“Coal Map” Project, CAN Europe, Септември 2015

Сериозното замърсяване на въздуха в района на българския енергиен комплекс „Марица Изток“ и драматични последици за човешкото здраве, до които то води, накара две екологични организации, „Грийнпийс“-България и „За Земята“, да започнат обществен дебат относно истинската цена на въглищната зависимост на страната.

Кампанията е насочена към постепенно извеждане от енергийната система на страната на старите, замърсяващи електроцентрали в комплекса, както и в цялата страна; спирането на разширяването на намиращите се в близост лигнитни мини; и предлагането на възможности за алтернативна заетост на хората от засегнатите райони. Досега кампанията е разпалила ожесточена полемика, била е изправена през цензура и е представила как отричането може да повлияе на способността на хората да се грижат и защитават собственото си благосъстояние.

България има най-мръсния въздух сред всички държави-членки на ЕС. Според Европейската агенция за околната среда, четири от петте града в Европа с постоянно високо ниво на фини прахови частици – една от най-опасните замърсители на въздуха микроскопични – са в България.

България също има също най-висок процент на преждевременните смъртни случаи, дължащи се на замърсяването на въздуха в Европа. Фини прахови частици, озон, азотен диоксид или серен диоксид влиза дълбоко в белите дробове и вените на българските граждани, което води до дихателни и сърдечно-съдови заболявания. В резултат на това, само през 2010 г. близо 12 000 души в България са починали преждевременно от излагане на замърсяването на въздуха. Броят е още по-забележителен, тъй като се равнява на 1% от жителите на столицата на страната – София.

Производство на енергия от въглища, което се равнява на почти половината от електроенергията на страната, допринася за вече лошото качество на въздуха в България. Една голяма въглищна инсталация може да се нарече "невидим убиец", тъй като тя отделя няколко хиляди тона опасни замърсители във въздуха всяка година. В доклад, публикуван от „Грийнпийс“-България, се разкрива, че през 2012 г. замърсяването на въздуха от въглищните електроцентрали в България е доведе до 2 000 случая на преждевременна смърт. Това е четири пъти броя на жертвите на пътно-транспортните произшествия през същата година.

Повече от половината от капацитета на въглищните мощности са концентрирани в четири централи, които работят на лигнитни въглища, получени от „Мини Марица-изток“. Най-голямата електроцентрала, наречена „Марица Изток 2“ има над 1,5 GW инсталирана мощност, и е най- голямата топлоелектрическа централа на Балканския полуостров. Според здравните експерти, това оказва влияние на над хиляда случая на преждевременна смърт всяка година и по този начин има един от най-сериозните здравни отпечатъци в Европа.

Здравните специалисти смятат района около градовете Стара Загора, Гълъбово и Раднево, където се намира комплексът, като регион на повишен риск за здравето, поради замърсяването на въздуха. „През последните десет години сме свидетели на постепенно увеличение, пет до десет пъти на заболявания на горните и долните дихателни пътища: инфекции, алергичен ринит, бронхиална астма, хронична дихателна недостатъчност, синдром на кашлица с неизвестна етиология,“ каза д-р Вълчанова , алерголог от Стара Загора. „Налице е увеличение на кожни заболявания: екзема, кожни обриви с неизвестна етиология. Все повече и повече хора идват сонкологични проблеми. Заболяванията сред децата са се увеличили много: вирусни инфекции, чести респираторни заболявания.“

И все пак признаване на факта, че тези въздействия върху здравето са пряко свързани с изгарянето на въглища се оказва твърде спорно за хората в региона. Още по-неприемлив е обществен дебат за постепенното извеждане на въглищата от енергийната система като средство за решаване на проблема.

„Ние вярваме, че единствената стратегия, която може да гарантира чист въздух и доброто здраве на хората в региона на Стара Загора, а и за България като цяло, е постепенното извеждане от работа на въглищните електроцентрали в енергийния комплекс „Марица Изток“, споделя Теодора Стоянова от „Грийнпийс“-България. „Въпреки това е много трудно да се намерят хора, които да говорят за здравните щети, причинени от въглищните електроцентрали. Местните власти, медии и дори повечето лекари искат да заровят проблема под килима.“

„Грийнпийс“-България и „За Земята“ смятат, че това е резултат от факта, че в продължение на поколения, хората от региона са били зависими от въглищата като единственият им източник на препитание. Ето защо, като че ли въглищен прах замъглява съзнанието им, и те не могат да си представят някакви алтернативни пътища за развитие на региона. От страх от промяна на сегашната ситуация, което може да постави работните им места на риск, те избират да игнорират вредното влиянието на въглищата върху тяхното здраве.

Заговорът на мълчание, който обгръща проблема почти възпрепятства публикуването на доклад за въздействието на въглищата върху замърсяването на въздуха, издаден през ноември 2013 г. от „Грийнпийс“-България. В последния момент преди пресконференцията, когато докладът е трябвало да бъде представен пред медиите, местните власти отменят резервацията за мястото на провеждане на събитието. Освен това, почти никакви местните медии не отбелязват констатациите на доклада, които са така важни за здравето на местното население.

Активистите смятат, че за да се събори тази стена на невежеството, на първо място те трябва да говорят за икономическо развитие. През 2014 г. „За Земята“ публикува доклад, представящ алтернативи за заетост на хората, които работят във въглищния сектор. Много от неговите служители са високо квалифицирани професионалисти, които няма да имат проблем с придобиване на нови умения или отваряне на собствен бизнес. Това, от което те се нуждаят най-много е увереност, че ще бъдат в състояние да печелят достатъчно, за да издържат семействата си.

Двете организации се ангажират също така в образователна кампания, насочена към децата и техните родители. Те организират обиколка в градовете в региона, която включва работилнички и позитивни послания за промотиране на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници.

„Това е единственият лъч на надежда в преобладаващо негативна картина от региона,“ посочва Генади Кондарев от „За Земята“. „Пристрастяването към въглищата сред местни и национални политици се подсилва от техните тесни връзки с представители на индустрията. Те предоставят определени отстъпки, когато търсят подкрепа за нови закони или политики. Също не се въздържат от злоупотреба с човешките права, ако това им позволява да се стимулира разширяването на въгледобивния сектор.“

За да илюстрира нивото на корупция, Кондарев обяснява, че една от четирите централи в региона

е собственост на един олигарх – Христо Ковачки. Бизнесменът има тесни връзки с правителството и неговата подкрепа за закони, прокарвани в парламента от управляващата партия, е често търсена.

В същото време, централата, която той притежава, вече изчерпа квотата на позволените 20 000 часа работа през 2010 г., и е трябвало да бъде затворена. Въпреки това, тя продължава да работи нелегално и правителството наскоро издаде нов лиценз и разрешително за работа.

„За Земята“ също предоставя правни консултации на местните общности, които са изправени пред отчуждаване на земите им. Поради непрекъснатото разрастване на мините, все повече и повече села биват унищожавани. Техните жители знаят, че ще трябва да напуснат, но не разполагат с информация за времевата линия и финансова подкрепа, която ще им позволи да започнат да изграждат живота си на друго място. Поради това, те остават в селата в очакване на предложението за обезщетение, докато гледат как техните къщи се превръщат в руини от трусове, и липсата на перспектива за бъдещето. Обезщетението, което получават често е по-ниско от пазарната стойност на имотите им, което не е изненадващо, тъй като оценителите са фирми, наети от мината.

За активистите е трудно да повярват, че въздействието на горенето на въглища върху общественото здраве на българските граждани, ще получи подходящо публично признание и дебат, без натиск от страна на за по-прогресивните представители на държавите-членки на ЕС. Те обръщат внимание на факта, че някои от тези ефекти са ограничени до района на Стара Загора.

Голяма част от фините частици, обаче се разпространяват на хиляди километри и тяхното влияние върху здравето се отрази на населението на цялата страна, както и на хората в близки и далечни съседи, включително и в много страни в ЕС.

„Грийнпийс“-България и „За Земята“ подчертават, че въпреки трудностите, те ще продължат да осигуряват подкрепа за местните общности и активно да се противопоставят на всяка политическа подкрепа, която въгледобивната промишленост в България получава. Те вярват, че чрез упорство и решителност, те ще бъдат в състояние да помогне на хората от област Стара Загора да изградятбъдеще без въглища. Слоганът на кампанията е „Погледни отвъд пушека.“