30 години след Чернобил и 5 години след Фукушима – градовете, унищожени завинаги от ядрената енергетика.

Разпятие на входа на Припят. Градът сега е охранявана зона и в нея се влиза през пропусквателни пунктове. Разпятието е възпоменание за загиналите и принудените да напуснат града.

Припят в северна Украйна е бил млад и обещаващ град. Основан през 1970 г., той е имал всички белези присъщи на идеалното място за създаване на семейство по съветските стандарти – училища, паркове, плувен басейн, болница и изобилие от работни места в АЕЦ „Чернобил”.

Имало е дори и увеселителен парк, който е бил пред отваряне. Виенско колело, колички и люлки били инсталирани, зареждайки с нетърпение хилядите деца и семейства.

Но на 26 април 1986 г. се случва инцидент и в следващите дни целият град, с население от около 50,000 души, бил евакуиран.

Виенското колело в увеселителния парк на Припят.

25 години напред във времето и от другата страна на света в град на име Намие в префектурата Фукушима, Япония. С население от почти 20,000 души, икономиката му е зависила от индустриален риболов, земеделие и обработка на храна.

11 март 2011 г., земетресение от степен 9, последвано от цунами разтърсва цялата префектура, предизвиква аварията в АЕЦ „Фукушима Даичи”. В три реактора в АЕЦ-а, собственост на Токио електрик пауър компани (TEPCO) настъпва разтопяване на горивото. Замърсява се всичко в поне двадесет километров радиус и отвъд.

Също като Припят, Намие бива незабавно изоставен. Намираше се само на петнадесетина километра на север от АЕЦ „Фукушима Даичи”.

Изоставен магазин в Намие и известните японски автомати със саке и други продукти, блокирани с лента.

Живота на хората, живеещи в тези градове и селищата около Чернобил и Фукушима, бива променен завинаги. И двата ядрени инцидента поставят населението на районите във вредни за живот условия, дългосрочно изселват голяма част от населението, разкъсвайки връзки, създадени в самите общества и оставяйки оцелелите в стрес от хроничното им излагане на радиация.

Знакът казва „Моли се за възстановяване“ в светилището Кунитама, област Намие.

Опитите за обеззаразяване не дават никакви резултати. Почти 30 години след инцидента в Чернобил, 10 000 кв. километра все още са неизползваеми и 5 милиона души в Украйна , Беларус и Русия все още живеят в замърсени райони. Обеззаразяването не премахва радиоактивното замърсяване, просто го премества на друго място, в друго общество.

Радиологичен специалист на „Грийнпийс“ Япония разследва радиоактивно замърсяване във ферма в областта Намие (февруари 2016)

„Грийнпийс“-Русия взима проби от гъби и боровинки в гора в района Бриянск. Русия (септември 2015)

Ядрената злополука е едно бедствие което никога не свършва. За това на тези два значими юбилея, „Грийнпийс“ публикува доклада „Ядрени белези: наследството на Чернобил и Фукушима”. Този доклад разказва историята на жертвите на тези събития. Описва как замърсяването има влияние върху всеки аспект от живота им – то е във всичко, което ядат и пият, в горите и дървения материал, който те използват за строителство и огрев. Всеки ден те трябва да правят решения относно как да намалят излагането си на радиация. Това замърсяване ще бъде с тях с десетилетия, и ще има ефект върху здравето им.

Припят се е превърнал в зловещо платно за графити като този, за да символизира призрачния град и изгубените души.

Въздушна снимка на Припят. В далечината е АЕЦ „Чернобил”, на около 2-3 километра разстояние.

Може ли едно ядрено бедствие като тези да се случи отново? В държави като САЩ, Южна Корея и Франция, това е възможно и тези снимки показват какви могат да бъдат последиците от това.

Област Иитате, северозападно от АЕЦ Фукушима Даиичи, бе тежко замърсен от инцидента през март 2011 г. Тук се виждат торби с радиоактивен отпадък, натрупани в близост до изоставени домове. (юли 2015)

„Грийнпийс“ Япония документира работата по обеззаразяване в област Иитате, Япония. Въпреки че тестовете показват, че района все още е необитаем, правителството на Абе принуждава хората да се завърнат там.

Няма „лекарство“ за радиацията. Тридесет години по късно, жертвите на Чернобил все още страдат: смъртната честота е висока, нивата на раждаемост са ниски, случаите на рак и психически болести са широко разпространени. Във Фукушима се наблюдава нарастване на случаите на рак на щитовидната жлеза при децата. Близо една трета от майките, живеещи близо до увредените реактори, имат симптоми на депресия.

Властите в Япония и около Чернобил имат отговорността да включват потърпевшото население в процеса на взимане на решение, засягащи тяхната безопасност. Оцелелите трябва да бъдат компенсирани за техните загуби, касаещи начина им на живот, имотите им и влиянието върху здравето им.

За страни, които избират да запазят ядрените си мощности, е задължително те да имат планове за действие, в случай на изпускане на радиация в големи размери като при Фукушима и Чернобил. Или още по-добре, да намерят алтернатива и да инвестират във възобновяема енергия.

Светът няма нужда от инциденти като Фукушима и Чернобил. Ядреният кошмар трябва да свърши.

Рашид Алимов е координатор на анти- ядрената кампания към „Грийнпийс“-Русия.