Инциденти

Големите катастрофи, малките катастрофи и случаите “на косъм”

Страница - ноември 5, 2013
В света са построени около 550 ядрени реактора, като от тях днес работят около 430. Според пресмятанията на атомната индустрия ядрен инцидент,свързан със стопяване на активната зона на реактор – разбирайте стопяване на вътрешността на реактора , трябва да се случва не по-често от веднъж на 250 години. От 1978 до 2011 г. има три централи, в които това се е случило – Три Майл Айлънд (1978) , Чернобил (1986) и Фукушима Дайичи (2011), като в последната се стопява не един, а цели три реактора. Така за 33 години имаме 5 събития, за които се твърди, че трябва да се случват веднъж на 250 години.

1978 – Три Майл Айлънд, Пенсилвания, САЩ. Стига се до стопяване на активната зона на единия реактор на централата, няма взрив или значително изпускане на радиация в околната среда, реакторът в момента е консервиран и в него не се влиза. Цената на дейностите по почистването е около $ 1 млрд.

1986 – Чернобил, ССР
На 26 април се случва немислимото: избухва ядрен реактор на АЕЦ Чернобил, като до тогава се твърди, че атомна централа не може да избухне. Огромна част от Европа е замърсена с радиоактивни частици за векове напред. Части от Украйна и Беларус за дълго трябва да бъдат обезлюдени, град Припят близо до АЕЦ Чернобил се превръща в призраченград. Хиляди войници от СССР са изпратени да се справят с голи ръце с разчистването на разпръснатите радиоактивни материали – много от тях не са сред живите. Официалните данни на Световната здравна организация признават като свързана с катастрофата смъртта на около 4000 души – това са загиналите непосредствено при самата катастрофа и в десетилетието след това от злокачествени заболявания (тумори и левкемии). Много експерти оспорват тези цифри, като твърдят на база от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки, че броят на жертвите може да доближи 1 000 000. Цифрата скача особено в дългосрочен план, предвид че много от злокачествените заболявания се проявяват между десетата и трийсетата година след катастрофата (левкемиите са главно в първите 7 години, като отстъпват място на другите форми на рак). Тези данни дори не отчитат хилядите случаи на родилни дефекти и връзката на много хронични заболявания сред подрастващите с Чернобил, натрупването на някои радиоактивни елементи в организма и т.н. Инцидентът е пазен в тайна през първите дни след случването му. Това допълнително е изложило на радиоактивно лъчение хората, които са можели да вземат мерки и да намалят дозите на силното радиологично влияние веднага след катастрофата. Финансово щетите от Чернобил се изчисляват на над 400 млрд. долара.

2011 – Фукушима, Япония
На 11 март 2011 се случва небивало земетресение в Япония с десетки хиляди жертви. Много АЕЦ са изключени мигновено, но АЕЦ Фукушима. Дайичи не успява да постигне безопасно изключване. Ситуацията излиза от контрол и три реактора се стопяват. Освобождава се радиация за много продължителен период, като част от радиоактивните материали попадат в океана, който е основен източник на хранителни продукти в Япония.По-късно става ясно, че е имало забележки за безопасността на централата и дори, че на това място не би трябвало да има централа . До такива изводи се стига винаги, но едва СЛЕД случването на инцидент, когато се намират хиляди експерти с мъдри възгласи от рода на “Аз нали ви казах!”. Проблемите след инцидента са многобройни – плановете за евакуация не работят добре, не е евакуиран достатъчно голям периметър около централата, не са изплатени адекватни обезщетения на хората загубили домовете си. При това всичко, което ще бъде изплатено е за сметка на държавата, тъй като компанията оператор обявява фалит и бива национализирана. Дори в технологично развитата и организирана Япония наблюдаваме най-обичайния сценарии на атомната енергетика: печалбата е за инвеститора, а негативите – за обществото. Щетите са за стотици милиарди евро, а негативите за здравето и човешките животи ще се жънат с десетилетия напред. Разрушен е живота и на хората в радиус от 80 км. Възникват множество горещи точки, където са паднали радиоактивни елементи. Висока концентрация на радиоактивни елементи има дори в кристалните планински езера на японските планини.

При сегашния брой реактори в следващите 40 години има 16% вероятност да се случи сериозен ядрен инцидент в Европа и 40% вероятност в световен план. Атомните централи гърмят в проценти. Самолетите падат в промили. Всеки, който сравнява поемането на риска от поддържане на атомна централа с риска от летенето със самолет или някакъв друг индустриален риск, си позволява да манипулира хората.

Ядрени инциденти се случват постоянно. Има седемстепенна скала за класифицирането им , като Чернобил и Фукушима са от седма степен. В същото време стават десетки, дори стотици инциденти, които остават извън фокуса на общественото внимание. Инциденти, които са криели потенциал да прераснат в нещо с много тежки последици. Често катастрофата се разминава “на косъм”. Близко до сериозен инцидент – ето няколко документирани случаи от Франция.

13 март 1980 – АЕЦ Сен Лорен А2, дефект в охладителната система води до пълно стапяне на два от горивните пръти и частично стапяне на други два; има риск от натрупване на критична маса и неконтролируема ядрена реакция, които да доведат до стапяне на реактора. Това е най-сериозният инцидент във френска АЕЦ.

14 април 1984 Дефектно проектирани кабели на контролната зала на АЕЦ Буге водят до загуба на контрола и връзка с един от реакторите на централата. Безопасното изключване на реактора е оставено на два дизелови генератора, единият от които отказва, оставяйки един дизелов генератор като последна преграда пред стапянето на реактора.

27 декември 1999 Неочаквано силна буря и наводняване на АЕЦ Блайе -2 води до загуба на външно електроснабдяване , което предполага аварийно изключване на реактора. Оказва се, че ключови системи от сигурността не работят, а човешката намеса е изключително рискована.

21 януари 2002 Монтирането на неподходящи кондензатори в АЕЦ Фламанвил -2 довежда до едновременно излизане от строя на няколко контролни табла и системи, докато реакторът е включен. Разрушени са две от аварийните помпи по време на изключването на реактора.

16 май 2005 Пожар на отдел пълен с кабели в АЕЦ Катеном-2 води до излизане от строя на една от двете аварийни системи. Власите задействат плановете за авария, но в последствие не са публикувани повече данни за инцидента.

30 септември 2005 По време на включването на АЕЦ Ногент-1 дефектни материали и човешка грешка водят до нахлуване на гореща вода и пара в четири зали, помещаващи контролните табла на системите за сигурност на реактора. Теоретично тези зали никога не трябва да са едновременно под заплаха. В този момент е щяло да бъде невъзможно предотвратяване на по-страшен инцидент, ако ситуацията се е задълбочила. Задействани са аварийните планове на компаниите оператори. …

и един вече добил печална известност поради укриване инцидент от България Козлодуй – на 1 март 2006 г. се случва инцидент от втора степен по седемстепенната скала в АЕЦ Козлодуй . Отказват да се спуснат 1/3 от прътите, които забавят контролираната ядрена реакция в реактора.Системата е била ремонтирана само 8 месеца по-рано. Инцидентът е крит дни наред и дори тогавашния министър на енергетиката Румен Овчаров отрича да е станало нещо сериозно. Пети блок на АЕЦ Козлодуй е останал спрян без това да се разгласява. Месец по-късно българският народ
научава за аварията от немски и австрийски медии.

Малките “течове”
Асса-2 е хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци в стара солна мина в Германия, където е започнало складиране още през 70-те години на миналия век. Оказва се, че има теч на радиоактивни материали към подпочвените води. За проучване на теча са дадени над 2 млрд. евро, а още над 2.5 млрд. евро до момента са изхарчени за овладяване на течовете – общо над 4.5 млрд. евро пари на данъкоплатците или колкото един нов реактор. Замърсяването наподпочвените води ще остави следи за столетия с непредсказуеми за здравето последици.