Развенчаване на митове:

неоникотиноидните пестициди не водят до по-високи добиви в селското стопанство

Страница - януари 10, 2017
Един от източниците, върху които се основава решението за изключение от забраната за употреба на неоникотиноидни пестициди, е изготвен по поръчка на пестицидното лоби.

Неоникотиноидите са системни инсектициди. Това означава, че когато бъдат приложени върху растението, те не остават на повърхността му, а се просмукват в проводящата система и се разпространяват в него. Често те се използват за покриване на семена. Когато обработеното по този начин семе започне да покълва и расте, неоникотиноидните химикали започват да се разпространяват из стеблото и листата и могат впоследствие да достигнат до прашеца и нектара.

На територията на Европейския съюз, употребата на три от тези неоникотиноидни пестицида, които представляват „висок остър риск“ за медоносните пчели [1], беше ограничена след задълбочена научна оценка на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и гласуване от страна на държавите-членки.

В края на януари 2016 г., Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) разреши пускането на пазара на два препарата за растителна защита, чиито активни вещества са неоникотиноидите имидаклоприд и тиаметоксам, за ограничена и контролирана употреба. Тези неоникотиноидни пестициди са забранени за употреба, но европейското законодателство допуска изключения към забраната, само когато съществува „опасност, която не може да бъде овладяна чрез други разумни средства“ (член 53 от Регламент (ЕС) №1107/2009) – т.нар. дерогации. Първоначално, мотивите и обстоятелствата, които предвиждат такива извънредни ситуации при растителна защита не бяха обявени публично, нито пък бяха направени консултации с по-широк кръг от заинтересовани страни.

По-късно същата година, в публикация на БАБХ от март 2016 г., беше обявено, че частичната забрана на използване на неоникотиноидни продукти за растителна защита има негативни резултати за производителите на слънчоглед и царевица. Според публикацията, „негативните производствени и икономически ефекти върху производителите на слънчоглед и царевица се отразяват демотивиращо върху тяхното по-нататъшно функциониране като земеделски стопани“ [2].  До това заключение е стигнал научен анализ за въздействието на частичната забрана на използване на неоникотиноидни продукти за растителна защита върху земеделските производители в България, проведен за периода 2013 – 2015 г. Този доклад не беше достъпен публично – нито преди, нито след публикуването на заповедите. Нужно беше подаването на заявление за достъп до обществена информация и търпеливо чакане в рамките на почти два месеца, докато успеем да получим текста на доклада и да разберем, че всъщност е изготвен по поръчка на една от компаниите, които произвеждат неоникотиноидни пестициди [3].

Но дали наистина частичната забрана за употребата на неоникотиноидни пестициди е причината за неволите на земеделските стопани?

Още преди влизането на европейската забрана в сила, различни компании в сектора на производство на тези пестициди излязоха с гръмки прогнози за обречени на провал добиви. Според Синджента, например, продуктивността на ключови култури като царевица, зимна пшеница, ечемик, рапица, захарно цвекло и слънчоглед, може да намалее с 40% [4].

Данните от реколтите през годините оспорват тези твърдения. Според Аграрния доклад на Министерство на земеделието и храните от 2014 г. – годината след влизане в сила на забраната, „вследствие на благоприятните агроклиматични условия в страната по време на развитие на посевите, при повечето от основните зърнени култури се отчитат по-високи средни добиви в сравнение с предходната година“. Докладът отчита повишение на средните добиви до 20% при царевицата за зърно и с 6,2% по-високия среден добив при слънчогледа. [5]

Аграрният доклад за 2015 г. пък отчита намаление на производството спрямо предходната година при почти всички основни зърнени култури (с изключение на ориза), което е в резултат от понижението на реколтираните площи и неблагоприятните климатични условия – наводнения, измръзване, градушки и засушаване. Добивите на маслодаен слънчоглед и царевица за зърно са съответно с 15,5% и с 29,5% по-малко [6]. В същото време обаче, според данни от Контролирана и ограничена употреба на препарати за растителна защита от 2015 г. – двата разрешени с дерогация неоникотиноидни пестицида са били използвани и през миналата 2015-та година.

Можем ли да направим следното заключение - при година без дерогации (2014 г.), добивите са по-високи, а в година с дерогации (2015 г.) – добивите падат? Не означава ли това, че факторите за постигане на високи добиви не са свързани с употребата на неоникотиноидни пестициди? Изследвания в други държави в Европа и света показват, че употребата на неоникотиноидни инсектициди не провокира увеличаване на добивите, когато се направи сравнение между едни и същи култури – от една страна с третирани семена, а от друга – с нетретирани. Такива сравнения са правени в Обединеното кралство [7], Канада [8], Италия [9], ЕС [10]. Германия пък е забранила употребата на тези инсектициди при зимните житни растения и въпреки това продължава да бъде втория по големина производител в Европа. Съвсем наскоро беше публикувано и ново изследване, което показва, че третирането на семена с неоникотиноиди обикновено не води до ползи за добивите, а когато тези ползи са налице – това се случва толкова нерегулярно, че използването на тези инсектициди не е от икономическа полза нито за земеделските стопани, нито за производството на храна [11].

Няма как да не си зададем въпроса – Не са ли прогнозите на индустрията за обречени добиви в селското стопанство, произтичащи от забраната на неоникотиноидни пестициди, само начин за всяване на паника? Всъщност, забраната за частична употреба на три неоникотиноидни пестицида  не доведе до катастрофа в селското стопанство, както се опитваха да предвиждат някои организации и компании.

Това, което би могло да доведе до дългосрочни заплахи за хранителната ни система са отлагането и невземането на адекватни мерки за справяне с проблемите, свързани с упадъка на пчелните колонии и другите опрашители.

Спешната необходимост да бъдат забранени неоникотиноидните пестициди не бива да изключва дебата относно социалните и икономически ефекти от такива мерки върху някои сектори от производството и определени групи производители. Поради това е необходимо тези мерки да бъдат придружени от подпомагане на земеделските производители, които са най-уязвими, за да се предотвратят нарушения на равните условия на свободния пазар. Необходима е политическа воля за развитие на земеделие, което се грижи за здравето на хората и за околната среда; което гарантира, че производителите ще получат подкрепа за преминаване към екологично земеделие и ще бъдат защитени от икономическите рискове, свързани с такъв преход.

За да може промяната към земеделие, което уважава здравето ни и околната среда, да стане реалност, от изключителна важност е публичните средства за земеделие да бъдат преориентирани към прилагането на екологични практики в земеделието и тяхното изследване и разработване, където има дупки в знанието.

[1] Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ), ЕОБХ идентифицира рискове за пчелите от неоникотиноидите, януари 2013 г.: http://www.efsa.europa.eu/en/press/news/130116

[2] Министерство на земеделието и храните, Българска агенция по безопасност на храните, Информация за ограничена и контролирана употреба на неоникотиноидни продукти за растителна защита, 24 март 2016 г.: https://secured-static.greenpeace.org/bulgaria/Global/bulgaria/Campaigns/Agriculture%20and%20bees/Bees%20report%2010_01_2017/Info_Neonikotinoidi.pdf, стр. 3

[3] Селскостопанска академия, Институт по аграрна икономика, Доклад от научен анализ за въздействието на частичната забрана на използването на неоникотиноидни продукти за растителна защита (Регламент 485/2013) върху земеделските производители в България, 4 февруари 2016 г.: https://secured-static.greenpeace.org/bulgaria/Global/bulgaria/Campaigns/Agriculture%20and%20bees/Bees%20report%2010_01_2017/Report%20IAE%20-%202016.pdf, стр. 3

[4] Писмо на Синджента до Отдела за околна среда, храни и селските райони на Обединеното кралство (DEFRA): https://www.documentcloud.org/documents/2815730-Syngenta-Letter-to-Paterson-12-12-20.html

[5] Аграрен доклад, 2015 г., стр. 27: http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/documents/agrarendoklad.aspx

[6] Аграрен доклад, 2016 г., стр. 25-27: http://www.mzh.government.bg/MZH/Libraries/%d0%9e%d1%84_%d0%94%d0%be%d0%ba_-_%d0%90%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%bd_%d0%b4%d0%be%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d0%b4/%d0%90%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%bd_%d0%b4%d0%be%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d0%b4_2016.sflb.ashx

[7] Goulson D. (2013). REVIEW: An overview of the environmental risks posed by neonicotinoid insecticides. Journal of Applied Ecology, 50, pp. 977–987

[8] Geneviève Labrie, André Rondeau, Yvan Faucher, Stéphanie Mathieu, Yves Perreaulte et Gilles Tremblay, Impact des traitements insecticides de semences sur les insectes ravageurs du sol et sur les paramètres agronomiques dans la culture du maïs grain , CERO-1-LUT-11-1582

[9] Furlan L.,Canzi S., Toffoletto R., di Bernardo A. :Effetti sul mais della concia insetticida del seme ; L’informator Agrario –5/2007, pp. 92-96

[10] FranceAgriMer – Note de conjecture Oléoprotéagineux: http://www.franceagrimer.fr/content/download/37200/341634/file/MEP_SMEF_UGC_panorama-oleopro-mars2015.pdf

[11] Net Loss—Economic Efficacy and Costs of Neonicotinoid Insecticides Used as Seed Coatings: Updates from the United States and Europe, December 2016 http://www.centerforfoodsafety.org/reports/4591/net-losseconomic-efficacy-and-costs-of-neonicotinoid-insecticides-used-as-seed-coatings-updates-from-the-united-states-and-europe%20#