Блог от Цвета Стоева

Няма да се уморим да повтаряме – горенето на въглища, съхранението им, депата за пепел – всичко това е заплаха за околната среда и нашето здраве, а не на последно място и от отживелица. Ето и един невероятен факт обаче: въпреки че въглищата са един от най-големите замърсители на въздуха, държавни споразумения продължават да подпомагат употребата им и предоставят субсидии (в размер на милиарди евро) на големи електрически компании. Тази индустрия почти никога не се съобразява с международните климатични споразумения, дори напротив – опитва се всячески да пречи на развитието ни в посока екология и социални политики.

Испания и въглищата: предистория

Дълги години положението в Испания е сходно на това в България: много области зависят икономически от минната дейност, а в същото време тя се финансира с публични средства. Но ако през 50-те години в тази сфера работят близо 100 000 работници, то през 2014 г. броят на хората, платили осигуровките си по специална схема за миньори, е 5 029. Така през 2010 г. Испания взема решение за удължаване финансирането на въгледобива, което, въпреки че облекчава въгледобивните региони, просто отлага неизбежното икономическо преструктуриране на местните икономики.

Добрият пример на региона Теруел

Регионът Теруел обаче успява да се възползва от ситуацията и да усвои по добър начин държавната помощ за въглищния сектор. Можем да кажем, че Плановете за въглища (MINER) имат положителен ефект за реиндустриализацията на областта. Въпреки някои проекти, свързани със строителството, което е засегнато тежко от дълбоката криза, започнала през 2008 г., данните сочат, че областта е привлякла индустриални инвестиции и е стабилизирала финансовото си положение.

И докато през 2000 г. въглищният добивно-енергиен сектор възлиза на 77,5% от брутната добавена стойност на региона и предлага 23,9% от заетостта, то през 2015 г. тези проценти са намалели съответно до 47,3% и 17,9%. Вместо да се фокусира върху един отмиращ сектор, който трови здравето на местните жители, Теруел започва да инвестира все повече в производствената индустрия, както и в сектора на услугите, като последният се превръща в основен поминък за населението и започва да осигурява 53% от работните места в региона.

Как се премахва зависимостта от въглищната икономика?

Премахването на въглищната зависимост е сложна и скъпа дейност, която изисква промяна на всеки аспект, свързан с регионалното развитие – инфраструктура, околна среда, насърчаване на културното наследство, финансово развитие и обучение. Всичко това не е невъзможно, но, за да се случи, е важно да се насърчава по-ефикасното използване на средствата (обществени или частни) чрез местна подкрепа, алтернативни предложения за развитието на бизнес средата и въвеждането на нови енергийни политики.

Ключов аспект е и създаването на обучителни програми за технологии и иновации, чрез които работниците да бъдат преквалифицирани и въведени в нови сектори – по-устойчиви от въглищната индустрия и с грижа за бъдещето на планетата. В много от случаите секторите на зелената икономика играят важна роля в горепосочения преход.

Какви са устойчивите икономически алтернативи?

Като цяло въгледобивните региони се характеризират с липса на малък и среден бизнес, вероятно поради модела на минната индустрия. Именно развитието на мрежа от подобни бизнеси обаче е ключът към разнообразяването на икономиката, тъй като те ще генерират по-голяма част от заетостта през идните десетилетия. Това включва икономически дейности, базирани на нови продукти и услуги, еко индустрия, туризъм, устойчиво земеделие, контрол на отпадъците и др. За да процъфтяват всички тези сфери обаче е необходимо държавата активно да подкрепя предприемаческите инициативи на местните жители, като по този начин им помогне да излязат от тежката въглищна зависимост.

Защото всяка държава може да последва положителния пример на Теруел – нужни са добра административна координация, визия за устойчивото развитие на определени региони, както и грижа за местното им население. Макар да изглежда трудна задача, замяната на въглищната индустрия с алтернативни сфери не е невъзможна цел, дори нещо повече – трябва да се случи възможно най-скоро, защото решенията, които взимаме днес, ще окажат пряко влияние на нашето здраве утре, както и на опазването на планетата.