Блог от Цвета Стоева

С този израз можем да обобщим мерките, които общината (не) предприе за подобряване на качеството на въздуха в София.

Сигурно помните, че преди няколко седмици качеството на въздуха в София беше тема номер едно във всички сутрешни блокове. В социалните мрежи хората се възмущаваха от замърсеността и сравняваха столицата ни с градове като Пекин и Кайро. След това изборите наближиха и разговорът по темата заглъхна и така ще е до другата зима. А не би трябвало. Защото проблемът си остава и дори нещо повече - той причинява преждевременна смърт на немалък процент от населението.

В опит да продължим разговора се срещнахме с Гергин Борисов от екипа на „Спаси София“ - организацията, която преди няколко месеца проведе акция, като постави противогази на ключови паметници в София с идеята да насочи общественото внимание към проблема. Попитахме Гергин какви мерки за подобряване на въздуха могат да се предприемат, какво е направила общината до момента и какво правят останалите градове по света. Ето какво ни отговори той:

Какво се случи след акцията, която организирахте - общината свърза ли се с вас и въобще предприе ли някакви мерки за подобряване качеството на въздуха?

Отговорът е не. Единственото, което направиха, беше да публикуват програмата си за подобряване качеството на въздуха и когато я прочетохме, едва не изпаднахме в паника. На практика тя не казваше абсолютно нищо. В нея имаше само една изключително сериозна и обемна теоретична част, която анализираше текущото състояние на въздуха и потвърждаваше притеснителната статистика, свързана с качеството на въздуха. Що се отнася до реални политики обаче тази програма беше абсолютно куха. Тя не съдържаше нито една конкретна мярка. Например, една от мерките беше: подобряване на градския транспорт. Какво обаче значи това? Не може мерките в една програма да са пожелания, които звучат добре в прес-съобщения.

Другият отговор от общината дойде под формата на оправдания: обясниха, че данните за критичното замърсяване всъщност са били грешно интерпретирани, а в следващия момент станцията на Красно село, която систематично показваше най-сериозно замърсяване, излезе офлайн и от нея вече нямаме никакви данни.

Снимка: „Спаси София“

А как реагираха хората на акцията - интересуват ли се масово от проблема?

За съжаление реакцията на хората вече е много притъпена, защото с времето те са се убедили, че действията им няма да доведат до промяна. Когато споделихме снимките, имаше реакция - хората бяха възмутени, напълно оправдано, но в общественото пространство темата се задържа за кратко. И в момента си караме по старому, т.е. отново чакаме някой да се възмути за това колко сериозен е проблема и обществото да реагира.

Какво се случва в другите страни и как те се борят със замърсеността на въздуха?

Всеки град има различен подход. В Париж имат т.нар. мерки за бързо реагиране, например ударно пускане на безплатен транспорт за дните, когато замърсеността на въздуха е сериозна; ограничаване на автомобилите, т.е. затваряне на цели секции от града за коли; запечатване на комини на сгради, които се отопляват с твърдо гориво и т.н.

Какви предложения за мерки можем да направим към общината, така че качеството на въздуха да се подобри?

Ние смятаме, че транспортната политика на един град в голяма степен оказва влияние върху качеството на въздуха. Особено в София дългогодишното неглижиране на градския транспорт като мярка за противодействие на замърсяването на въздуха доведе до увеличаване на броя на автомобилите и притеснителни нива на моторизация. Днес всички виждаме какви са последиците от това.

Ето няколко краткосрочни мерки, които могат да бъдат въведени още от утре:

  1. Повече и по редовен градски транспорт;
  2. Връщане на множество трамвайни маршрути, които бяха спрени, както и създаване на нова транспортна схема на трамваите и тролеите;
  3. Затваряне на много централни улици за автомобили;
  4. Увеличаване на пешеходните зони;
  5. Намаляване и стесняване на броя ленти на булевардите в града;
  6. Разширяване на тротоарите, като по този начин ще се стимулира пешеходното движение на къси разстояния.

А какви биха били дългосрочните политики за подобряване на въздуха?

Според Националния статистически институт най-големият замърсител на въздуха е отоплението на твърдо гориво. За съжаление в тази област общината е по-ограничена, но може например да лобира за промени в законите, които да позволят енергийните помощи да се пренасочат от енергийни помощи за закупуване на твърдо гориво към помощи, които са по-щадящи към околната среда. Да, наистина това означава, че един сезон общината няма да може да помогне финансово за отоплението на хората, но ще им помогне да се оборудват с отоплителни мощности, благодарение на които те няма да замърсяват околната среда по такъв категоричен начин.  

Снимка: „Спаси София“