доклад за научните доказателства след 2013 г.
Опрашителите, в т.ч. медоносните пчели, дивите пчели и други насекоми, играят важна роля за нашата храна и земеделската продукция. ¾ от земеделските култури, продавани на световния пазар, зависят от тях в някаква степен. Въпреки това, тези толкова важни насекоми са в беда. Например, популациите на някои диви земни пчели са претърпели сериозен упадък и са се превърнали в регионално или глобално изчезващи видове. Достъпната информация за други видове опрашители представя подобна притеснителна картина.
Този спад в популациите е признак за неработеща индустриална земеделска система. Изобилие от научна информация показва, че като причинява загуба на видово разнообразие, разрушава естествените местообитания и разчита на токсични химикали за контрол на плевелите и насекомите, индустриалното земеделие заплашва бъдещето на насекомите-опрашители, на които разчита до такава степен.
Опрашителите редовно са изложени на токсични химикали като инсектициди, хербициди и фунгициди. Цялостното въздействие от това излагане е все още неясно. Въпреки това, научните доказателства показват, че някои инсектициди в частност, имат директен отрицателен ефект върху здравето на опрашителите, влияейки както на отделни организми, така и на цели колонии. Това включва няколко от т.нар. неоникотиноиди, както и други инсектициди.
Употребата на неоникотиноидни инсектициди започва през средата на 90-те години като „добър” заместител на по-стари, по-вредни субстанции. Тяхната употреба се е повишила значително, предимно за покриване на семена, което ги е превърнало в най-използваният вид инсектициди в глобален мащаб. Въпреки това, от средата на първото десетилетие на XXI в. учените започват да изказват опасения, че неоникотиноидите могат да навредят на нецелеви организми, особено на медоносните и земните пчели.
В отговор на повишаващия се обем научни доказателства, през 2013 г. Европейският съюз прие частична забрана на 3 неоникотиноида (имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам), както и на друг инсектицид – фипронил. ЕС ограничи няколко от употребите, които Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) потвърди, че са опасни за пчелите. Въпреки това, EFSA също признава, че няма достатъчно задоволителни научни данни, за да се оценят определени употреби и влияния върху опрашители, различни от медоносните пчели.
От тогава, изследователската общност, водена от загрижеността на обществото и политиците, показва още по-голям интерес към факторите, допринасящи за кризата с опрашителите, включително влиянието на специфични пестициди.
„Грийнпийс“ даде задача на една от водещите научни институции в областта, Университетът в Съсекс в Обединеното кралство, да проведе обширен преглед на всички научни публикации от 2013-та година насам, които изучават въздействието на неоникотиноидните инсектициди върху опрашителите и околната среда.
Докладът потвърждава рисковете, идентифицирани от EFSA през 2013-та година и показва появата на допълнителни рискове за опрашителите. Ново изследване показва в точност, че вредата върху пчелите нараства не само от третираните растения, но и от замърсени диви растения, които не са третирани с неоникотиноиди. Последните данни също показват, че неоникотиноидите са навсякъде в нашата околна среда, замърсявайки водата, почвата и естествената растителност. Доказателствата показват, че те представляват сериозни рискове за много видове диви животни, различни от пчелите, включително пеперуди, бръмбари и водни насекоми, с възможен домино ефект в цялата хранителна верига.