Докато са живеят в Лондон, те са притежават всичко, което биха могли да искат, но нямат време да се наслаждават на живота си. Осъзнавайки това, Кевин и Тина решават, че единственото реално „притежание“, което биха искали да имат, е това да са заедно, както и желанието да са си самодостатъчни.
Тина и Кевин са си мислели за това да имат ферма от известно време, още докато са живеели в Лондон. Лелята на Тина има ферма в Шотландия и тя е ходела често, когато е била дете, и много се е наслаждавала на времето прекарано там. Може би, когато са били по-млади, те не биха предприели такава стъпка в живота си. Сега обаче са наистина много доволни от решението, което са взели.
Те не са съгласни с начина, по който храната се променя от супермаркети, както и с това, че земеделските производители са принудени да прилагат все по-лоши практики за производство на храни. Използването на повече торове, повече пестициди и мисълта, че всичко това отива в нашата храна не ги е карала да се чувстват щастливи. Напротив, те решават, че е важно хората, особено децата ни, да могат да разберат от къде идва храната и да знаят по какъв начин се произвежда.
Така, те създават малката си ферма в една стара къща в полите на Рила, но доста близо до София. Къщата е била почти пред разпадане – те я купуват и я възстановяват, и заедно с това започват да култивират земята.
Нямат предишен опит, а просто една хубава книга. Но в очите на Тина, ако се интересуваме от нещо наистина много – всеки един от нас може да го направи. Те двамата, например, се учат на нови неща през цялото време, като с всяка друга работа. Двамата са единствените работници във фермата, а от време на време получават помощ и от доброволци. Изключително горди са, че имат възможността да кажат за продукцията си: „Това е нещо, което ние сме произвели“. Те не искат да бъдат голям бизнес. В тези обстоятелства, разбира се, е много важно за тях е да се харесват един друг – особено през зимата, когато няма много работа навън!
Производството на фермата е много малко, затова и продажбата на продукцията е трудна работа. Фермерските пазари са чудесни за тази цел, защото им дават възможност да предлагат това, което имат произведено, а не това, което трябва „послушно да доставят“, заради желанията на магазините. Също така, те използват собствената си продукция, за да приготвят набор от домашно приготвени конфитюри, мармалади, желета, лютеници, туршии, базирани на традиционни английски рецепти.
Всяка седмица, те се появяват на пазара с нещо различно – защото това имат на разположение – така показват на потребителите кои храни са добри, достъпни и пресни в дадения сезон. Така например, в началото на тази пролет, когато са имали само коприва в градината, те решават да приготвят песто от коприва. Отнема им 3 опита, преди резултатът от усилията им да ги удовлетвори – но, ако храната не е добра – те не биха я предлагали на потребителите. Хората, които пазаруват от тях, наистина обичат сезонната продукция!
Фермата има някои строги принципи – без химикали, дори без органични торове. Ако растенията са нападнати от зелени мухи, например, те просто ги събират на ръка. В действителност, те установяват, че имат забележително малко проблеми с вредителите.
Вярват, че е важно да се практикува земеделие по този начин не само, за да имаме чиста храна с добро качество, но също така и в полза на околната среда. Районът, където се намира фермата е много чист – има всякакви видове диви животни, неща, които не бихме могли да видим другаде. На други места обаче, интензивните земеделски практики на промишленото земеделие са унищожили тези екосистеми.
Накратко, Кевин и Тина искат да бъдат в състояние да живеят спокоен живот, като не пречат на никого друг, нито на природата. Вратите на фермата им са винаги отворени за всеки, който би искал да види какво и как го произвеждат. Те произвеждат добра храна, защото обичат да го правят. Също така, обичат и да я споделят с нас.
Повече за фермата в с. Алино ще намерите тук.