Какво можем да направим, за да защитим пчелите и другите опрашители
Имаме спешна необходимост да спрем интензивното на химикали индустриално земеделие и да преминем към прилагането на екологични практики в производството на храната ни. Екологичното земеделие осигурява здравословно производство и храна за днес и утре. То защитава почвата, водата, климата, и допринася за биоразнообразието. То не замърсява околната среда с химикали, като синтетичните химически пестициди и изкуствени торове, нито пък с генно-модифицирани организми.
Екологичното земеделие е възможно и вече е широкоразпространено в Европа. Това е същността на цялостно изследване на „Грийнпийс“, което включва съвременните научни познания относно екологичното земеделие и практическия опит на земеделските производители, учени и еко-предприемачи, които са шампиони в модерното екологично земеделие в цяла Европа.
Примери от Швейцария
Ханс Херен, учен от Цюрих, Швейцария
Д-р Ханс Херен е международно признат учен, който притежава множество награди и е член на управителните съвети на различни организации, включително Международната оценка на селскостопанските познания, наука и технологии за развитие (IAASTD).
Той говори за селското стопанство, както в глобални, така и в регионални условия. Уточнява, че земеделските практики трябва да бъдат много по-локализирани и адаптирани към преобладаващите регионални условия, както и към местните вкусови предпочитания и нужди от храна. Що се отнася до растителната защита, адаптацията към местните условия и използването на push-pull методи (използване на отблъскващи-вредителите растения в комбинация с растения-капани, които ги привличат) са ключови в смесените системи от земеделски култури.
Д-р Херен вярва, че научните изследвания и развойна дейност (R&D) през последните 50 години са твърде силно фокусирани върху размножаването на растения и използването на торове. Малко внимание се обръща върху това как работят селскостопанските системи, които се основават върху принципите на екосистемите. Имаме необходимост от повече диалог с конвенционалните фермери, тъй като те са тези, които трябва да предизвикат промяната в модела.
Д-р Клаудия Даниел, научен изследовател от Фрик, Швейцария
Д-р Клаудия Даниел, изследовател в Института по биологично земеделие FiBL, разработва стратегия за контрол на поленовите бръмбари по маслодайната рапица. Биологичните производители искат да развиват средства за контрол на поленови бръмбари без инсектициди и затова има търсене за такива стратегии. Очакванията на д-р Даниел са, че възприемането на новоразработени алтернативи ще зависи от разходите. Ако надеждни стратегии за контрол на поленовите бръмбари без инсектициди са достъпни (може би подкрепени от субсидии), повече фермери ще са склонни да ги използват. През последните години д-р Даниел успешно изследва ефектите на прах от силикатни скали за контрол на цветните бръмбари. В момента, тя работи върху средство, базирано на етерични масла, което отблъсква насекомите.
Екологично земеделие във Франция
Ерик Ескофие, съветник по въпроси в земеделието
Ерик Ескофие е един от авторитетните източници по темата за пермакултура във Франция, обучител и консултант, част от неправителствените организации „Пермакултура без граници” и „Wise hands - permaculture”.
Той работи с принципите на пермакултурата. Това включва различен поглед върху природата в сравнение с конвенционалното земеделие.
Практикуването на методите на пермакултурата набляга върху повторната употреба и рециклирането на всички видове (органични) материали. В една перфектно проектирана система, нищо не се разглежда като отпадък или трябва да се изхвърля. Не се използват пестициди, защото по мнението на Ерик, пестицидите причиняват повече вреда, отколкото полза в земеделието.
Ивон и Стийв Пейдж, производители, практикуващи методите на пермакултурата
Ивон и Стийв Пейдж произвеждат плодове и зеленчуци, като използват пермакултурни методи. В своите многогодишни градини те отглеждат най-различни култури, които после разпространяват посредством различни канали.
Дори и насекоми, които могат сериозно да увредят културите, са добре дошли в градините им. Тяхното виждане е, че е необходимо само да се ограничат насекомите-вредители. Те се фокусират най-вече върху поддържането на разнообразие от растителни видове. Като увеличават броя на растенията с многообразни приложения и придружаващите растения, те помагат на екосистемата. Това става, защото се подобряват плодородието на почвата и устойчивостта на растенията към болести.
Проф. Марк Дюфюмие, учен, развитие на селските райони
Проф. Марк Дюфюмие преподава агрономия в първия Агрономически университет на Франция със седалище в Париж. Широко известен е с работата си по развитие на селските райони.
Той подчертава, че земеделието, базирано на агроекологията, се опитва да използва колкото се може повече възобновяеми природни ресурси. Неговото мото е, че „агроекология е това, което агрономията никога не е трябвало да престане да бъде“. Екологичното земеделие разпознава сложната връзка между растения, животни и микроорганизми в атмосферата и в почвата.
Екологичният земеделски производител вече не работи просто с едно растение или почвата. Той или тя преобразява една сложна екосистема, но много по-малко крехка в сравнение с тази на индустриалното земеделие.
Оливие и Астрид Бонафон, фермери
Astrid и Olivier Bonnafont и техните четири сина имат биологично лозе. Те следят за производството, ферментацията и зреенето на виното. Стремят се да постигнат хармония между производителя и естествената среда, както и да произвеждат продукт, който е близък до природата и въз основа на натурални съставки.
Тяхната ферма се състои от 15 дка с глинено-варовикова почва. Това е варовикова глинена почва с високо съдържание на варовик, който неутрализира естествената киселинност на почвата.
За да се поддържа високо качество на почвата, те орат нивите с техния кон. Склоновете са с южно-югоизточно изложение и районът се характеризира с регионалните си ветрове, които осигуряват идеални условия за гроздето.
Лозарите от Domaine Peyres Roses разбират значението на биоразнообразието и това си личи от естествените агротехнически практики, които прилагат. Около половината от 15-те дка земя е покрита с ливада от билки, трюфелни дъбове и цветя. През пролетта, някои от билките се използват за производството на спрейове за био-контрол на лозята.
Практики от Испания
Чаро Хереро, фермер
Чаро Хереро е испански земеделски производител на памук. Той участва в експериментален изследователски проект за отглеждането на памук по начин, който е по-уважителен към околната среда. Според нейните виждания, земеделските производители трябва да се отучат от уроците, преподавани от компаниите, които твърдят, че техните продукти са най-добрият вариант. Земеделските производители, които са практикували този занаят през целия си живот, трябва да се доверят повече на собствената си преценка, тъй като те знаят много добре как да се грижат за земята си.
*Интегрираното управление на вредителите (ИУВ) се различава от Функционалното агро-биоразнообразие (ФАБ) и екологичното и биологично земеделие в това, че химическите пестициди са разрешени. „Грийнпийс“ не препоръчва ИУП като метод, към който селското стопанство трябва да се стреми, поради използването на синтетични агрохимикали.
Алберто Калдерон, селскостопански техник
Алберто Калдерон е селскостопански техник, който работи с програма за подпомагане на биологични и интегрирани групи за производство (IPG) от земеделски производители на памук – с цел възприемане на по-устойчиви методи на земеделие.
По време на сезона 2011/2012 г., 48 276 хектара са били отглеждани посредством интегрирано производство, което представлява 72% от площта засадена с памук в Андалусия. 67-те групи, които работят през този сезон, включват 4109 фермера и 206 техника (те предоставят помощ на терен).
Програмата забранява използването на пластмасови подложки и напояване чрез наводнения. Вместо това се въвеждат нови методи по отношение на използването на водата. Графиците за напояване отчитат дълбочината на корена, състоянието на влагата при растенията и физическите характеристики на почвата. По-ефективното управление на първоначалното напояване насърчава по-голямо разпръсване на корените. Така растението използва по-дълбоко разположена вода и намалява общото търсене на вода.
Програмата включва анализ на растенията и почвата, за да се определи необходимото количество допълнително наторяване. Стандартите по отношение на прилагането на торове се взимат предвид. Сегашното управление дава възможност за по-бързо отваряне на памучните капсули и намалява атаките от ципокрили ларви, основната зараза по реколтата. Тези ларви са по-малко привлечени от втвърдени растителни тъкани. За контрол на заразяването, винаги, когато е възможно, трябва да се използват не-химични методи.
*Интегрираното управление на вредителите (ИУВ) се различава от Функционалното агро-биоразнообразие (ФАБ) и екологичното и биологично земеделие в това, че химическите пестициди са разрешени. „Грийнпийс“ не препоръчва ИУП като метод, към който селското стопанство трябва да се стреми, поради използването на синтетични агрохимикали.
Намаляване на употребата на пестициди в Италия
д-р Лоренцо Фурлан, учен
Д-р Лоренцо Фурлан е селскостопански научен изследовател, който се фокусира върху намаляване на пестицидите в европейските методи за отглеждане на царевица. Той има за цел да разработи методи за отглеждане, които дават възможност на земеделските стопани да запазят доходите си, като същевременно намали тяхното въздействие върху околната среда. Той се фокусира върху намаляване на употребата на пестициди, като се поддържа, или дори се увеличава плодородието на почвата. Той показва, че що се отнася до царевицата, възможно е да се прилага ИУВ подход, който води до рязко намаляване на употребата на почвени инсектициди (микрогранули, покритие за семена). Методите (въз основа на принципите на Директива 128/2009/CE), които се използват в ИУВ процедурите са:
(1) нивото на популациите на вредителите трябва да бъде изчислено с помощта на подходящи методи и инструменти за мониторинг;
(2) обработка трябва да се извършва само където и когато мониторингът е установил, че нивата са над определените икономически прагове;
(3) ако икономическите прагове са надхвърлени, агрономически решения - главно ротация - трябва да се вземат предвид, за да се избегне увреждане на царевичната реколта. Ако икономическите праговете са надвишени и на разположение няма агрономически решения, биологична или механична обработка, или всеки друг метод за нехимичен контрол на вредителите, трябва да бъде разгледан като заместител на химическата обработка, ако е наличен.
*Интегрираното управление на вредителите (ИУВ) се различава от Функционалното агро-биоразнообразие (ФАБ) и екологичното и биологично земеделие в това, че химическите пестициди са разрешени. „Грийнпийс“ не препоръчва ИУП като метод, към който селското стопанство трябва да се стреми, поради използването на синтетични агрохимикали.
Идеи от Гърция
д-р Фани Хатзина, научен изследовател в областта на пчеларството
Д-р Хатзина провежда главно изследвания на неоникотиноиди и тяхното въздействие върху пчелите, в лабораторията и на терен. Работата ѝ също така тества ситуации от реалния живот върху различни култури.
Програмата, по която работи, стартира, защото пчеларите се сблъскват с проблеми заради въздействието на пестициди, използвани в полетата.
От няколко проучвания става очевидно, че имидаклоприд, употребяван в сублетални дози (тези количества не убиват организма, но го разболяват или го карат да промени поведението си), има значителен вреден ефект върху различните аспекти на пчелното поведение и тяхното здраве.
Въз основа на резултатите от изследването, тя съветва пчеларите да избягват райони, където тези пестициди се използват и да осигуряват свеж „чист” цветен прашец на пчелите, особено през пролетта. Тя също така съветва пчеларите да отглеждат местни видове пчели с по-висока толерантност към токсичните пестициди, както и да оказват натиск върху правителството в подкрепа на зелени практики и забрана на невротоксичните химикали.
По време на международни научни форуми за пчелите, д-р Хатзина подчертава необходимостта да се премине към селско стопанство с по-малко пестициди. Тя смята, че претърпяването на драматична промяна в нашата екосистема ще доведе до изкуствено коригирана екосистема, която в крайна сметка ще бъде неподходяща за хората. В името на бъдещите поколения, ще бъде необходимо компаниите да се съгласят да намалят печалбата си с цел да бъде защитена нашата околна среда. Също така, тя призовава за подкрепа от страна на държавата, за да бъдат забранени най-лошите и най-токсичните пестициди.
Освен това, тя подчертава необходимостта от укрепване на независимото финансиране за изследвания на други видове пчели, за мащабни проучвания и одобрение на нови тестове.
Зианис Мелос, фермер
Зианис Мелос е биологичен производител, който отглежда, наред с други неща, портокали и лимони. Те са много привлекателни за пчелите. Мелос открива биологичното земеделие докато търси решение да подобри както финансовото си състояние, така и методите си на отглеждане. В момента, той използва различни техники, за да се справя с насекомите-вредители. Първо, той се фокусира върху избора на правилното отглеждане в точното време. След това се подготвя така, че да направи пространството около градините си непривлекателно за насекомите-вредители и да ги прогони. Накрая, като спешна мярка, Мелос също убива насекоми, използвайки различни видове растителни екстракти.
Какво правят в Полша
Томаш Обшенски, фермер, основател на кооператив от производители
Томаш Ошенски е екологичен фермер, който лично участва в Асоциация на органичните земеделски производители Podkarpacka, Organic Food Valley Cluster и в много други асоциации, свързани с екологично земеделие.
Той е основателят на много важен производителски кооператив в Полша. Провежда много образователни дейности като обучения по алтернативни методи за отглеждане. Той използва микробиологични и природни методи за борба с вредители, като например интеркропинг.
Добивите са сравними с тези при конвенционалното земеделие. Той смята, че дивите опрашители и пчелите му помагат да произвежда по-качествени плодове и да печели повече пари. „Нашата ферма не би съществувала без опрашители.”
инж. д-р Станислав Флага, учен, занимава се с развъждане на пчели
Инж. д-р Станислав Флага е главен специалист по земеделието в регионалната дирекция на областта Малополска. Като специалист по екологично земеделие, той има обширни публикации за алтернативи на пестицидите и за биологичните методи за борба с вредителите. Освен това, д-р Флага е един от най-известните професионални развъдчици на живеещи самостоятелно пчели в Полша, които работят, за спасяването на застрашени от изчезване видове. Той ръководи успешна компания, отглеждайки собствена биологична овощна градина с традиционни видове ябълки.
Д-р Флага смята, че екологичното земеделие създава възможности за устойчиво човешко развитие. Това е развитие, което може напълно да задоволи нашия начин на живот като същевременно опазва околната среда. То може да бъде от ключово значение при решаването на местни екологични проблеми и да предоставя елементи от решаващо значение за икономическото развитие на местните общности.
Dr. Пьотр Меджицки, учен
Д-р Пьотр Меджицки е изследовател в Болоня, където участва в проекта APENET. Учи във Варшавския аграрен университет и след завършването на магистърска степен се премества в Италия, за да учи за доктор на биологичните средства на контрол на вредителите. APENET е проект за мултидисциплинарен мониторинг и изследвания, насочен главно към оценка на състоянието на здравето на пчелите, по отношение на неоникотиноидите и прилагането на фипронил. Оценката се извършва от Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) по искане на Европейската комисия. Неговото изследване се осъществява в лаборатория, както и при полеви условия.
Изследователите са открили, че не съществува връзка между покриването на семена с неоникотиноиди (или фипронил) и добивите. Въпреки това, забраната за този клас пестициди води до наблюдавано намаляване на сривовете на колонии на медоносни пчели.
Д-р Меджицки смята, че първо трябва да се забранят силно токсичните пестициди и това трябва да се направи на местно ниво, независимо от европейските постановления. Най-важното нещо, например в Полша, е да се намерят средства за подпомагане на научните изследвания в областта на агроекологията. Това ще доведе до въвеждането на методи за екологично отглеждане, докато използването на пестициди ще се намали като следствие.
Какво се случва в Холандия
д-р Мерайн М Бос, учен, консултант по земеделски въпроси
Мерайн Бос е селскостопански еколог, който работи основно върху биоразнообразие и земеделие. Той води проекта „Bloeiend Bedrijf” (Разцъфваща ферма) от 2011 г. насам. Като част от този проект, приблизително 600 фермера са засадили над 1000 километра с цъфтящи синори на нидерландския обработваем ландшафт през 2013 г., за да стимулират естествения контрол на вредителите. Конвенционалните земеделски производители често са напътствани от ръководителите по производството, на които се плаща от приходите за маркетинг на пестициди. В този проект, фермерите се учат да разпознават естествените врагове и праговите нива на насекомите-вредители. Земеделските производители образуват малки, местни групи и, подпомагани от експерт, прилагат на практика наученото в собствените си полета. Друга цел на този проект е обучението на земеделските стопани в методи за биоконтрол.
*Интегрираното управление на вредителите (ИУВ) се различава от Функционалното агро-биоразнообразие (ФАБ) и екологичното и биологично земеделие в това, че химическите пестициди са разрешени. „Грийнпийс“ не препоръчва ИУП като метод, към който селското стопанство трябва да се стреми, поради използването на синтетични агрохимикали.
Йан ван Кемпен, фермер
Йан ван Кемпен е нидерландски фермер на обработваема земя, който участва в проекта Разцъфваща ферма. Той е много ентусиазиран да увеличи функционалното агробиоразнообразие на полетата си. Предимствата включват това да се предлагат местообитания на
естествените врагове, видимия ентусиазъм на хората, които минават покрай земята му с велосипедите си и собственото си щастие, докато прибира културите.
Ван Кемпен управлява успешно фермата си. Почти никога не прилага инсектициди в картофените си ниви, които сега са заобиколени от цъфтящи синори.
Им Хроотсхолте, оранжериен фермер
Им Хроотсхолте произвежда сладки чушки (камбии) в големи количества в оранжерии. Той е много иновативен фермер и експериментира с различни техники за биоконтрол. От 2007 г. насам се занимава с PuraNatura. Тази фондация има за цел да подпомогне производството на вкусни, достъпни, безопасни и чисти зеленчуци. През 2008 г. Им получава биологично сертифициране USDA NOP; той не се квалифицира за европейското биологично сертифициране, защото отглежда растенията си в кокосов субстрат, а не в почвата.
Хроотсхолте споменава, че се опитва да постигне екологично равновесие в оранжериите си, видовете вредители винаги присъстват. В момента той се възползва от седем различни вида врагове на листните въшки. Той има трима служители, които непрекъснато наблюдават нивата на листни въшки, и въз основа на данни от наблюденията, Им решава кои и колко от естествените врагове ще бъдат въведени.
Хенри Оостхук, фирма за производство
Хенри Оостхук е един от управляващите директори на Koppert Biological Systems (Биологични системи Koppert), световен лидер в областта на биологичния контрол и опрашване за професионални производители. Koppert има мащабно отглеждане на породи пчели за опрашване и естествени врагове, които да контролират вредителите и болестите. Освен тях, произвежда и микроорганизми и биостимуланти за здрави и енергични растения, както и за стимулиране на живота в почвата.
Продуктите на компанията се използват главно в системи за парниково производство, но също така все по-често и в орното земеделие, в градинарството и в производството на декоративни растения.
Ханс ван Хаге, фермер
Хеерче ван дер Крохт, фермер
Ван Хаге и Ван дер Крохт управляват единствения сертифициран разсадник за органична роза в Нидерландия. De Bierkreek отглежда рози в хармония с околната среда и с природата. Гледната точка на тяхната работа е да се създадат правилните условия, за да се осъществяват естествено екологични процеси. Следователно, De Bierkreek се фокусира върху отглеждането на рози с добро хранително качество (като хранителна стойност) и добър слой за отглеждане (като качество на почвите), докато ги защитава от стрес. В случай на епидемия от вредители, те питат сами себе си кой е методът на природата, който тя е „измислила”, за да контролира вредителите. Тогава те създават необходимите условия, за да може методът да бъде осъществен. Много от вниманието се фокусира върху проектирането на контейнерната зона. Една трета от фермата се състои от естествени тревни лехи с храсталаци и храсти, разнообразени с окастрени дървета, жив плет, дървесни лехи и водни басейни, тъй като естествените насекоми-врагове се нуждаят от тези местообитания, за да оцелеят и да се развиват.
Разсадникът е затворена водна система и розите получават само дъждовна вода. Водният басейн е оборудван с „Algeastop”, ултразвукова система, която убива водораслите, и поддържа голям рибен пасаж от Scardinius erythropthalmus (обикновена червеноперка) за контролиране на популациите на водна бълха.
Опит от Германия
Гисо фон Бонин, фермер
Гисо фон Бонин се грижи за голяма биологична ферма, отглеждаща 18 вида култури и множество животни. Неговото стопанство се състои общо от 200 хектара, от които 15 хектара са засадени с рапица. Той практикува биологично земеделие, като използва биодинамичен модел, следвайки ученията на Рудолф Стайнер. Районът, където се намира фермата, е с хълмист характер, включващ стръмни склонове и временно наводняващи се долини. По-голямата част от земеделската земя е заобиколена от гора. Почвата е главно пясъчна глинеста. Био-динамичното земеделие признава значението на редуването на културите (сеитбообръщението). Бонин понастоящем провежда полеви опити с алтернативни методи за борба с вредителите по рапицата. Той експериментира с лавандулово масло, ферментирал хляб (млечна киселина) и производство на хомеопатично лекарство.
Добивите на Бонин от рапица са приблизително половината от добивите на колегите му, които отглеждат рапица по конвенционален начин. Добивите от селскостопанските култури се различават от година на година.
От финансова гледна точка обаче, той не е в неравностойно положение. От една страна, разходите му са много по-ниски, а от друга страна, приходите от неговата рапица са много по-високи (750 евро/т в сравнение с 350 евро/т).
Проф. д-р Рудолф-Удо Ехлерс, фирма за производство
Проф. д-р Рудолф-Удо Ехлерс, член на Международната организация за биологичен и интегриран контрол (IOBC), е известен учен, който е дълбоко ангажиран с европейските научноизследователски проекти за методи за био-контрол. Той е основател на компанията E-nema GmbH, произвеждаща големи количества червеи (нематоди), които се използват в контрола на вредителите. От селскостопанска гледна точка, нематодите попадат в две широки категории: (1) хищни нематоди, които убиват градински вредители; и (2) нематоди-вредители, които нападат растения или разпространяват растителни вируси, действайки като вектор. Проф. Ехлерс и неговата изследователска група в Университета на Кил основават E-nema GmbH след разработването на техника за течно култивиране с цел отглеждането на патогенни нематоди, хранещи се с насекоми, в биореактор.