Екстремните климатични условия и смразяващите температури на Арктика, отдалеченото разположение и движещата се ледена покривка сериозно увеличават риска от разлив на петрол, усложняват логистиката свързана с операциите по сондиране и са предпоставка за непредвидими трудности свързани с почистването на един евентуален разлив. Крехката екосистема на Арктика е изключително уязвима от петролно замърсяване и последствията от такъв инцидент биха имали ужасяващ ефект върху околната среда и местните развъдници на риба.
21 март 2011 г.
Narwhals
Pod of Narwhals (monodon monoceros) near Petermann glacier. © Jason Box / Greenpeace
Арктика е дом на 4 милиона души, много от които са наследници на местни общности, заселили се там преди хиляди години. Тя служи като хабитат за огромно разнообразие от уникални форми на живот, стотици видове морски птици, милиони мигриращи птици, 17 вида китове живеят там, а експертите смятат че 90% от световната популация на нарвали може да бъде намерена в Бъфин Бей. Бозайници, включващи полярни мечки, арктически лисици и различни видове тюлени обитават Арктика през различни времена от годината. Последствията от петролен разлив за тези общества и уязвимите животински видове биха били унищожителни и дълготрайни.
19 септември 2011 г.
Polar bears
© Nick Cobbing/ Greenpeace
Геологическо проучване направено от САЩ предрича, че около 13% от неоткрития петрол в световен план се намира в района на Арктика. Звучи много нали? Със сегашните темпове на консумация на петрол, тези ресурси отговарят на около 3 години използване.
Поради промените в климата ледовете на Арктика се топят с голяма скорост всяко лято, позволявайки навлизането на индустриализация от компании и правителства, бързащи да посегнат на ресурсите на региона.
Петролодобива в Арктика, както се изразява енергийната компания Cairn, представлява „огромно предизвикателство“. Заедно с логистичния кошмар, който представлява една операция в такъв враждебен и отдалечен район, петролните платформи се изправят пред постоянно присъстваща опасност от огромни айсберги и трябва да имат флота от кораби, които да ги издърпват настрани. Някои от айсбергите са толкова големи, че платформите са принудени да спрат да пробиват и да се преместят, за да избегнат сблъсък.
Сезонът за нефтодобив е ограничен в малък прозорец до няколко месеца през лятото. В това кратко време да се изпълни логистично операцията по поставяне на „тапа“ върху течащ кладенец би било почти невъзможно. Например, успешното пробиване на помощни кладенци, действие изключително важно за постоянното затваряне на течащ петролен кладенец, не е гарантирано, няма гаранция, че тази операция ще се изпълни преди зимния лед да се завърне. Ако помощните кладенци не бъдат завършени, от основния кладенец би изтичал петрол в продължение на до 2 години. И въпреки тези невероятни рискове, петролните компании продължават да лобират различни правителства за смекчаване на законите за безопасен петролодобив в Арктика.
В ледените условия на Арктика, петролът се държи доста различно, в сравнение с по-южните климати. Отнема му доста повече време, за да се разсее в студена вода, и експертите предполагат, че няма начин да се ограничи или изчисти петрол, намиращ се под големи ледени тела. Токсични следи от петрол биха били видими за по-дълги периоди, отразявайки се върху местната фауна за по-дълго време, същите тези „джобове“ от петрол биха били транспортирани на големи разстояния от плаващи ледове, оставяйки трайни следи върху тази искряща екосистема.
Най-адекватният пример за последствията от петролен разлив в северните части на планетата, но който сме били свидетели е инцидентът с танкера Exxon Valdez в Аляска. Две десетилетия по-късно регионът все още страда последствията, като местната популация на видри е тежко засегната, популацията на орки още се възстановява и има петролни петна, които се виждат в райони по брега. Последиците от разлив в Арктика могат да бъдат далеч по-големи за водите на далечния север.
Петролната индустрия демонстрира отново и отново, че просто не е подготвена да се справи с рисковете и последиците от нефтодобива в Арктика. Официално лице от канадска фирма, която специализира в почистване на петролни разливи, открито сподели: „За сега няма решение и метод за който да знаем, че може да събере разлят петрол от Арктика.“
17 юни 2011 г.
Oil rig protest
The International Executive Director of Greenpeace, Kumi Naidoo, entered an exclusion zone to scale a controversial Arctic oil rig 120km off the coast of Greenland. © Jiri Rezac / Greenpeace
И въпреки това Shell заявява, че е в състояние да почисти 95% от възможния разлив в Beaufort, причудлива цифра, при положение че Института за геологични проучвания в САЩ предвижда този процент да е от 1% до 20%. При инцидента с танкера Exxon Valdez, събраният петрол се равнява на 9%, а при инцидента с Deepwater Horizon тази цифра е 17%.
Планът за реакция при петролен разлив на компанията Carin бе публикуван след месеци натиск от страна на „Грийнпийс“ и както експертът по петролните разливи Рик Стейнър подчерта, той е уникално неадекватен. Така наречените „решения“ като транспортирането на ледени блокове, обляти с петрол в складове, където да бъдат разтопени и петролът да бъде събран, или твърдението, че рибите имат инстинкта да плуват в обратната посока на разлива (твърдение, което експертите са подчертали, че просто не е вярно) са детски и нереалистични.
Плановете на Shell за реакция при петролен разлив в Chukchi sea бяха одобрени наскоро от правителството на САЩ. Предполага се, че този документ ще обясни какво Shell ще направи за да запуши даден кладенец в случай на разлив, за да спаси Арктика от екологична катастрофа. Но дори и на бърз прочит личи, че компанията би била напълно неадекватна да отговори на инцидент в северните ширини. Всъщност това е по-скоро план на невежеството, отколкото план за реакция при петролен разлив, зависещ изцяло на система за поставяне на „тапа“, която дори още не е построена, бариери за задържане на петрол, които не работят правилно в присъствието на лед и планове за почистване на петрол достигнал брега, изглеждащи все едно са нарисувани от деца. В същото време, имаме информация, че Shell плаща за трениране на кучета, които да надушват петрол, заклещен под големи ледени маси.
Всичко, което трябва да направим, е да погледнем начина, по който BP реагира на разлива в Mексиканския залив, за да разберем колко голямо предизвикателство би бил нефтодобивът в Арктика. Компанията имаше нужда от над 6 000 кораба, повече от 50 000 работници и доста дебела чекова книжка, за да запуши течащия си кладенец, и дори с тези усилия, тя не успя да почисти петрола с месеци, причинявайки най-голямата еко-трагедия в историята на САЩ. Ако BP не може адекватно да реагира на разлив в умерени климатични условия, в близост до големи населени центрове и разполагайки с най-добрите ресурси за отговор на подобни ситуации, как можем да бъдем убедени от твърдения, че компаниите могат да се справят с петролен разлив в отдалечената Арктика? Високопоставен служител на бреговата охрана на САЩ наскоро призна че към момента, няма никаква подготовка за реакция при случай на петролен разлив в северните ширини.
Петролната индустрия не може да гарантира безопасното добиване на петрол в Арктика и без особена мисъл поставя печалбите си пред опазването на околната среда. Както показват скорошните операции на Cairn, огромните технически, икономически и екологични рискове, свързани с петролодобива в Арктика, просто не си заслужават.