2020, т.е. за изминал период, като предложеният проект не предлага ефективни мерки за справяне с основните източници на замърсяване – битово отопление и транспорт.