В северното полукълбо е вече пролет, но изглежда никой не е споменал това на боговете на времето на остров Лесбос. Ветрове със скорост 50 възела брулят острова от юг, но поне те носят приятен топъл въздух и изглежда, че е време да пренеса мислите си на хартия.

Ветровете от север са тези, които ни карат да повишим вниманието си. Te оставят турските брегове на завет и дават грешна представа на бежанците за условията на опасното им пътешествие. Това е по-студен вятър, който донесе преди време сняг и е причина за безброй случаи на хипотермия в миналото. Пазете се от северняка.

В края на март, „Грийнпийс“ се подготви да прекрати операциите си по спасяване на бежанци около гръцкия остров Лесбос и да предаде щафетата на „Лекари без граници“, които са готови да поемат пълна отговорност по операцията в дългосрочен план. Последните няколко седмици бяха спокойни, с много малък брой лодки с бежанци, успяващи да преминат през новата блокада на Брюксел.

Изпратихме зимата и трябва да сме горди с това. Почти 100 души, служители и доброволци на „Грийнпийс“, дариха времето, уменията и енергията си през последните 5 месеца в това начинание. „Лекари без граници“ и „Грийнпийс“ действаха като едно през цялото време, много голяма част от закоравелия екип продължава работата си, а единствената разлика е, че ще участват под други „знамена“.

Да обобщиш последните няколко месеца е трудна задача – нямаше два еднакви дни. Най-лесно е да се обясни в числа, но числата се провалят печално в тази хуманитарна криза, особено докато политици и медии ги размахват наоколо като валута или ценни книжа. Числата не успяват да опишат образите, загнездени в умовете ни: протегната ръка, поглед от човек, който губи съзнание или дори одобрително кимане от колега, докато вземаш решения на живот и смърт, в обстановка изпълнена с истерични викове.

Числата

„Лекари без граници“ и „Грийнпийс“ помогнаха на 18 117 души в открити води между 28.11. 2015 г. и 23.03.2016 г. и извършиха 361 операции на север от бреговете на Лесбос.

Данни от операциите:

Навигация до брега – 171

Навигация до брега с дърпане – 24

Случаи на хора зад борда / преобръщане на лодки / прехвърляне на хора на наши плавателни съдове – 25

Друг вид помощ (като помощ при разрешаване на проблеми с двигателя) – 141

Има два основни вида бежански лодки. Нито един от тях – годен за целта, която изпълнява. Надуваемите съдове поемат до 70 души и пристигат в различно състояние, от време на време дори лепени с тиксо. Терминът „Дървени лодки“ използваме да опишем всеки вид лодка, която не е надуваема, и точно тези са най-опасни: те имат тенденцията да се обръщат и да потъват бързо, когато поемат прекалено много вода, или да се разпадат при удар. И двата вида лодки са пълни с ужасени хора, но когато терминът „дървена лодка“ прозвучи по радио-станцията, пулсът ти се ускорява и ръката ти се озовава на газта.

Екипът ни високо на хълма ( при станции с кодови имена „Ромео“ и „Жулиета“) изпълнява главозамайващ списък от задачи, от наблюдение и навигация на лодки с бежанци до предаване на информация между държавни представители и неправителствени организации, извършващи операции както в открити води, така и на сушата. Ето един поглед към това,     което става зад числата и статистиката.

Навигация до брега – 171 лодки.

В спокоен ден това може да е нещо добро. Когато хората в лодките осъзнаят, че сме приятели а не врагове, започват да пеят. След всички трудности, които са преживели (можем само да си представим) най-накрая ще успеят да се доберат до брега! Усмивки се разменят наравно с вдигнати палци в момента, когато лекари и преводачи започват да оценяват състоянието на пристигащите бежанци от безопасно разстояние.

По поречие на бреговата линия, която ние покриваме има около една дузина плажове. Сега ги познаваме добре и вече не се налага да поглеждам GPS, за да знам координатите, докато предавам приблизителното време за пристигане по радиото на Ромео/Жулиета: „изпратете лекарска помощ на Йоги или Чапел“ или „нужна ни е помощ при Афродита или Фермата“.

В повечето случаи се налагат малки промени по курса им, защото не са свикнали да плават. Преди деня, в който са тръгнали на това пътешествие, много дори не са виждали морето, затова няма как да знаят, че фарът в далечината означава опасност – и животи са били губени на скалите в близост до острова.

Други видове помощ (като помощ с поправянето на двигатели) – 141 лодки

„Провери горивото, провери горивото и провери горивото отново“ е фразата, която помня от „Наръчник за бордова поддръжка за начинаещи“. Колко вярно е това в тази ситуация. Извънбордовите двигатели не работят дълго ако въздушната клапа на резервоара е затворена, дросела е навън и 10 човека седят на маркуча за горивото. Късметлиите успяват да прекосят турско-гръцката граница, където ги очаква помощ.

Нямаме юрисдикция да прекосяваме червената линия на GPS-а, маркираща границата, така че освен ако няма случай на непосредствена опасност, сме принудени да оставим лодките на милостта на турската брегова охрана (виждали сме някои шокиращи гледки). Доста се съмняваме, че бежанците получават парите си обрано от „превозвачите“ им. Цените вървят до 3 000 евро на човек, правейки това пътуване от 6 морски мили най-скъпото за разстоянието си в света. Навсякъде другаде за тези пари можеш да си наемеш хеликоптер.

Неподвижна лодка в отрити води е изключително уязвима от метеорологичните условия. Вълни заливат лодката и хората събрани в средата подгизват (обикновено това са най-уязвимите – деца, жени и възрастни). Да поправят двигателя бързо е най-доброто решение. Преводачите ни (много от които са били бежанци преди време) са доста добре тренирани в решаване на проблеми свързани с извънбордови двигатели.

Навигация до брега с дърпане – 24 лодки

Когато двигателя не може да се поправи, но лодката все още е в добро състояние, дърпането е най-доброто решение. Но първо трябва да получим позволение от бреговата охрана – не искаме да бъдем обвинени в трафик на хора. Това е една сложна политическа игра в открити води. Има много играчи, с които трябва да се съобразяваме: Агенцията за защита на границите на Европейския съюз, Frontex, има норвежки, португалски, български и шведски съдове в района. Към това прибавете и кораби на NATO, испански спасители и германски, гръцки и датски доброволчески съдове… гръцката брегова охрана има последната дума.

А съществуват и ограничения в това да дърпаш гумени лодки. Повечето нямат солидна част, за която да се закрепят въжета за дърпане и винаги съществува опасността лодката да се разпадне по шевовете. Решението, което открихме, е да поставим дебело въже за дърпане по средата на лодката и да помолим по-силните хора на борда да го държат с голи ръце. Тази техника няма да я намерите в никое упътване по плаване, но също така, там няма да намерите и подобна ситуация. Работи доста добре и се прилага бързо с помощта на преводачите ни.

Хора зад борда / преобръщания / евакуации / прехвърляне на хора на борда на наши съдове – 25 лодки

Това е статистиката, която обитава сънищата ни нощем. В 25 случая много животи щяха да бъдат изгубени ако не бяхме на място. Общо 4 човека загинаха по време на наши операции. Всеки път случая бе различен и статистиката покрива широк кръг от интервенции.

В по-леките случаи може да бъде пробита надуваема лодка с неработещ двигател, това означава че децата в средата на лодката са потопени до вратовете във вода, малки деца се държат над водата от майките им, и хипотермия и паника присъстват в равни дози. Прехвърлянето на хора от тяхната лодка на наша рядко беше спокойна афера. Най-често правихме координирана маневра „сандвич“, позиционирайки нашите лодки от двете страни на бедстващата и опитвайки се да качим първо децата и бебетата. Скоро осъзнахме, че е важно да започваме да качваме и някои от майките, защото не можеш да направиш много с по едно бебе във всяка ръка. Понякога наставаше паника на лодката, водеща до борба за място на нашата. Често се налагаше да се използва викане, за да се запази контрол над ситуацията.

Други ситуации водеха до медицинска намеса. Има лимит на това колко медицински грижи могат да се дадат по време на спасяване, въпреки че носехме кислород и медицински принадлежности. В един случай, екип на „Лекари без граници“ успя да съживи бебе, което е било в студената вода и спря да диша. В друг, изгубихме 4-годишно дете заради хипотермия. Много от бежанците пристигат с първа, втора или трета степен на хипотермия. Затова се налагаше да вадим термо одеяла от джобовете си като магьосници. Обикновено бяхме на няколко мили от най-близкото пристанище, където чакаше линейка на „Лекари без граници“, затова понякога най-добрият избор беше да награбим треперещите деца и да се отправим възможно най-бързо към сушата.

Най-лошият инцидент бе на 16ти декември. Малко след като Frontex ни заплаши с арест (не ни бе разрешено да патрулираме) дървена лодка се обърна и потъна. Общо 85 мъже, жени, деца и бебета се озоваха във водата. Ние бяхме първите на място, 20 минути по-късно. Беше като сцена от „Титаник“. Смъртта витаеше във въздуха. Лодките на „Грийнпийс“ бяха невероятни. Екипажът ни дърпаше, мъкнеше и изтегляше хора на борда. Въпреки всичко изгубихме двама души. Корабът на Frontex не можеше да направи много, защото беше прекалено висок, вместо това те хвърляха въжета! Вече не ни заплашват с арест и в последно време доста често опират до помощ от нас. Моля се този ден да не се повтори никога, за всеки във водата това беше травмиращо. Ден, който няма да забравим.

Както е при всички спасявания, лицата са това, което помним. Нашият контакт с бежанците е интензивен, но кратък. Проверяваме пулса и дишането им, но няма време за имена или истории от живота им. Какво се случва с тях след като ги оставим на брега не е наша отговорност … Иска ми се да знаех повече. Дори и да стигнат до Германия или Швеция или където искат да отидат, сигурен съм, че повечето от тях ще отраснат с фобия от морето, или може би, това просто се смесва с ужасните преживявания, които е трябвало и ще трябва да изживеят. Повечето са сирийци, бягащи от ада.

Накрая, когато започнахме процеса по опаковане за пътуването вкъщи, се загледах в паспорта си. Колко благословен съм, че имам парче хартия, което ми позволява да летя над тези направени от хората граници. Случайността на мястото ми на раждане. Чувствам се привилегирован, че бях първото лице на Европа за много хора и се надявам то да е било приятелско.

Дейв Логи работи като координатор на „Грийнпийс“ на остров Лесбос