Блог от Цвета Стоева

За да може гражданското общество да предложи адекватни мерки спрямо сериозната замърсеност на въздуха, то трябва да бъде информирано. А това няма как да стане, когато институциите категорично отказват достъп до информация по темата.

Ивайло Хлебаров е съветник по екологични политики към сдружение „За Земята“. Той е бил член на екипа за наблюдение на международни финансови институции като Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Европейските фондове с фокус върху екологичните въздействия. През 2013 г. завършва магистратура по „Изследвания на околната среда и наука за устойчивостта“ в Швеция. Когато се прибира в България и установява колко е мръсен въздухът тук, започва да търси начини за справяне с проблема. Срещнахме се с него, за да разберем защо достъпът до информация по темата е изключително важен и как можем да превърнем София от град на автомобилите - в град за хората. 

Какво ти прави впечатление относно въздуха в България? Някои хора смятат, че той се подобрява и не е толкова замърсен, колкото е бил през 90-те години например?

Трудно можем да кажем какво е било през 90-те години, защото информацията, от която могат да се извадят тези изводи, е разпокъсана и не е лесно достъпна. Вярно е, че тогава сме имали сериозни замърсители като „Кремиковци“, които днес не съществуват. За сметка на това обаче автомобилният трафик и използването на твърдо гориво за отопление се увеличават с всяка изминала година. И докато в периода 2011 г. - 2013 г. наблюдавахме известно занижаване на годишните концентрации на фини прахови частици във въздуха, то от 2014 г. насам ситуацията се влошава. Специално в София положението не е никак розово, дори напротив - над 35 дни в годината имаме превишение на нормата за фини прахови частици, като в определени дни превишенията са над 7-8 пъти.

Къде могат да се информират хората относно качеството на въздуха в София?

Това е един от основните проблеми - информация може да се вземе само от страницата на Изпълнителна агенция по околна среда, но на толкова сложен и технически език, че човек трудно може да разбере за какво става въпрос. Затова и гражданите няма как да знаят какво е качеството на въздуха - те го разбират най-вече с дробовете си. Екологично сдружение „За Земята“ в момента разработва сайт, в който хората ще могат да проверят какво е било качеството на въздуха през вчерашния ден и какво следва да правят в зависимост от показателите.

Защо е важно данните за качеството на въздуха да са публични и лесно достъпни?

Ако хората имат достъп до информация, те ще са наясно с тенденциите спрямо качеството на въздуха, сезонните вариации, в кои часове настъпва най-сериозното замърсяване, при какви атмосферни условия и т.н. Всичката тази информация също позволява да се определят много по-точно източниците на замърсяване и какви са мерките, които трябва да се предприемат.

Когато тези данни не са публични обаче и до тях имат достъп само изследователи, които работят на договор с общината, няма как да има диалог по темата. И няма как да преценим дали мерките, които предприема общината, са адекватни, защото не знаем каква е реалността. Наличието на тези данни ще доведе и до създаването на информационни сайтове и мобилни приложения, с които да се ориентираме много по-бързо и лесно. За да вземат адекватно решение по проблема гражданите трябва да са информирани, а това няма как да стане, когато институциите  отказват достъп до информация.

Тоест в момента положението е нещо като омагьосан кръг - те не дават информация, а ние не можем да заемам каквато и да било гражданска позиция и всичко е тихо и спокойно?

Точно така. Вече трети месец се опитваме да изискаме данните за качеството на въздуха през последните четири години и общината е длъжна да ни ги предостави по закона за достъп до информация. Трите институции, които разполагат с тях - Столична община, Регионална инспекция по околна среда и води - София и Изпълнителна агенция по околна среда, категорично отказват да ни дадат епочасовите данни за ФПЧ, въпреки че ги съхраняват на собствен сървър. И от три месеца се въртим в порочен кръг: общината си измива ръцете, като изпраща нашето запитване към РИОСВ - София, а те ни изпращат към Изпълнителна агенция по околна среда. Оттам пък ни отговарят, че тези данни са предварителни и подлежащи на проверка и затова все още не могат да ни ги предоставят.

Оттук нататък единственият път е да се заведе дело срещу тези институции. Защото въпреки че публично заявяват желанието си да се справят с проблема и да работят заедно с различни неправителствени и граждански организации, когато поискаме информация, те я крият. Човек се пита какви всъщност са истинските им намерения?

Какви последствия може да има за страната ни тази „политика“?

В последно време в Европа има законодателна тенденция към завишаване на изискванията за качество на въздуха, което значи, че ще се въведат по-строги изисквания за това каква трябва да е концентрацията на замърсители във въздуха. Ако искаме да избегнем евентуални санкции, трябва да имаме дългосрочна стратегия в най-скоро време. Само с миене на улиците няма да стане. От една страна, се оплакваме, че ни възприемат като изоставаща страна и се ужасяваме от Европа на две скорости, но от друга страна непрекъснато искаме отсрочки, отлагаме взимането на важните решения и не правим нищо, за да изпълним изискванията на Европа.

Според теб какви мерки трябва да се предприемат, за да се подобри качеството на въздуха?

На първо място хората трябва да слязат от личния си автомобил, но те ще го направят само когато има обществен градски транспорт, който ги отвежда до всяка точка на София, бързо и евтино. За съжаление в града все още няма интегриран билет, който да позволява безпроблемното прекачване от едно транспортно средство на друго и това превръща градският транспорт в скъпа услуга. Цената на билетите е абсолютно неадекватна спрямо тази в други градове. За сравнение, цената на годишна карта за градски транспорт в Прага - град, в който транспортната мрежа е на високо ниво, е 262 лева, а в София е 365 лева, при положение, че стандартът на живот тук е много по-нисък. В резултат хората използват личния си автомобил за придвижване. София е град, устроен да служи на автомобилите, а не на хората.