Интервю на Александър Александров

Слънчевата енергия е не само екологична, а може да има и важен социален ефект, както и да даде конкурентно предимство на икономиката ни. В това е убеден Такис Григориу, представител на „Грийнпийс“ - Гърция. Разговаряме с него за опита на южната ни съседка при внедряването на соларни панели в домакинствата и обвързването на този процес с помощта за социално уязвими групи от обществото.

Производството на енергия се променя с бързи темпове, в живота ни постепенно навлизат нови термини като „социална слънчева енергия“ (social solar), prosumer (производно на производител и потребител) и енергиен гражданин, и заедно с Такис Григориу стигаме до извода, че страни като България и Гърция могат да играят ключова роля в тази промяна, особено ако бъдат направени малки стъпки по отношение на регулацията. Ето и самия разговор:

Бихте ли разказали повече за концепцията social solar (т.нар. социална слънчева енергия)?

Днес ние знаем, че преходът към чиста енергия се случва и най-важното е да го осъществим по най-добрия начин – честно и социално отговорно. Основната ни идея е да помогнем по този начин на хората, които са в нужда – бедните и уязвими домакинства, да бъдат част от тази енергийна промяна.

Днес някои обществени групи не могат да си позволят да бъдат част от нея. А това, което правим обикновено, когато дадено домакинство е в нужда и не може да си позволи да си плати електричество или топлинната енергия, е да му помогнем като му дадем средства под формата на пари за закупуване на въглища или твърдо гориво. Този подход обаче има два очевидни проблема.

Първият е, че въпросното домакинство ще продължи да се нуждае от този тип подкрепа и следващата година отново ще е в същата ситуация. А ние съответно ще трябва отново да му дадем пари. Възможно е домакинството да остане в нужда завинаги.

Ако обаче вместо това му помогнем да си създаде соларна система, ще направим интервенция само веднъж и същото домакинство ще престане да е енергийно бедно. През следващата година то няма отново да се нуждае от средства. И още по-важно – ще възвърне достойнството си.

Това е едното предимство. Второто е, че ако субсидираме консумацията на изкопаеми горива, ще получите всички проблеми, свързани с тези горива, включително замърсяването, което напоследък се превърна във все по-често обсъждан проблем в България, Гърция и други страни. Така че основният начин да се справим с тези проблеми е да обвържем социалната политика с инвестиции в соларна енергия. От това ще спечелят всички страни.

Случва ли се това някъде по света?

Да, в някои от най-напредничавите американски щати като Калифорния, Колорадо, Минесота, Ню Йорк вече има такива програми за социална политика по места. В тях се помага на уязвимите общности и домакинства да произвеждат собствена енергия.

А в Европа?

За съжаление не толкова много. Но мисля, че в тази идея има смисъл и тепърва предстои да бъде осъществена. Рано или късно ще видим правителствени политики за изграждане на соларни инсталации за уязвими домакинства с цел да се помогне на бедните домакинства да станат енергийни граждани.

Значи социалният аспект може да бъде важна част от въвеждането на устойчива енергия?

Да, определено.

А, според вас, може ли да се приложи този модел в България?

Убеден съм. Вие имате система за разпределяне на енергийни помощи за бедните домакинства. Освен това разбрах, че имате и проблеми със замърсяването на въздуха, което е заплаха за общественото здраве. Сред причините за това е използването на изкопаеми горива за отопление. За да се справите с тези проблеми, трябва да се справите с техните корени и решението е да започнете да подпомагате чистата енергия и да помогнете на нуждаещите се домакинства да станат енергийни граждани.

Можете ли да ни разкажете повече за гръцкия модел по внедряване на слънчеви системи? Какви са най-важните предимства, които можем да заимстваме тук в България?

Във фокуса в Гърция в момента е внедряването на концепцията за нетна консумация – т.нар. net metering - в регулацията. Става въпрос за следното: ако вие имате соларна система с цел собствена консумация, но произвеждате повече енергия, можете да я предадете към мрежата, да я съхранявате там, използвайки мрежата като своеобразна батерия. И примерно през нощта, когато няма соларно производство, а продължавате да консумирате енергия – да си взимате тази съхранена енергия обратно. Ако пък консумирате повече, след това да си доплатите.

Това е идеята на net metering. Този модел се използва много активно в САЩ и в някои други страни. В него има голям смисъл, защото слънчевата енергия е много евтина. И когато вие едновременно произвеждате и използвате енергията, се превръщате в просюмър (prosumer) или енергиен гражданин.

А запознат ли сте с българската регулаторна рамка в тази област?

Да, разбирам, че са на лице много правни и бюрократични препятствия. Новата европейска директива обаче ни показва правилната посока – да помагаме на хората да станат енергийни граждани. Новото послание в Европа е: „чиста енергия за европейските граждани“ и това не е случайно. Една от причините е, че те осъзнават огромните екологични и икономически предимства, но също и предимства за обществото от този подход.

Кога очаквате тази промяна да се случи в Европа?

Тя вече се случва в някои европейски страни. Процесът е започнал в Гърция, в Германия вече има над 1 милион енергийни граждани. Това е огромно предимство за икономиката. Във Великобритания също са толкова. В Холандия соларните системи в домакинствата са над 100 000.

Ако икономиките на Южна Европа като Гърция, Испания и България трябва да направят нещо, то е да се възползват от страхотния актив, с който разполагат - слънцето и слънчевата енергия. Ако страните от Северна и Централна Европа отиват в тази посока, убеден съм, че ние също трябва да го направим. Да помогнем на нашите граждани и да получим ключово конкурентно предимство за нашите икономики. Защото това е евтина чиста енергия, която може да донесе на икономиките ни конкурентно предимство.

Какви съвети бихте дали на българските законодатели в сферата на правната рамка?

Според мен, те трябва да улеснят възможността хората, бизнесът, фермерите и други да бъдат енергийни граждани и да се сдобият със соларни системи. Правната рамка трябва да е по-опростена, да няма толкова много препятствия и да има компенсации, когато част от енергията, произведена от домакинствата, отива в мрежата.

Такис Григориу е координатор на кампанията „Климат и енергия“ в офиса на „Грийнпийс“ в Гърция.