СТАНОВИЩЕ на „Грийнпийс“ – България

Съобщение за печата - юли 17, 2015
относно разработването на План за управление на Национален парк „Пирин“ (2014-2023)

     ДО: Господин Росен Баненски

Директор на НП Пирин
Дирекция национален парк „Пирин"
гр.Банско, ул. „България" 4

КОПИЕ: Министерство на околната среда и водите

КОПИЕ: „Пролес Инженеринг"
инж. Антоний Стефанов
Ръководител екип

СТАНОВИЩЕ
на
„Грийнпийс" – България относно разработването на
План за управление на Национален парк „Пирин" (2014-2023)

Уважаеми г-н Баненски,

Като екологична организация ние насочваме нашите усилия към осветяването на наболели екологични проблеми и конфликти. Тяхното адекватно разрешаване ще доведе до опазване на околната среда, устойчиво развитие и социална справедливост. Устойчивото икономическо развитие и опазването на природното богатство на Национален парк „Пирин” не са две несъвместими неща.

В настоящето становище ви представяме нашите предложения в няколко сфери от разработения проект за План за управление на НП „Пирин“ (2014 – 2023).

Преди да посочим конкретни препоръки в няколко направления, бихме искали да обърнем внимание на цялостния план и по-скоро на неговото слабо изпълнение от граматическа, лексикална и смислова гледни точки. По наше мнение подобен документ трябва да бъде издържан както откъм съдържание, така и откъм езикова страна. За разработването на този проект са вложени обществени средства (над 1.4 милиона лева). Неграмотното оформяне на документи от такова обществено значение е недопустимо.

Ще се спрем на 4 компонента:

1) Енергийна независимост на хижите и забрана за горене на твърди изкопаеми горива

2) Управление на отпадъци

3) Екологично образование – възможности за развитие

4) Строителство и „Зони за туризъм”

1) Енергийна независимост на хижите и забрана за горене на твърди изкопаеми горива

Туристическите хижи и заслони на територията на НП „Пирин“ представляват отдалечени от урбанизираните райони места за отдих и настаняване. Като такива те се нуждаят от различни видове енергия (електрическа, топлинна, механична).

От информацията, изнесена в разработения план става ясно, че на територията на НП „Пирин“ има 21 хижи/заслони. В момента съществуващите хижи и заслони се захранват от намиращите се на територията на парка малки водни електроцентрали, най-често чрез мрежа ниско напрежение, които в много случаи са нестабилни и уязвими. За да компенсират тази нестабилност и непостоянство, голяма част от хижите разчитат и на допълнителни (дизелови) генератори. Отоплението се извършва чрез парно, печки на дърва или електрически печки – ниско-ефективни и неустойчиви методи за отопление, които не допринасят съществено за подобряване на  предлаганите от хижите/заслоните услуги. Използваните в момента източници за електрическа и топлинна енергия правят тези постройки зависими както от атмосферните условия (количествата вода в речните корита), така и от набавянето и доставката на гориво (основно твърди горива, включително и са наблюдавани случаи на горене на въглища).

Този проблем дава отражение върху състоянието на един от основните компоненти на околната среда – качеството на атмосферния въздух. Макар и да липсва текущо наблюдение на качеството на атмосферния въздух на територията на НП „Пирин“, през последните години се наблюдава завишаване на нормите за фини прахови частици (ФПЧ10), като един от основните фактори за това в плана се посочва именно горенето на твърди горива.

Отдалечеността и труднодостъпният характер на районите, в които се намират хижите, предоставят възможност тези постройки да се възползват от производството на енергия от възобновяеми източници. Това ще позволи за едновременното подобряване на енергийната ефективност и намаляване на негативните ефекти върху околната среда. Чрез инсталирането на системи на база възобновяеми енергийни източници (фотоволтаични панели, колектори за топла вода, малки вятърни генератори, системи на биомаса) хижите и заслоните могат да бъдат напълно независими от и без това слабата и нестабилна електропреносна мрежа на територията на парка. С достигане на енергийна независимост, хижите ще могат да увеличат своята достъпност и по-голям поток от посетители ще могат да се възползват от тях целогодишно.

Инсталирането на хибридни системи (микс между фотоволтаични панели, малки вятърни генератори, биомаса системи, колектори за топла вода) ще гарантира енергийната обезпеченост на постройките, като същевременно ще подобри и увеличи тяхната енергийна ефективност. В зависимост от географските и геоложки характеристики на разположение на хижите и заслоните, могат да се направят оценки за най-подходящ и икономически издържани ВЕИ системи, които бързо да възвърнат инвестицията си.

Насочване на средства и усилия за подобряване енергийната ефективност на хижите и заслоните (вкл. и чрез инсталиране на ВЕИ системи) ще подобри тяхната достъпност и условията, които предлагат на туристите. Освен това, ще подпомогне за развитието на еко-туризма като нагледни примери за екологичните ползи от ползването на ВЕИ енергия и подобряването на енергийната ефективност (чрез смяна на горивна база, подобряване на изолация и т.н.).

Подобряването на енергийната ефективност на хижите и заслоните на територията на парка (чрез подмяна на горивната база, инсталирането на възобновяеми източници на енергия) ще помогне за подобряване на само на условията и достъпността на съоръженията, но и намаляване на техния екологичен отпечатък.

В тази връзка са и предложенията ни по Част 3.2.1 Общи забрани за НП „Пирин“ – Забрани валидни за всички зони на територията на НП „Пирин“. Предлагаме да се включи следния режим:

  • Забрана за горене на твърди изкопаеми горива (въглища) за производство на топлинна и електроенергия

По Част 3.2.3 Забрани за строителство и инфраструктура и Част 3.2 II Специфични режими по зони, VI Зона на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения:

  • Предлагаме в забраната за строителство да се добави като изключение „обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с до 30 кВт мощност”.

В допълнение предлагаме да се насърчи сътрудничеството между управата на НП „Пирин“ и собствениците и наемателите на хижите и заслоните, с цел да се създадат условия за по-лесно и бързо осъществяване на проекти за инсталиране на ВЕИ системи. Важно е да се отбележи, че освен соларните панели и колекторите за топла вода, малките вятърни генератори и горивните системи на биомаса представляват достъпни решения.

Финансирането на подобни проекти може да стане чрез различни програми на Европейския съюз. Например да се кандидатства по две от оперативните програми – „Околна среда“ и „Региони в растеж“ – нещо, което вече се прави за модернизирането и ремонта на хижите в България.

Смятаме, че планинските хижи и заслони на територията на НП „Пирин“ имат потенциална да станат не само по-енергийно ефективни, но и енергийно независими и примери за доброто развитие на инфраструктурата на територията на всеки национален парк и/или защитена територия. 

2) Управление на отпадъци

Смятаме, че за управлението на отпадъци има още мерки, които могат да се предприемат, с цел намаляване на отпадъците и по-доброто им управление.

Предложения по Част 3.2.1. Режими и норми общовалидни за цялата територия

на Националния парк по ползване на ресурсите, строителство и

инфраструктура

 Предлагаме да се добавят следните режими:

  • Нерегламентираното изхвърляне на отпадъци (битови, строителни, промишлени или други) в защитени територии да подлежи на (двойно) по-високи парични санкции от обичайно прилаганите за това нарушение в незащитени територии.
  • Абсолютна забрана за горене на пластмаса и опасни битови отпадъци (масла, батерии, гуми и т.н.) в печките на хижите и други места за настаняване, в огнища край хижите, при къмпинг зоните.
  • Задължително разделно събиране в хижите и други места за настаняване на био-отпадъци, рециклируеми отпадъци и на опасни битови отпадъци (батерии, електронни устройства и др.).
  • Забрана за използването на посуда за еднократна употреба във всички заведения за обществено хранене и настаняване на територията на националните паркове.
  • Забрана за изхвърляне на носни кърпички, мокри кърпички и санитарни продукти във всички видове тоалетни.
  • Задължително използване на биоразградими перилни и почистващи препарати в хижи и места за настаняване.

Предложения по Част 3.2.4.

Режими, норми или препоръки определени допълнително за зоните, свързани със спецификата им.

Зона за туризъм

Според проекта на плана за управления в зоната за туризъм трябва организираните места за пикник да се оборудват с паркова мебел, огнища и съд за отпадъци.

Смятаме, че всякакъв вид инфраструктура за туриста извън районите на хижите се превръща в генератор на отпадъци, които се изхвърлят без контрол.

Предлагаме да не се позволява поставяне на кошчета за отпадъци на места, където няма редовно сметосъбиране. Съществуващите кошчета на такива места да се премахнат. Вместо кошчета, паркът да въведе системата „Боклукът – в раницата“, чрез която всеки турист е отговорен да отнесе отпадъците, които е генерирал със себе си, до място, където има организирано сметосъбиране.

3) Екологично образование – възможности за развитие

В проекта виждаме заложена цел:Първа второстепенна цел: Създаване на условия и възможности за осъществяване на образователни и научни цели в съприкосновение със съхранена природна среда;”.

От друга страна, въпреки че е една от формулираните цели, за екологично образование се говори единствено в кратък параграф на стр. 304., част 2.4. „ПОТЕНЦИАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ПАРКА”, а не се предлагат конкретни мерки.

Според нас възможностите за развиване на екологично образование надхвърлят изброеното:

„Необходимо е управлението на парка да бъде по-тясно свързано с местното население и неправителствени организации, което може да промени общественото мнение към защитените територии в икономически и социален аспект.                  

Ще се засилва нуждата от специфичен опит, знания /квалификация и умения за изпълнение от страна на парковата администрация на нови функции, като напр.: консултиране на местната администрация и на други заинтересувани лица (физически и юридически) за взимане на правилни решения, вкл. за проекти касаещи ползване на ресурси, туризъм, спорт и рекреация и т.н.”

Препоръчваме да се заложат допълнителни мерки, които реално да започнат развиването на екологично образование, като:

  • да се разпишат правила за функционирането и управлението на информационните центрове, така че те да могат по-активно да разпространяват знанията за природните ценности на Пирин;
  • информационните центрове да имат възможност да разработят и да промотират програми за обучение на деца и за туристи;
  • дългосрочна визия: да се работи в насока сътрудничество с Министерство на образованието за осъществяване на зелени училища в границите на парка, които да са насочени именно към осъзнаване изключителната важност на Пирин за страната ни.

От друга страна очевидно се изразходват средства за „Образователни програми и информационно осигуряване” ( 1.5.4. Финансиране, стр. 35, таблица № 14), които за периода 2004 -2012 г. са в размер на 1 019 038 лв.
Очакваме този бюджет да е довел до някакви по-видими дълготрайни ефекти.
Бихте ли коментирали реализацията на тази програма за изминалия период?

По подобен начин – ако ще се изразходват средства за образователни дейности  в следващите 10 години – бихме искали да видим и конкретните мерки и предложения, заложени тук.

4) Строителство и „Зона за туризъм”

Организацията ни твърдо застава зад позицията, че всякакви планове за строителство на територията на Национален парк „Пирин” не могат да бъдат залагани под каквато и да е било форма.

Затова и четейки внимателно плана, имаме следните въпроси:

  • Какво налага увеличаването на площта  на „Зона за туризъм”?

В проекта е записано „Преодоляване на несъвършенствата на план ’04 по отношение на размер, локация, нормите и режимите на бъдещата „Зона на туризъм”.
Това неясно определение не е достатъчно, за да се оправдае разширяването на тази зона от 895,1 ха на 3985.8 ха.

На стр. 45 в част  „1.7.3.1. Оценка на функционалните зони – обхват, наименование, функции” има опит да се направи някакъв разбор на зоната за туризъм от предходния ПУ, но този опит също не ни убеждава в необходимостта да се добавят територии в зоната.

Още по-притеснителна е препоръката, дадена на стр. 238 относно зоната за туризъм : „Зоната следва да включва пешеходен туризъм, разстилане по поляните (??), кътове за отдих, свободни спортни игри, рекреационно ползване, ски-спорт, обекти за подслон и хранене (заслони, навеси, палатъчни лагери и др.);” (промяната в шрифта е наша, не разбираме какво се има предвид под „разстилане по поляните”, а вмъкването на „ски-спорт” намираме за притеснително).

  • Какво се има предвид под „Планове за реализиране на туризма”, какво ще бъде тяхното задание, на какви критерии ще отговарят и кой ще ги изготви? И съответно по какъв начин ще бъдат приемани?

На стр. 239 четем: „Като важна част от изготвянето на новия План следва да се приеме и съставянето на „Планове за реализиране на туризма” за всяка от буферните зони Добринище и Банско.Те ще обединят съществуващите,одобрените и предвижданите планове по прозрачен начин, като ги направят част от новия План за управление.”
Необходима е допълнителна информация.

  • Какви гаранции ще бъдат заложени в ПУ, за да сме сигурни и спокойни, че няма да има изсичане на вековни гори и унищожаване на парка през следващите 10 години?

В частта с режими на Парка на стр. 311 е записано, че строителство не се разрешава в зоната за туризъм, с определени изключения. Въпреки това, според нас са необходими допълнителни ясно разписани ангажименти, че строителство в границите на НП „Пирин” няма да бъде осъществявано.

„Грийнпийс” – България смята, че разширяването на „Зона за туризъм” е недостатъчно обосновано и следва да отпадне.

На територията на парка да се забрани строителство, освен на:

  • туристически заслони и хижи,
  • ( от т. 1 в нашето становище) обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с до 30 кВт мощност,
  • водохващания за питейни нужди,
    • пречиствателни съоръжения,
    • сгради и съоръжения на Дирекцията на Националния парк и на Планинската спасителна служба,
    • места за отдих и беседки
    • палаткови лагери,
    • подземни комуникации,
  • ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения, без промяна на предназначението.  

Ски - писти:

От проекта става ясно, че това, което е вече направено като разрушение от строителството на ски-пистите в долината на река Бъндерица, тепърва се нуждае от възстановяване и средства.

В частта на работния план като дейности за първата година и то в програма: „Съхраняване на Парка като обект на Световното природно наследство към Конвенцията за опазване на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО” са заложени (стр.330):

„Подобряване на условията и възстановяване на качествените показатели на почвата на територията на ски писти „Томба” и „Тодорка” в Специалната буферна зона на ОСН на ски зона с център гр.Банско

Противоерозионно укрепяване на откоси на ски-път 1 в Специалната буферна зона на ОСН на ски зона с център гр.Банско”.

Това е показателно за унищожението, което е донесло строителството на ски-писти. То е абсолютно несъвместимо с идеята за защитени територии и опазване на природата.

Унищожаването на долината на Бъндерица може да ни бъде като обеца на ухото. С унищожаването на Национален парк „Пирин” да се спре до тук.

Заключение:

На стр. 247 е предложена мярка : „Правилна интерпретация на наследството на Парка”.

„Правилната” интерпретация ще бъде онази, която взема под внимание интересите и на всички живеещи в тази страна, и на поколенията, които идват след нас – щом говорим за „наследство”.

В сегашната си форма този проект на план е в ущърб и на всички нас, и на тези, които ще наследят Пирин.

За да постигне целите, заради които съществува, този проект на план трябва да бъде изцяло преработен.

Очакваме Вашите отговори,

16.07.2015 г.

Теодора Стоянова,

Координатор кампания “Климат и енергия”

 

Деница Петрова,

Ръководител „Грийнпийс”- България

 

За кореспонденция:

София 1000, п.к.975