Автори:
Ян Хаверкамп
Рашид Алимов

Преди 32 години най-големият ядрен инцидент засегна огромни части от Европа


Автор: Николай Гонтар, “Грийнпийс”

Това поколение може би вече не помни, че преди време спанакът и други зеленчуци с месеци бяха унищожавани в Холандия, Германия и други държави, кравите навсякъде в Европа трябваше да бъдат държани на затворено, а млякото не се допускаше за консумация. Елените в Лапландия, овцете в Англия и дивите свине в Шварцвалд, Германия трябваше да бъдат колени, заради прекомерните нива на радиация.

В страните, които поеха най-тежко удара – Беларус, Украйна и Русия, стотици квадратни километри са все още замърсени и хората не могат да се завърнат по родните си места, а милиони други живеят с мисълта за непрекъснат риск от радиокативна зараза. Международната общност едва миналата година успя ефективно да запечата избухналия реактор. Това направи възможно реалното начало на работата по почистването на зоната, но затова пък е необходима технология, която все още не сме разработили… От 26 април 1986 г. насам вече от пряк реален опит знаем, че рисковете, свързани с ядрената енергия са огромни.

Плаваща атомна електроцентрала? Сериозно ли?

Руската държавна корпорация „Росатом“ планира скоро да пусне в движение първата в света плаваща ядрена електроцентрала – „Академик Ломоносов“ от Санкт Петербург през Балтийско море, около Норвегия до Мурманск. Там тя ще бъде заредена с ядрено гориво и ще бъде тествана на едва няколко километра разстояние от 300 000 души местно население.


Автор: Денис Лопатин, “Грийнпийс”

Какво изобщо би могло да се обърка?

Руският атомен регулатор „Ростехнадзор“ се опита да хленчи, но благодарение на пролука в Руския атомен закон, инспекторите все още нямат пълен достъп или дори пълно право да критикуват „Ломоносов“. Една петиция с 12 000 подписа на граждани от Санкт Петербург, поставяща под въпрос решенията на градския съвет и сериозните притеснения на прибалтийските държави относно транспортирането на два заредени реактора без собствена тяга покрай скалистите им брегове, накараха „Росатом“ все пак да се замисли.

Веднъж заредена и тествана „Академик Ломоносов“ ще бъде изтеглена на буксир на разстояние от 5000 км. през (благодарение на климатичните промени вече свободно от лед) Северно море до мъничкия пристанищен град Певек в далечния североизточен район Чукотка. Там ще захрани нуждите на населението от 5000 души, пристанището и местните мини със 70 MW електричество.

Планирано е „Академик Ломоносов“ да бъде първата от цяла флотилия плаващи атомни електроцентрали, които ще се разполагат в руски води в Арктическия океан. „Росатом“ наскоро получи разрешение да управлява доставки и развитие по маршрута в Северно море. Целта на тези централи е да доставят необходимата енергия за добива на още повече изкопаеми горива, които се отразяват пагубно на климата.

А веднъж стигнали до този момент… Антиутопичната научна фантастика не познава граници. През 1995 г. инженерите от руската държавна корпорация за атомна енергетика предложиха подобни централи да обезпечават и много по-далечни крайчета на света. Разбирайте острови в покрайнините на Индонезия и Филипините.

Ако този проект не бъде прекратен, следващата ядрена катастрофа може да бъде един Чернобил на лед или пък Чернобил на скалите…

Ян Хаверкамп е експерт и консултант по ядрена енергетика на „Грийнпийс“ – Централна и Източна Европа.

Рашид Алимов е координатор на антиядрения проект „Грийнпийс“ – Русия.