от Робърт Майърс, януари 2015 г.

Тема, която често се повтаря в кино изкуството е т.нар. жанр „Последният човек на Земята” (“Last Man on Earth”). Катаклизъм или опасно заболяване са заличили по-голямата част от човечеството и са оставили оцелелите да мутират по ужасен начин в опасни чудовища - с изключение на един герой, който броди из празния свят, търсейки начин да започне отново цивилизацията.

 Градът Нами (Namie) е напълно изоставен и официално обявен за затворена зона. Само работници по почистването или от ядрената централа се допускат в зоната със специално разрешение

Едно идеално пространство с филмови декори се формира за следващото попълнение в този жанр, но е малко вероятно обстановката да бъде използвана. Мястото просто е твърде опасно, за да може човек да прекара колкото и да било време там. Това са градове, ферми и гори, които са били превърнати в необитаеми, заради радиацията от ядрената катастрофа във Фукушима.

 Растителността обхваща жп гара Йономори (Yonomori)

 

Изоставена градина в село Иитате (Iitate)

 Трева, растяща през пукнатини на пътя близо до Мотоока Шимизу (Motooka Shimizu)

 

Дървета завладяват път в Мотоока Шимизу

През март 2011 г., най-лошата ядрена катастрофа на едно поколение се случи в атомната електроцентрала Фукушима Дайичи (Fukushima Daiichi) в Япония, при която имаше тройни сривове на реакторите и разтапяне на горивото (т.нар. „мелтдаун”) в активната зона на реактора, както и експлозия. Катастрофата беше предизвикана вследствие на земетресение, причинило цунами. Радиация (Radiation) се разля във въздуха и водата на мили от околните земи.

Фотографът Robert Knoth, работещ с журналистката Антоанет де Йонг , е документирал въздействието на аварията като част от фото проекта „Сенчести земи”. Снимките говорят сами.

 

Описание на проекта:

 

„Репортажът показва постепенната промяна в пейзажа, причинена от липсата на хора в изоставените села, улавяйки поразителната, но зловеща красота на района – където процесите на разпадане бавно вземат своето.

 

Въздействието на катастрофата във Фукушима върху околните села е очевидно – изоставени домове и градини, които вече са в разруха. Около 150 000 души няма да могат да се върнат по домовете си за години напред, а други няма да могат да се върнат изобщо.

 

Почвите в много гори, земеделски полета и планински склонове в северните части на Япония сега са замърсени с радиоактивни елементи. В резултат на това, те са се превърнали в огромни резервоари от радиоактивни частици, които се абсорбират от дърветата и растенията. С годишното падане на листата, радиоактивното замърсяване се озовава в почвата отново и всяка година ще бъде абсорбирано – отново и отново,за десетилетия напред. Този цикъл на непрекъснато замърсяване ще бъде наследството на Фукушима, възпрепятстващо използването на земеделски земи и гори, като по този начин на практика се слага край на традиционния начин на живот за много от жителите на региона. Обеззаразяване на земеделски земи и градини не осигурява крайно решение на проблема. Местата, които вече са обеззаразени, отново се замърсяват от подпочвените води и чрез миграция на почвата от планинските склонове и гори – местности, които са толкова големи, че никога не могат да бъдат напълно почистени.

 

През 17-ти век, много японски гори и горски масиви са изчерпани и на ръба на постоянно унищожение.

 

Те са били спасени чрез най-първите известни политики за залесяване в света, тъй като властите по това време признават необходимостта от  горите и се погрижват за оцеляването на местните общности. През вековете е развита широкоразпространена политика за опазване на горите. Това, което днес познаваме като японската „природа”, е всъщност до голяма степен резултат от преднамерена и жизненоважна политика на устойчиво горско стопанство. Тази култура на опазване на земята и гората е дълбоко вкоренена в японското общество и внимателно запазена в рамките на селските общности. Потомствените земи на селските райони на Япония са от ключово значение за местните общности – икономическо, но и от гледна точка на тяхната религиозна и културна идентичност. Някои села в региона са на над 2000 години и много хора се чувстват много силно свързани със земята”.

 

Проектът „Сенчести земи” (Shadowlands) е финансиран от Фондация Мондриан, Stichting Democratie en Media, Stichting Anna Cornelius, Knoth и de Jong и Greenpeace International Picture Desk.

 

Паднали дървета по горска пътека в Свещената планина, водеща към храма Йамацуми (Yamatsumi Shrine) от 11-ти век, само на 40 км от реактора Фукушима Дайичи

 

Робърт Майърс

Фото редактор и фотограф за „Грийнпийс” САЩ, базиран във Вашингтон. Роден в ръждивия тесен пролив, където земята е или мазна, скалиста, спечена от отпадъците на въглищата, или обилна експлозия на зеленина и жизненост. „Дишах въздух, изпълнен с въглищен дим и автомобилни изпарения. Дори соковете под формата на прах не можеха да заличат металния вкус на водата от чешмата. Лятото в Югоизточна Джорджия ми помогна да разбера силата на земята, красотата на зелените и живи блата, величествената сила на дъбовете, и богатото разнообразие на живота в приливните течения. Просторният океан и интензивното слънце изградиха моя мироглед. Сега, баща на две красиви жени, аз се чувствам свързан с времето преди автомобилите и тока, което собствените ми баби описваха. Свързвам се с промяната към устойчиви начини на живот, които ще осигурят спокойно, живо бъдеще за нашите деца и внуци, както и за всички форми на живот на Земята.

 Превод: Меглена Антонова