Притеснявате ли се за пестициди в храната си? Чудите ли се как можем да преминем към по-екологично земеделие? Тогава този доклад ще ви заинтересува. Написан е от група от експерти в областта на хранителната сигурност, агро-екосистемите и храненето (the International Panel of Experts on Sustainable Food Systems, or iPES-food), и описва как да преминем от индустриалния земеделски модел към устойчив и екологичен модел на хранене. Докладът е пътна карта, която показва пътя към постигането на устойчивото ни хранително бъдеще. Ето какво имат да кажат експертите:

Индустриалното земеделие е заплаха за самото себе си

Монокултурите стават само за едно нещо: производство на едно нещо в голям мащаб. Дали ще е угояване на крави или прасета, полета от соя или царевица или овощни градини с ябълки или бадеми, монокултурите могат да бъдат поддържани само чрез токсични пестициди, синтетични торове и антибиотици. В еднаквостта си, те са изключително уязвими към „стрес фактори“ като вредители, болести и суша. Този метод на производство вреди на земеделската ни екосистема - чрез замърсяване на водата, промени в климата, загуба на полезни насекоми като опрашителите (като пчелите) или тези видове, които се хранят с вредители, загуба на плодородни площи. Така се подсилва нуждата от използване на химикали. В тази индустриална универсална земеделска система, химикалите владеят всекидневието на фермерите.

Агро-експертите предупреждават за заплахата, която индустриалното земеделие крие само за себе си - то подрива екологичната основа, на която разчита, и така заплашва хранителната ни сигурност в дългосрочен план.

Да работиш заедно с природата, не срещу нея

От Нидерландия до Бразилия, от Гана до Китай, фермери и общности доказват, че земеделието, което се основава на работа с природата, вместо срещу нея, - „екологично земеделие“ или „агроекологично земеделие“ – е възможно и е правилната посока, към която да се насочим. Агроекологичните модели не само защитават и насърчават екологичните основи на фермерството и отглеждането на храна - чиста вода в изобилие, плодородни почви и екосистемни услуги като опрашването - те предлагат по-висок и по-стабилен доход. Фермерите и техните ферми са много по-устойчиви на ефектите от промените в климата, вредители и болести, цените на пазара. Ако фермерът разполага с многообразие от посеви, на които да разчита, ниските цени на пазара или лошата реколта от един специфичен посев представляват приемливи рискове и не са причина за несъстоятелност.

Преувеличени от индустрията митове спират хранителната революция

Фактите са ясни: Честното и устойчиво хранително производство днес и утре има нужда от коренна промяна в начина, по който организираме хранителната верига. Водещи играчи в областта успешно работят с иновативни модели за производство. Агрокултурни инициативи, подкрепяни от общността, се появяват постоянно, продажбите на биологични продукти се повишават. Устойчивото хранене е на мода и се случва сега. Но защо все още се приема за „пазарна ниша“? Защо преходът към екологичното земеделие се случва толкова бавно? Учените достигнаха до заключението, че съществуват големи сили, които ни държат в клопката на сегашното статукво.

Компании, които печелят от сегашния индустриален хранителен модел, като например производители на пестициди и търговци на храни за животни, нямат изгода от промяна на модела. Основният им бизнес е индустриалното земеделие. Затова те лобират срещу политики, които биха били в подкрепа на разнообразното екологично земеделие и биха ограничили индустриалното. Приватизирането на научните изследвания и технологичното развитие също е проблем. Аграрните университети работят с големия бизнес и обръщат много по-малко внимание на иновациите в екологичното земеделие. Причините са тъжни, но логични. Екологичното земеделие означава по-малко доходи за индустрията и големия бизнес.

Как ние, като общество, възприемаме земеделието също пречи на истинските промени. След години на ПР кампании от страна на агроиндустрията, ние вярваме, че се нуждаем от индустриалното земеделие, за да „изхраним света“. Всъщност, истината е точно обратното: в дългосрочен план, не можем да изхранваме света с индустриално земеделие, защото унищожаваме почвите, водата и екосистемните услуги, на които производството на храна зависи, а в същото време задушаваме фермерите.

Как може да изхраним света с честна и екологична храна за всички?

Докладът на iPES-Food може да бъде възприет като пътеводител за устойчиво бъдеще на храната ни. Той показва пътя, по който правителства и бизнеси да поемат. Политиките трябва да ограничат най-лошите практики на индустриалното земеделие възможно най-скоро и да популяризират екологичното земеделие. Това може да бъде направено посредством отклоняване на субсидии към екологичното земеделие, забрана на пестициди, които вредят на пчелите, и забрана върху обезлесяването. Производителите на храна трябва да помогнат в оформянето на новото хранително бъдеще като прекратят състезанието за по-евтина и еднаква храна. Ние също, като потребители, трябва да преодолеем проблемите, свързани с индустриалното земеделие, като намалим потреблението на храна, произведена по неустойчив начин, а вместо това изберем чистата, местна, сезонна и честна продукция.

Само когато всички участници заработят заедно, ще можем да преминем от еднаквостта на монокултното производство към многообразието по полетата и в чиниите ни. Вдъхновете се от визията ни за екологично земеделие и се присъединете към хранителното движение днес!

* Херман ван Бекем е координатор на кампанията „Екологично земеделие“ за „Грийнпийс“- Нидерландия.