Пакетът за кръгова икономика: | Greenpeace Bulgaria

Пакетът за кръгова икономика:

Възможност за съживяване на икономиката на ЕС и изграждане на по-зелена и по-богата Европа за гражданите

Страница - октомври 3, 2017
Позиция на екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“-България

Какво е кръговата икономика и защо е важна?

 

Пакетът за кръгова икономика е набор от законодателни промени в сферата на отпадъците, насочени към подобряване на управлението на отпадъците. Новите по-високи изисквания целят да доведат до икономически, екологични и здравни ползи. Мерките, предвидени в Пакета за кръгова икономика предлагат ясна и стабилна политическа рамка, която позволява на публичните и частните субекти в целия ЕС да разработват дългосрочни инвестиционни стратегии, насочени към предотвратяване, повторно използване и рециклиране на отпадъците. Европейската комисия предлага до 2030 г. да бъде увеличено рециклирането на битовите отпадъци до минимум 65%, да се рециклират най-малко 75% от отпадъците от опаковки (със специфични цели за отделните потоци) и да бъде ограничено до 10% депонирането на битови отпадъци.

С цел насърчаване на открит и прозрачен процес на вземане на решения и повече амбиция в управлението на отпадъците няколко големи европейски екоорганизации създадоха интерактивна онлайн карта, която показва кои страни възпрепятстват ключовите мерки за преход към кръгова икономика. Картата можете да разгледате на следния адрес: http://archive.eeb.org/Euwaste_2/.

В рамките на процеса на събиране на мнения от всички държави-членки на ЕС чрез официално запитване към българското министерство на околната среда и водите екологично сдружение „За Земята“ установи, че България заема консервативна позиция в предстоящите преговори в Брюксел. Обезпокоени сме от липсата на амбиция в последните обсъждания между представителите на страните-членки в Съвета на Европейския съюз. Вярваме, че решенията, които ще се вземат в тристранните преговори до октомври 2017 г., са от ключова важност, за да постигнем икономическите, социалните и екологични ползи от кръговата икономика.

Защо България трябва да подкрепи по-амбициозни мерки?

 

По данни на Евростат за последното десетилетие (2006 г.-2015 г.) рециклирането в България се е повишило с едва 10 процента, от 19% на 29 процента. За да постигне дори настоящата задължителна цел за 50% рециклиране до 2020 г., България трябва да увеличава дела на рециклираните отпадъци четири пъти по-бързо от досегашния 1% годишно. Продължаването на настоящата схема на събиране и третиране на предимно смесени битови отпадъци води до все по-бързото запълване на новите депа и старите сметища, както и до скъпо струващо унищожаване чрез изгаряне на отпадъчни материали, които биха могли да бъдат рециклирани или компостирани.

Европейската комисия многократно изказва становището, че, за да напредне по отношение на управлението на отпадъците, България трябва да смени курса към интензивно разделяне при източника, съчетано с такса „битови отпадъци“ според количеството и разширена депозитна система за бутилки от напитки и други опаковки [1], [2], [3].

На карта са заложени значителни ползи от цялостното изпълнение на европейското законодателство за отпадъците, сред които са и откриването на между 16 500 и 29 000 нови работни места в България, както и 72 милиарда евро годишно спестявания от избегнати екологични и здравни щети в Европа. [4]

Намаляване или отлагане на предложените от ЕК цели означава да пропуснем значителни възможности за подобряване на ресурсната ефективност, приближаване към кръгова икономика, стимулиране на растежа и заетостта, вземане на икономически ефективни мерки за намаляване на емисиите на парникови газове и намаляване на зависимостта от вносни суровини.

Затова Ви призоваваме да гарантирате, че българската позиция по законодателните промени от Пакета за кръгова икономика защитава следните ключови предложения:

1)   Разширена отговорност на производителя (РОП)

Да се гарантира участието на всички производители и вносители, както и чеминималните изисквания покриват пълните разходи за почистване на замърсявания и управлението на отпадъците от всички потоци, включително пластмаси, мебели и текстил.

 

Да се гарантират по-ниски такси за продукти, които са с по-малък екологиченотпечатък, по-трайни, годни за рециклиране и не съдържат токсични съставки.

Минималните изисквания за РОП схемите са отлична възможност за стимулиране на дизайн за кръгова икономика чрез модулиране на продуктовите такси, така че «кръговите» продукти да се насърчават, а «линейните» да бъдат таксувани по-високо. Таксата не бива повече да се основава само на теглото, но и на други критерии, които оказват влияние върху жизнения цикъл на продуктите, като рециклируемост на материалите, токсично съдържание или други основателни причини. Досега схемите за РОП са послужили за въвеждане на разделно събиране на някои потоци от отпадъци, но са постигнали малък или никакъв успех в стремежа към по-добър дизайн на продуктите. Освен това продуктовите такси обикновено покриват само частично разходите за разделно събиране, без да се отчитат други свързани с управлението на тези продукти разходи, като събиране и третиране на остатъчни отпадъци или кампании за предотвратяване на образуването на отпадъци.

2)   Разделно събиране

- Да се премахне условието за техническа, екологична и икономическа осъществимости целесъобразност (на англ. TEEPA (technically, environmentally and economically practicable and appropriate) на разделното събиране. Вместо това да се представи конкретен списък с изключенията като например рядко населени райони или други обстоятелства, за които анализът на жизнения цикъл показва, че въвеждането на задължително разделно събиране не предлага нетна екологична полза.

- Да се въведе задължително разделно събиране на биоотпадъци при източника, за дасе гарантира качеството на потоците отпадъци за рециклиране.
Биоотпадъците представляват приблизително между 30 и 50% от битовите отпадъци, поради което разделното им събиране е от основно значение за постигането на високи нива на рециклиране. Освен това разделянето на биоотпадъци при източника е ключов елемент за намаляване на разходите, свързани с третирането и събирането на остатъчните отпадъци. Липсата на

общоевропейско задължение за разделно събиране и рециклиране на биоотпадъците влошава качеството на рециклируемите материали в смесените отпадъци, води до образуване на мощния парников газ метан в депата за отпадъци и според Европейската агенция по околна среда [5] е главната причина за слабите резултати от рециклирането на биоотпадъци в ЕС.

1)   Задължителни цели

-  Определяне на цел за най-малко 65% рециклиране на биоотпадъци до 2025 г. - Да се определи задължителна цел за намаляване на хранителните отпадъци, съгласно с Целите за устойчиво развитие. Да се подкрепи разработването на определение за хранителни отпадъци и на йерархия за хранителните отпадъци. - Да се определи задължителна цел за намаляване на твърдите отпадъци в морската среда, съгласно с Целите за устойчиво развитие.

 

-  Да се определи отделна цел за повторна употреба.

 

-  Да се гарантира отделна цел за повторна употреба на опаковки от 10% до 2030 г. - Да се гарантира изчисляването на нивата на рециклиране въз основа на крайния процес на рециклиране, т.е. в точката, където отпадъчните материали биват ефективно преработвани в продукти, материали или вещества, без последващо сортиране.

 

-  Да се насочат усилията към предотвратяване на отпадъците чрез определяне нацели за намаляване на образуването на отпадъци до 2030 г. в сравнение с 2013 г., както въвеждането на таван на максималното количество остатъчни отпадъци, изразен в килограми на жител, до 2030 г.

 

-  Да се даде възможност на държавите-членки да предприемат мерки и пазарниограничения на национално ниво за ограничаване на главните източници на замърсяване с отпадъци, включително опаковки, напр. депозитни системи, забрани върху най-проблемните пластмасови опаковки и др.

Целите за рециклиране са един от основните двигатели за внедряване на системи за разделно събиране на местно ниво в Европа, които са ключови за постигане на високо ниво на запазване на материалите в икономиката чрез рециклиране и компостиране. Предложените цели за превръщане на отпадъците в ресурс по необходимост са трудни за изпълнение. С тяхна помощ се гарантира, че суровините остават в икономиката и са налични за бъдещо използване, като по този начин се създава жизнеспособен пазар за вторични суровини, нови бизнес възможности и сигурност на доставките. Решенията, които ще се вземат в текущите тристранни преговори, ще са определящи за бъдещето на управлението на ресурсите и отпадъците и тяхното въздействие върху живота на хората в България и Европейския съюз до 2030 г.

[1] Европейска комисия Брюксел, 3.2.2017г. SWD(2017) 35 final. Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда. Доклад за България: http://ec.europa.eu/environment/eir/pdf/report_bg_bg.pdf

[2] European Commission 2012. Roadmap for Bulgaria. Support to Member States in improving waste management based on assessment of Member States’ performance: http://ec.europa.eu/environment/waste/framework/pdf/BG_Roadmap_FINAL.pdf

[3] Европейска комисия 2017. Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда: Доклад за България:(http://ec.europa.eu/environment/eir/pdf/report_bg_bg.pdf).

[4] WRAP 2015. Economic Growth Potential of More Circular Economies: http://www.wrap.org.uk/content/economic-growth-potential-more-circular-economies

[5] EEA Report No 2/2013: Managing municipal solid waste - a review of achievements in 32 European countries: https://www.eea.europa.eu/publications/managing-municipal-solid-waste