Няма толкова здрава ограда, която може да спре завинаги прилива на човешката надежда. По един или друг начин оградата ще бъде свалена, разрушена или заобиколена. Това важи и днес в цяла Европа – на хиляди бежанци няма да им бъде отказано убежище.

И все пак, колективните действия на ЕС демонстрират пореден опит да се освободи от своите хуманитарни отговорности.

Сделката между ЕС и Турция е най-пресният пример за това как човешките съдби са превърнати в числа. Разменна монета в политическата игра, докато европейските лидери продължават да се счепкват пред лицето на най-голямата бежанска криза на континета след Втората световна война.

Връщането на хора обратно в Турция, след като са минали по море до Гърция, е не просто жестоко. Агенцията на ООН за бежанците и UNHCR също заявиха, че подобна сделка нарушава правото на хората на защита по силата на европейското и международно законодателство. Това е морално и законово погрешно.

Безумно е да се мисли, че страданията на хората, останали на границите в мразовития дъжд и кал, ще изчезнат. Че те ще изчезнат в нощта и никога никой няма да чуе за тях отново. Силата на волята им ще ги накара да продължат. Надеждата е в сърцата им.

Повече от година, Гърция е първото пристанище за хиляди хора от Сирия, Ирак, Афганистан, които рискуват всичко с надеждата за безопасност.

Днес, когато границите на север с Гърция са затворени, те остават в очакване.

И все пак, все повече хора пристигат в Гърция. През последните няколко месеца  „Грийнпийс“ и „Лекари без граници“ водим съвместна операция за спасяване на бежански лодки в морето. Предприемаме действия, там където европейските лидери се провалят.

Да виждаш е да вярваш и това е проблемът. Много малко хора са видяли и много малко хора вярват колко е отчайващо положението на 800 000 души, които са влезли в моята страна през опасното кръстовище на Егейско море миналата година.

Каквато и да е политиката на Брюксел или на други европейски столици, не може да се отрече човешкото страдание и достойнство, на които сме свидетели в Гърция.

Аз съм свидетел на това – виждала съм как тези невероятни хора държат главите си високо вдигнати. Как те пристигат в едни гумени лодки без нищо, освен силата и куража да мечтаят, да търсят убежище за децата си, за бебета си, които са само на няколко седмици.

Също съм свидетел и на това как в моята страна отговорихме на кризата. Видях дълбочината на грижата. Как хората готвят храна, даряват дрехи, отварят домовете си за хората в нужда. Как спасяват хора от морето и погребват достойно онези, които не успяват да се спасят.

И все пак, никога не бих повярвала, че един ден ще видя европейските лидери да обръщат гръб на тези хора и заедно да гледат как се давят.

Цялото внимание на лидерите е насочено към усилията да се затворят границите от Северна Европа към Балканите и най-накрая – Турция. С цел да се спре потока, без да се обръща внимание на трагедията – тези хора търсят спасение от война.

Европа говори за числа, не за хора.

А тук в Гърция, продължаваме да бъдем свидетели на провала на Европа. Аз все пак няма да затворя очите си. Аз не мога и няма да приема, че това е моята Европа. По-добри сме от това и ще държим отговорни европейските лидери.




Алесандра Месаре е програмният директор на „Грийнпийс“- Гърция.