Save the Arctic | Greenpeace Bulgaria
>

СПАСИ АРКТИКА

Топящите се ледове в Арктика – това е едно от най-големите предизвикателства пред планетата ни. През лятото на 2012 г. се достигна до рекорд в минимума на ледената шапка на Северния полюс. Серия от екстремни климатични събития- като урагана в Ню Йорк  - и желанието на много консервативни учени да свържат тези събития с топенето на ледовете в Арктика – направиха така, че климатичните промени вече да не са пренебрегвана тема дори в страни като САЩ.

Арктика - дом на белите мечки – е атакувана от нефтодобивната индустрия.
От Аляска до Норвегия и от Норвегия до Русия - от всички страни нефтодобивните компании се преместват на север. И сега за пръв път са решени да минат отвъд проучванията и да започнат същинския добив.

Водеща компания в надпрeварата е Shell – една от най-мощните корпорации в света. Но ако спрем Shell – това ще е знак за останалите компании. Ще бъде огромна победа за спасяването на Арктика и ще допринесе много в борбата с климатичните промени.

Вече постигнахме много. По-рано тази година помогнахме Shell да изостави плановете си за сондиране в Аляска до 2014 г, както и помогнахме в убеждаването на президента Обама да започне разследване на арктическата програма за сондиране на САЩ. Други компании като Total се изплашиха и се изтеглиха от района.

Но SHELL все още няма намерение да се оттегли. Вместо това подписа договор с Газпром и президентът на Русия – Владимир Путин, който без да се поколебае ги покани да сондират в руските територии на Арктика. Район, където корупцията е широко разпространена, а пък петролните компании до голяма степен не се регулират.

Руските територии на Арктика  бързо се превръщат в  ново бойно поле, където борбата за спасяване на Арктика е безмилостна. Голям нефтен разлив, такъв като в Мексиканския залив – е почти неизбежен, докато петролните гиганти са допуснати да сондират там, поставяйки под огромна заплаха и местните общности, и цялата екосистема.

Ако Shell развали споразумението си с Газпром – тогава и за двете компании ще е много по-трудно да продължават да оперират там. Също трябва да накараме и другите петролни гиганти като руската Роснефт и норвежката Statoil  да се изтеглят от Арктика.

Ние сме движение, което се изправя срещу климатичните промени и срещу разрушаването на един от последните недокоснати райони на планетата. Искаме да поставим граница в леда и да кажем на нефтодобивните компании ”Вие сте дотук”.

Защо Арктика е важна за Земята?

Арктика е уникално и уязвимо място. Освен, че е дом за много видове, които не могат да бъдат намерени никъде другаде – районът играе ключова роля в регулирането на климата на Земята.

Но Арктика е под заплаха – от климатичните промени, от нефтодобивните компании, от индустриалния риболов – като всичко това се улеснява от топенето на ледовете. За 30 години сме загубили 75 % от леда в Арктика (измерваното количество през лятото). С топенето на ледовете компаниите настъпват на север и са нетърпеливи да използват северните маршрути, за да съкратят корабните транзити. Това носи заплаха от нефтени разливи, замърсяване, увеличени нива на подводен шум, инвазивни видове, свръх-риболов и разрушаване на местообитания.

Арктика играе ролята на хладилник на планетата, охлажда Земята. Горенето на изкопаеми горива, които топят ледовете, е като да оставиш вратата на хладилника отворена. Това е така, защото ледът отразява в голяма степен слънчевите лъчи, които достигат до него, и ги връща обратно безопасно в пространството. Океаните отразяват много по-малко слънчевите лъчи, абсорбират повече. Ледът на Арктика е като слънчева шапка, която пази планетата – ако я загубим, Земята ще се нагрее по-бързо.

Защо нефтен разлив в Арктика е по-опасен, отколкото другаде по света?

Арктика е едно от най-сложните места за добив на нефт на планетата. Сондажните територии са покрити с дебел лед през повече от 2/3 от годината, а температури от -50˚C са обичайни.

Един нефтен разлив в Арктика ще има катастрофални последици. Последиците ще бъдат много по-сериозни, отколкото разлива в топлите води на Мексиканския залив. Самата индустрия признава, че много малко може да бъде направено в случй на нефтен разлив в Арктика, а крехката екосистема там ще бъде унищожена.

Изключителният студ, заплахата от айсберги, намалената видимост и отдалечеността на района увеличават риска. В случай на авараия може да отнеме месеци докато се предприемат адекватни спасителни операции.

Единственият начин да се запази този уникален район е като се забранят напълно всякакви сондажи и добив на нефт.

Колко нефт има под Арктика? Имаме ли нужда от него?

Геоложки изледвания от САЩ оценяват, че района има 13% от неразкритите залежи или около 90 милиарда барела. Това може да задоволи глада на света за нефт за около 3 години.

В дългосрочен план това сондиране е безсмислено – ще се унищожи един уникален район. Вместо това трябва да инвестираме в технологии за чиста енергия, така че колите ни да се захранват от възобновяеми източници, а докато това стане възможно – да увеличим ефективността на двигателите и да използваме по-малко нефт. С по-добри двигатели просто няма да имаме нужда от този петрол.

Какво искаме да постигнем?

 „Грийнпийс” иска създаването на глобална защитена зона – в частта около Северния полюс, която е ненаселена. Настояваме също така за забрана на нефтодобива и неустойчивия индустриален риболов във водите на Арктика.

Това е територия, която се намира на 200 морски мили от бреговете на арктическите държави ( Русия, Канада, Норвегия, Дания, Финландия, Исландия, Швеция и САЩ, страните образуващи Arctic Council  - http://www.arctic-council.org/index.php/en/ )

В момента тази територия има статут на международни води- т.е. принадлежи на всички нас.

Нещо подобно вече е създадено на Антарктика ( Южния полюс), където са разрешени научни изследователски дейности, но не и замърсяващи или разрушаващи дейности.

Резолюция на ООН би започнала процеса по създаване на такава зона. Арктическите държави също трябва да имат политическата воля и да сключат споразумение, за да се случи нещо подобно. Политическият процес е дълъг и има различни варианти, по които може да премине. Но на този етап липсва политическата воля. Затова и ни трябва подкрепата на милиони хора по света, които искат да съхранят Арктика.

Последни актуализации

Етикети