Ранно утро, облачно с лек бриз, а ние сме в режим на готовност като спасителен екип за всяка приближаваща се бежанска лодка, която може да е в беда. И тогава... получаваме сигнала! Лодка е забелязана на изток от нас. Спасителни жилетки, палене на мотора и тръгваме.
Ан Йенсен управлява лодка риб (RHIB) покрай бреговете на Лесбос през декември 2015 г. като част от съвместната операция между „Лекари без граници” и „Грийнпийс”, за спасителни дейности за бедстващи бежански лодки. От началото на операцията през ноември двете организации са провели множество спасителни акции.
С приближаването до малката, препълнена и нискокачествена гумена лодка (която в последствие се оказа, че пренася 52-ма сирийци), веднага успяхме да видим, че е готова да потъне. Трябваше да реагираме мигновено и само след няколко секунди вече помагахме за прехвърлянето на хората в нашата лодка.
Имаше бебета, деца, жени и мъже, но всеки един от тях успя да се качи безопасно на борда. „Всички ли са добре? Някой да е мокър или да му е студено?” бяха първите ни въпроси, докато междувременно им обяснявахме, че са в безопасност и ще им помогнем да изминат остатъка от пътя до Гърция.
По-късно на кея държах в прегръдките си една възрастна дама, докато тя плачеше - от облекчение, но и от страх. Никога няма да забравя благодарността, която видях в очите ѝ. Всеки ден в Лесбос е такъв! Всеки ден бежанци правят опити да преминат морето и да стигнат до сигурността, да стигнат до Европа.
На тази група бежанци им е отнело 2 месеца ходене пеш, докато стигнат турския бряг. В Турция се налага да платят сериозна сума пари на контрабандисти, за да получат лодка, с която да прекосят Егейско море. Със себе си те носят само малки чанти с по няколко лични вещи в тях и все пак се справят!
Последният етап от тяхното пътуване към Европа е към своя край и те ще бъдат в безопасност. Нали?
Европейският съюз, който се създава, за да бъдат овладяни последиците от Втората световна война, се гради върху основните ценности на човешко достойнство, справедливост, свобода, демокрация, човешки права и защита на малцинствата. Днес тези основни ценности сякаш са забравени.
Всеки ден стотици, понякога хиляди бежанци и мигранти пристигат по бреговете на Лесбос. Те напускат родните си места, за да избегнат войната и да защитят семействата си, но как биват посрещнати? Градят се стени, чиято роля се допълва от засиления граничен контрол и те са принудени да останат в пренаселените лагери или да предпочетат зимния студ.
Съвсем скоро и за мой ужас, „моето” правителство в Дания поиска бежанците и мигрантите да предават своите последни лични вещи като средство за заплащане на престоя в лагерите с лоши условия. Как е възможно това да бъдат думи на политик, че дори и на човешко същество, и най-вече как е възможно отношението към други хора да бъде такова? Това ли наричаме човешко достойнство днес?
По-лошото е, че над 3700 души са загинали през 2015 година в опитите си да стигнат Европа. Средно това прави по 10 погубени човешки живота на ден. Но вместо да осигурява безопасно преминаване и да спасява животи, Европа засилва пограничния си контрол!
И все пак всеки ден на Лесбос трябва да се справяме с пристигащите от морето хора.
По професия съм мореплавател и най-важното нещо в работата ми е да осигурявам безопасност в морето, което означава и да спасявам всеки в нужда.
Но на Лесбос всеки ден има стотици хора в нужда и това се случва на прага на Европа! Безброй неправителствени организации и доброволчески групи провеждат спасителните акции, които всъщност Европейският съюз би трябвало да прави!
Вярвам в европейските ценности, свободата, демокрацията и универсалните човешки права, които така ценим. Време е европейските лидери да се събудят и да си припомнят основните ценности и да се отнесат хуманно към онези, които все още се надяват в Европа да намерят своята безопасност.
Това е и причината, която ме доведе на остров Лесбос - надеждата за сигурност и по-добро бъдеще.
Ан Йенсен е една от 30-те задържани от руските власти през септември 2013 г. по време на мирен протест срещу нефтените сондажи в Арктика. Тя е освободена под гаранция през ноември и получава помилване през декември 2013 г. Работи за „Грийнпийс” от 3 години и половина.
Благодарим на Мирослава Илиева за превода.