Перманентната агрокултура като житейска философия

Страница - май 9, 2017
Преди около 30 години, Рудолф Кохли и Марсел Даниелс решават да създадат органична, естествена и хуманна ферма, разполагаща се на приблизително 10 хка земя в Уелен, селище в Южна Белгия, окръг Ньофшато на провинция Люксембург. Като лъч светлина в тъмнината на индустриалното земеделие, те решават да я нарекат „Фермата на дъгата“, и се ангажират да провеждат практически изследвания на природни земеделски методи.

Няколко години по-късно, през 90-те години, към Рудолф и Марсел се присъединява и техният зет, Серж Пийробум, който се занимава с градинарство в малки мащаби. Това сътрудничество не е изненадващо, тъй като те споделят едни и същи идеологии и цели: произвеждане на благоприятни за земята и хората, висококачествени зеленчуци.

Днес, принципите на пермакултурата са се превърнали в част от ежедневието на Серж, Рудолф и Марсел. Пермакултурата е земеделска техника, която произлиза от Австралия. Тя насърчава методи за отглеждане на култури, които поддържат естественото плодородие на почвите. Тя се базира на трипластов етичен подход: производството трябва да е устойчиво, икономически ефективно и благоприятно за земята и хората. Пермакултурата е много повече от система за отглеждане на храна – тя е житейска философия.

„Пермакултурата е вид постоянно земеделие: не ори, ако не искаш да смесваш или да изкорениш живите микроорганизми в почвата; покривай почвата, за да я защитиш от ерозия и изпаряване; подхранвай я точно както в гората. Става дума за земеделие, което е в синхрон с природата, а не срещу нея, за уважение към различните жизнени цикли,“ обяснява Серж.

Много хора дълбоко уважават природата, но малко от тях прилагат това уважение в ежедневието си. Например, когато отидат до супермаркета, те намират всякакви видове продукти през цялата година...

„Съвместно пазаруване или хранене със сезонни продукти – практики, които са били популярни сред бабите и дядовците ни, не са лесно достъпни и приложими за голяма част от населението. Всички винаги бързат, нямат време (или не отделят време) да готвят повече. Необходима е промяна в начина на мислене,“ добавя той.

Според Серж, преимуществата на агро-екологията са многобройни: колкото повече защитаваме почвите, растенията и хората като цяло, толкова по-вкусни, здравословни и висококачествени ще бъдат продуктите – резултат, който не можем да получим от индустриалното земеделие.

„Разбира се, необходими са повече човешки ресурс и връщане обратно към използването на естествени методи. Но накрая, резултатът е по-здрави култури.“ Също така, доходността няма да се занижи, противно на мнението на някои хора. Във „Фермата на дъгата“ екологичното земеделие се е превърнало в също толкова печелившо, колкото и индустриалният модел. Но това не е лесно съвместимо с нашата икономическа система, която е твърде дълбоко фокусирана върху конкретна и количествена рентабилността, но не достатъчно – върху качеството.

„Това, което ни трябва е земеделска система, която да извлича ползи от подкрепата на общностите. Трябва да си дадем време. Това не е ситуацията днес, а природата и хората понасят тежестта от настоящата система.“

Повече информация на www.fermearcenciel.be

*Перманентната агрокултура или пермакултурата (в директен превод от англ. ез., постоянно земеделие) е приложна наука за дизайн на човешки местообитания и продуктивни земеделски системи, наподобяващи в най-голяма степен естествените.