Здравейте,
Аз съм от региона на Брянск, Русия. Въпреки, че градът ми се намира на над 180 км от Чернобил и са минали над 30 години от инцидента с атомната електроцентала, гайгеровят брояч тук все още отчита повишени нива на радиация.
Тази невидима заплаха е всекидневие за над 5 милиона оцелели след Чернобил, които живеят в замърсени райони на Украйна, Беларус и Русия. Те се хранят със замърсени плодове и зеленчуци и дишат радиоактивен дим след пожари в близките замърсени гори. Тук, в района на Брянск има много области, които е трябвало бъдат евакуирани, но това не се е случило.
По-страшното е, че за да спести пари, руското правителство умишлено орязва бюджети и възпира спасителни програми за хората в тези райони. Преди година 300 000 души загубиха правото си на помощи, когато правителството промени статуса на няколкостотин селища, без да се допита до общественото мнение.
Наблизо има друг град – Новозибков. Със старите си църкви, той прилича на повечето исторически руски градове, но сянката на случилото се витае във въздуха. Тук се срещнах с местен хирург – д-р Виктор Канев. Той сподели опасенията си, че пациентите му се хранят с храна, отгледана от замърсената земя, защото не разполагат с пари да си купят друга, чиста храна. д-р Канев сподели: “Немислимо е хората от селските райони да се откажат от собствената си продукция, когато паричните помощи са толкова малки.” “Местните власти се опитват да променят това, но какво може да се направи без пари. Бюджетът е като късо одеяло, дръпнеш ли го към една или друга страна, някои части винаги остават голи.”
Тези хора обаче нямат намерение да се предават!
Миналата седмица над 50 души от региона на Брянск стигнаха до Върховния съд на Русия, за да обжалват решението на правителството да прекрати програмите за социално подпомагане и за да защитят родните си места. Една от тях е Наталия Кандик, която каза: “Ние сме живи човешки същества. Не е справедливо да се отнасят с нас по този начин. Не са представени никакви доказателства, че нашите градове и села са чисти. Ние знаем, че те не са.”
За съжаление, Върховният съд е на страната на правителството, а не на оцелелите от Чернобил граждани на Брянск. Техният иск бе отхвърлен.
Но хората тук не мислят да се отказват!
“Ние ще обжалваме това решение”, казва Максим Шевстов от Чернобилския съюз-Новозибков (организация, която подкрепя жертвите на Чернобил). Той заяви: “Ако се наложи ще стигнем до Европейския съд за правата на човека, за да защитим здравето си.”
Наталя допъни: “Ще продължим да се борим. Нямаме, какво да губим.”
Независимо от всичко, хората тук се борят за правата си и застават срещу неправдите на бюрокрацията. В крайна сметка не е ли редно правителството да поеме отговорност и да осигури нужната защита на оцелелите след Чернобил?
Ние можем да ги подкрепим като не ги забравяме. Нека говорим открито по този въпрос и покажем на управляващите, че светът наблюдава всяко тяхно решение.
Моля, подкрепете ни в знак на солидарност с оцелелите от Чернобил.
Рашид Алимов – участващ в кампания срещу ядрената радиацията, член на “Грийнпийс Русия”
Превод – Ива Дайновска