На ход са енергийните граждани
Автор: Меглена Антонова
Последните няколко седмици се появиха гръмки публикации в медиите, че навлизаме в период на залез на революцията на възобновяемите енергийни източници. Ще трябва да разочароваме скептиците на този етап, защото крах на развитието на ВЕИ технологиите не се случва – ако не друго, то данните показват, че пазарът им узрява.
Мрачните прогнози за „залез“ на ВЕИ революцията бяха предизвикани от последния доклад на Международната енергийна агенция (МЕА) за инвестиции в енергетиката, в който се отчита спад на инвестициите в производство на енергия от възобновяеми източници. Не смятаме да оборваме данните на МЕА, а да погледнем какво стои зад тях и да задълбочим дискусията отвъд това на къде сочи стрелката на растеж.
На пръв поглед, публикацията на МЕА предвещава лоши времена за възобновяемите енергийни източници: на пътя на растежа на мощностите от възобновяема енергия, добавени всяка година, вероятно ще се изправи солидна стена, след повече от десетилетие на експлозивен възход. Отива си и най-голямата надежда, която имахме за намаляване на въглеродните емисии от енергийния сектор и справяне с климатичните промени.
Всъщност – не. МЕА, въпреки че има репутацията на най-изтъкнатия енергиен анализатор в света, са също така и пословични с песимистичното си отношение към бъдещите перспективи на възобновяемата енергия. Нещо, което можем да кажем със сигурност е, че МЕА винаги е подценявала възобновяемата енергия – видно от графиката по-долу например:
Тук се вижда как МЕА е била драматично неточна в прогнозите си за развитието на енергията от възобновяеми източници в периода 2002-2017 г. Фигурата показва прогнози в последните няколко издания на World Energy Outlook на МЕА и сравнява прогнозите за нови мощности от възобновяеми източници с действителните стойности на изграден капацитет. Всяка година МЕА прогнозира изравняване на растежа на производството на възобновяема енергия или дори намаляване, но видно от графиката тази прогноза не се осъществява.
Фигурата е взета от доклада „OFF TRACK: Как МЕА насочва вземането на решения в сектор енергетика към зависимост от изкопаемите горива и климатични промени“ (стр. 23 от доклада , английски език).
Още един анализ на това как се размиват прогнозите на агенцията, можете да прочетете в онлайн изданието „Motherboard“, част от „Vice Media“.
Но дори да оставим прогнозите за бъдещето на МЕА настрана, спадът във ВЕИ инвестициите има и други обяснения. Например фактът, че общият размер на инвестициите намалява не означава, че количеството инсталирани мощности също пада, защото имаме разлика в цените – всъщност цената на инвестициите във възобновяема енергия продължава да пада. Цените на фотоволтаичните модули са намалели с около 80% от края на 2009 г., а цените на вятърните турбини – с 30-40%. Производството на вятърна и слънчева енергия е на цени, които вече са конкурентоспособни и се съревновават с въглищата в страни като САЩ и Германия и скоро ще бъдат такива и на огромни пазари като Китай и Индия.
Фигура: Голямата повратна точка в Китай. В рамките на 4 г. слънчевата енергия ще бъде по-евтина от въглищната
И всъщност количествата инсталирани мощности за последните 7 години изглеждат добре
Вятърните мощности например са се увеличили от 180 GW през 2010 г. на 513 GW през 2017 г. Увеличение се наблюдава и при слънчевата енергия – от 40 GW през 2010 г. – на 390 GW през 2017 г.
Данни от статистиката на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA).
Интересно е да разглеждаме тези количества в сравнение и с инсталираните нови мощности на изкопаеми горива – рекордното количество от 157 GW ВЕИ мощности са пуснати в експлоатация през 2017 г. (в сравнение с 143 GW през 2016 г.) и далеч повече от добавените мощности на изкопаеми горива, които са били едва 70 GW.
Над 100 от най-влиятелните компании в света, обединени в инициативата RE100, са и сред най-големите инвеститори във ВЕИ. Сред тях са “IKEA”, “Adobe”, “Bloomberg”, “Carlsberg”, “Google”, “VISA” и други. Те са поели ангажимента да постигнат 100% електроенергия от възобновяеми източници и работят за масово увеличаване на търсенето и доставката ѝ.
Неразгърнатият потенциал на Европа на юг
В допълнение, нека не забравяме, че докато възобновяемите технологии са достигнали доста по-узрял период от развитието си в Западна Европа, то потенциалът им в Централна, Източна и Южна Европа, включително в България, тепърва може да се разгърне.
Според проучване на IRENA, което обхваща само част от страните от Централна, Източна и Южна Европа, регионът в момента има потенциал от 127 GW конкурентноспособни мощности на възобновяема енергия. Тази цифра е 15 пъти по-висока от целта на Европейския съюз за 2020 г. за постигане на дял на възобновяемите енергийни източници за цялата общност. До 2030 г., потенциалът само на вятърна и слънчева енергия на конкурентна цена може да нарасне до 650 GW. Тези сметки се правят дори без да се обръща особено внимание на ролята на гражданите в този процес.
Ключовата роля на домакинствата, общностите и малкия бизнес
През последните години енергетиката се променя с бързи темпове. Либерализация на производството, преминаване към по-устойчиви източници на енергия, нови технологии за соларно и вятърно производство и най-вече повече осъзнатост сред обществото – всичко това налага преосмисляне на начина, по който създаваме и потребяваме необходимите ни енергийни ресурси.
В центъра на тази промяна постепенно се позиционира идеята за енергийните граждани (energy citizens). Тя е свързана с увеличаващата се роля на потребителите на енергия като активни участници в енергийната система – процес, който неизменно съпътства нарастването на дела на възобновяемите енергийни източници в Европейския съюз.
Днес все по-голям брой домакинства, обществени организации и малки предприятия се интересуват от възможността сами да произвеждат енергията си, да бъдат гъвкави по отношение на търсенето или да съхраняват енергия в моменти на свръхпредлагане. Именно това е истинската либерализация, която може да донесе реална промяна в този ключов за обществото ни сегмент.
„Слънчево“ бъдеще
През следващите години ролята на енергийните граждани ще се увеличава в много региони на света и в частност – в Европа. Очакванията са до 2050 г. половината от всички граждани на Европейския съюз да могат да произвеждат сами електроенергията, която потребяват, като по този начин задоволяват 45% от търсенето на електроенергия в Европа. В България един на всеки 7 българи може да произвежда 26% от електроенергията, необходима на страната. (Повече за потенциална на „енергийните граждани“ да са водещ елемент от енергийния пазар, можете да прочетете в доклада The Potential of energy citizens in the European Union, CE Delft, 2016)
И вместо да гледаме песимистично и да се оплакваме от пречките, можем да кажем на политиците, че искаме сами да произвеждаме енергия от възобновяеми източници, за да направим заедно „по-слънчевото“ бъдеще възможно.