Из обширни земеделски земи във Филипините, фермери адаптират земеделските методи, които прилагат, за да устоят на промените в климата. Те произвеждат храна по време на суша и тайфуни посредством устойчиви форми на екологично земеделие. Междувременно, някои учени казват: „чакайте, евентуално ще ви храним с вид ориз, който все още не е бил отглеждан извън строго контролирана изследователска среда“.
Познат като генно-модифициран „Златен“ ориз, той е далеч от златен, въпреки наименованието си. Не намира решение на проблема, което търси, и в момента не е достъпен за продажба. Това е настоящата ситуация, след повече от 20 години проучвания. Дори хората, които го разработват – Международният институт за изследване на ориза, признават, че няма доказателства, които да показват, че този вид ориз може да се справи с недостатъчността на витамин А, отговорна за широкоразпространен проблем с недохранването.
При липсата на обещаното „решение“ от защитниците на генното инженерство, фермерите във Филипините – където „Златният“ ориз се изследва – вземат нещата в свои ръце и произвеждат храна, която наистина изхранва семейства и ще им помогне да бъдат подготвени да устоят на климатичните промени.
А „Грийнпийс“ им предоставя подкрепа. Затова, когато се появят обвинения от група учени, твърдящи, че блокираме развитието на „Златния“ ориз, можем да насочим вниманието към фактите: „Златен ориз“ не съществува. Най-вероятно, това е един провален, скъп експеримент. Филипините, както и милиони фермери по света, не се нуждаят от „Златен“ ориз, а от подкрепа, която да използват. Това не е само наше мнение, а позицията на учени със значителен опит по темата, които публикуват откритията си в проверената от експерти научна литература.
Не е случайност, че в навечерието на важно решение относно ГМО етикетирането на храни в щата Върмонт, САЩ, въпросът за „Златния“ ориз е повдигнат отново. „Златният“ ориз е ГМО примерът, който лобистките групи използват в желанието си да проправят пътя на одобрението на други по-печеливши генно модифицирани култури в цял свят.
Затова, нека да разгледаме проблема от правилната гледна точка.
Кампанията на „Грийнпийс“ за екологично земеделие се основава на строг научен анализ, подкрепен от обширни вътрешни дискусии и разработен след консултации с външни експерти. Решенията, за които се борим са научно обосновани и доказани на теория и практика. Ние се противопоставяме срещу въвеждането на генно-модифицирани култури, срещу пестицидите и другите химикали в системата на индустриалното земеделие. Насърчаваме екологичен модел на земеделие, което работи с биологичното разнообразие и зачита планетарните граници, за да подкрепи устойчивото производство на храни.
Гледната точка на учените, които оспорват позицията на „Грийнпийс“, се различава фундаментално от тази на организацията. Тази група от учени увековечава един мит. Други учени оценяват земеделието и производството на храни по по-мултидисциплинарен начин. Земеделието не е просто една технологична дейност, която се фокусира върху високите добиви. Селскостопанските полета са подслон за биоразнообразието, те служат като източник на чиста вода, а селските райони трябва да бъдат място на процъфтяваща и устойчива икономика.
Развитието, използването и ефективността на технологии като генното инженерство не трябва да се оценяват от едностранна гледна точка – в този случай, исторически дълбоко вкоренена и технократски перспектива на западните учени. През 2008 г. например, 400 земеделски експерти на Международната оценка на селскостопанските науки знания и технологии за развитие (IAASTD) правят анализ на генното инженерство по мултидисциплинарен начин. От техните заключения става ясно, че ГМ растенията няма да решат неотложните въпроси, свързани с устойчивост към климатичните промени, екологично въздействие и хранителна несигурност. Вместо това, използването на генно модифицирани култури води до нови проблеми като използването на пестициди и създаването на господстващо положение на пазара за няколко мощни международни компании. Възникват и някои основни съмнения относно способността ни да изхраним световното населението, ако тази високо технологична парадигма продължава.
Така че, вместо да подкрепят скъпи експерименти като „Златния“ ориз, който отклонява вниманието от вече работещи методи, световните учени трябва да се фокусират върху земеделие, което да устои на климатичните промени в световен мащаб. Можем да се справим с проблеми като недохранването чрез по-разнообразна диета, равнопоставен достъп до храна и преминаването към устойчиво спрямо климата екологично земеделие.
Смислената и етична наука ясно показва, че налагането на генно-модифициран „Златен“ ориз като бързо решение за хората, които са най-силно застрашени от изменението на климата, би било безотговорно. Това решение не работи.
Сушите и тайфуни във Филипините не чакат – и филипински фермери нямат време да чакат „златната кокошка“. На разположение има безопасни и ефективни възможности, с които да се помогне на фермерите да изхранват своите общности. Правителствата и филантропската общност могат да подкрепят тези усилия.
„Грийнпийс“ води кампания за промяна на парадигмата на индустриалното земеделие – за преход към система на екологично производство на храна. Хранителна система, основана върху многообразието, а не върху безкрайни монокултурни полета с посеви и широкоразпространена употреба на химикали. Модел, който работи в синхрон с природата, вместо срещу нея. Този агроекологичен модел е подкрепен от независими учени, фермери, общности и потребители по цял свят. Съвременните интелигентни технологии за растителна селекция, които не принадлежат на генното инженерство, са част от решението. Селекцията с помощта на маркери (от английски език – marker assisted breeding) е технология, която дава възможност да се идентифицират култури с полезни характеристики – като например увеличено съдържание на витамин или минерал, устойчивост на климата, или устойчивост срещу болести по растенията. Това се случва на полето, за да се решат спешно кризи в селското стопанство и производството на храни; с много по-голяма ефективност от това, което генното инженерство ни е показало досега; с по-ниски разходи, както икономически, така и за околната среда.
*Херман ван Беккем е координатор на кампанията за екологично земеделие в офиса на „Грийнпийс“- Нидерландия, а Вилхелмина Пелегрина е част от екипа на „Грийнпийс“- Югоизточна Азия.