Автор: Лорън Рийд
Преводач: Десислава Микова

Преди малко повече от година активисти на „Грийнпийс“ спуснаха банер край Белия дом с ясно послание – „Съпротива“. Разговаряхме с няколко от участниците в акцията за това каква е означавало за тях да бъдат част от този исторически момент за едно глобално съпротивително движение.

На 25 януари 2017 г. активисти на „Грийнпийс“ спуснаха банер, на който пишеше „Съпротива“, върху строителен кран край Белия дом във Вашингтон. Едва пет дни след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп. Активистите призоваваха онези, които искат да се противопоставят на атаките на Тръмп срещу екологичните, социалните, икономическите и образователните права, да дадат своя принос за по-добра Америка.  Снимка: Ема Касиди / „Грийнпийс“

На 25 януари 2017 г. активисти на „Грийнпийс“ спуснаха банер, на който пишеше „Съпротива“, върху строителен кран край Белия дом във Вашингтон. Едва пет дни след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп. Активистите призоваваха онези, които искат да се противопоставят на атаките на Тръмп срещу екологичните, социалните, икономическите и образователните права, да дадат своя принос за по-добра Америка.
Снимка: Ема Касиди / „Грийнпийс“

Може би е очевиден факт, но е трудно да привлечеш и задържиш вниманието на хората в днешно време.

Ако това беше беше обикновено време – а то не е, би било достатъчно трудно да вдъхновим хората, когато вече сме се преситили с информация от всевъзможни медии. Прибавете към това събитията, довели до избора на Доналд Тръмп за президент, и ще разберете как станахме свидетели на една нова политическа реторика, която бързо поруга всичко „нормално“, и ежедневно се оказавахме безмилостно пометени от новини за безразсъдни, ужасяващи и съвсем безумни постъпки.

Кое послание би могло изобщо да остави следа насред такава суматоха?

В историята има моменти, когато се появява такъв образ, който пресъздава настроението точно и стегнато. Макар че онова, което виждаме, отеква различно у всеки от нас, то все пак има силата да обедини общите настроения около колективна кауза.

В дните след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, в лицето на новата реалност, която щеше да се превърне в безпрецедентна атака срещу околната среда, видяхме милиони хора, готови да отвръщат на ударите срещу климата и общностите. Така в едно студено януарско утро във Вашингтон седмина активисти се покатериха на кран, за да отправят просто, но силно послание за солидарност: „СЪПРОТИВА“. Само за минути образът на ръчно написания призив, който се развява край Белия дом, се разпространи по света, вдъхновявайки настроение за съпротива. Обещахме съпротива и то честа, в подкрепа на всички онези, които превръщаха страховете си в действия.

Попитахме трима от активистите от този ден – Нанси Ернандес, Малачи Робинсън и Карън Топакян, какво е било чувството да бъдат част от този невероятен момент и как съпротивата през годината се е отразила на собствените им общности.

Мина година от протеста „Съпротива” край Белия дом – трябва да е било неверояно преживяване, за което със сигурност е бил необходим истински кураж. Бихте ли описали как се чувствахте при подготовката и в момента, когато банерът се разгърна в небето на Вашингтон онази сутрин? Чувахте ли и виждахте ли какво се случваше на земята?

Нанси Ернандес: Януари 2018 г. е, правителството е блокирано, защото не постигна съгласие за бюджета. Мислено се връщам година назад, когато се качих в микробус в 3:00 часа сутринта с каска и хамут и се готвех да се покатеря на крана край Белия дом. По пътя слушахме Biggie Smalls.

Спокойствието, преди да се спуснем, беше като надежда за бунт, който ще промени бъдещето на нашия живот. Изчаквахме слънцето да изгрее, за да разгърнем важно послание, което според мен тряваше да бъде ръчно изрисувано любовно писмо до хората, както и неудобен килим, по който да мине човекът, завзел Овалния кабинет.

Малаки Робинсън: Единственото, за което си мислех, докато се катерех, беше, че трябва да се кача възможно най-бързо, преди някой да е успял да ни забележи – просто да стигна възможно най-бързо. Когато погледнах надолу, видях движението и полицейските екипи, разположени из града, и си помислих: „Уау, работата е наистина сериозна, какво правя?”

Можех да видя какво се случва долу и веднага щом пуснахме банера, хората започнаха да се радват. Имах мобилен телефон, влязох в интернет и видях, че акцията набира голяма популярност навсякъде. Затова пуснах един пост, в който казвах „това съм аз сега”, а всичките ми приятели си помислиха, че лъжа. Трябваше да си направя селфи, за да докажа, че това горе съм аз.

Карън Топакиян: Беше смесица от абсолютна, истинска паника и ужас. Приятелите ми знаят добре какъв патологичен страх от височини изпитвам – в този смисъл бяхужасена и развълнувана от тази възможност. Моят страх от Тръмп, това, което заяви, че би направил, и това, което вече беше направил, направо ме изстреля до върха на 30-метровата конструкция. Щом бях в безопасност и на мястото си, се почувствах почти комфортно, гледайки надолу. В този момент си помислих: „По дяволите, направихме го! Няма да мръднем от тук, те няма да се подиграват с нас!” В далечината се виждаше, че навсякъде долу е пълно с полиция, събираше се множество от хора, които гледаха нагоре.

Какво ви мотивира да се присъедините към протеста и имахте ли опит с преки действия преди това?

Нанси Ернандес: Започнах да участвам в преки действия в гимназията, когато тогавашния губернатор на Калифорния се опитваше да лиши хората без документи от достъп до училища, социални услуги, здравеопазване. Забелязах, че протестните маршове ни се отразяват добре, но за да предизвикаме истинска системна промяна, трябва да направим повече от това да спазваме законовите препоръки.

Малаки Робинсън: Винаги са ме привличали социалната справедливост и застъпничеството за каузи. Дори си спомням, че като дете през 90-те години ходех на срещи на „Reparation Now“. Родителите ми работеха за организацията „Африкански услуги“, която помагаше на бежанци. Миналото ми със сигурност ме е определило – баща ми беше депортиран, когато бях на 4 години. Бащата на майка ми е бил депортиран, когато тя е била дете, защото бил чернокож и гей, и двамата второ поколение имигранти.

Работих и за различни благотворителни организации и накрая започнах в „Грийнпийс” като агитатор в кампаниите. Дори започнах кампания, наречена TWAC (Trans and/or Women’s Action Camp) (Кампания за хора, идентифициращи се като жени – бел. ред.) Първата ни акция беше в Залива на Сан Франциско. Искахме да предоставим възможност на хората, които обикновено не се занимават с преки действия, да се научат как се прави.

Карън Топакиян е била арестувана повече от 30 пъти за участие в преки действия и мирни протести. Снимката е направена през 80-те години по време на протест срещу натрупването на ядрени арсенали от САЩ и Русия.

Карън Топакиян е била арестувана повече от 30 пъти за участие в преки действия и мирни протести. Снимката е направена през 80-те години по време на протест срещу натрупването на ядрени арсенали от САЩ и Русия.

Карън Топакиян: Това, което ме мотивира, беше заплахата от обещанията от кампанията на Тръмп и вече влезлите в сила негови укази – съживяването на проекта за петролопровода „Кийстоун”, заплахите срещу ЛГБТ общността, намеците за имиграционна реформа (които скоро се превърнаха в забраната на мюсюлмани да влизат в страната), както и заплахите срещу нашата планета и демокрацията. Ще кажа, че имам много опит в преки действия и блокади, но не и в катеренето. Историята на моето гражданско неподчинение започва през 1982 г. и е предимно срещу ядрените оръжия и войните, както и защитата на Земята.

Какво според вас постигна този протест?

Нанси Ернандес: За разлика от някои хора, не обичам да се фукам, че съм най-голямата или най-добрата, но наистина смятам, че тази акция беше една от най-гледаните по целия свят до този момент. Еволюцията в комуникациите увеличи въздействието на директните действия. Предаването на живо и интервютата бяха гледани и споделяни милиони пъти онлайн, много статии бяха посветени на акцията на всички континенти на планетата.

Малаки Робинсън: Ами, смятам, че наистина направи думата „Съпротива” изключително популярна онлайн.

Скандираше се на протестите в първите няколко дни от встъпването в длъжност на администрацията на Тръмп – със забраната на мюсюлмани да влизат в страната няколко дни след това, тя се превърна в средство за отпор и изразяваше чувствата на хората. Донесе надежда, направи деня на хората по-хубав и ги накара да почувстват, че могат да излязат на улицата и да постигнат нещо.

Ако видите колко хора се присъединиха към „Грийнпийс” след това – бяха много. През лятото организирах обучение „Съпротива” – с работилници в Залива на Сан Франциско и в Ню Йорк, за които се записаха стотици хора. Тази кампания активира нещо в хората не само там, а и по целия свят. 

Карън Топакиян: Когато се включих, нямах никакви очаквания за това как ще се отрази или как ще бъде прието от хората. Това, което кампанията наистина направи, беше да даде на хората надеждата и съзнанието, че не са сами в страховете, тревогите и гнева си. Отзвукът ѝ премина отвъд границите на Съединените щати и отвър общността на хората, които се интересуват от проблемите на околната среда – тя свидетелстваше за потисничеството и освобождаването от него. Създаде усещане, че има начин и призив за отпор. Даде тласъка и солидарността да отговорим, да продължим да се борим и да устоим.

Офис служители правят снимки и разговарят по телефона, докато гледат как активистите на „Грийнпийс” разпъват банер с надпис „Съпротива“ на строителен кран край Белия дом на петия ден от встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ.

Офис служители правят снимки и разговарят по телефона, докато гледат как активистите на „Грийнпийс” разпъват банер с надпис „Съпротива“ на строителен кран край Белия дом на петия ден от встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ.

Повлия ли някак на начина, по който участвахте в други форми на съпротива, промени ли подхода ви към активизма през 2017 г.?

Малаки Робинсън: Не промени подхода ми към активизма, но ме накара да осъзная хипер дълбоко употребата на думата „съпротива“ – чух Хилари Клинтън да я използва по отношение на себе си, а аз си казах „Не, не може да бъде”. Имам чувството, че беше присвоена от демократите, които, вярвам, създадоха условията за издигането на Тръмп.

Карън Топакиян: И да, и не. Правя това вече 36 години и бих излъгала, ако кажа, че не ми е дала стимул и не е възобновила енергията ми да продължавам, но не промени начина, по който върша нещата. Това, което направи, беше да подчертае важността и значението на мирните преки действия. Обикновеното издигане на един знак, с правилните думи и символи, изпраща силно послание. Затова съм благодарна, че „Грийнпийс” избра ЕДНА дума, която отразява всяка борба на всеки човек.

Когато чуете или видите думата „Съпротива“ сега, какво означава тя за вас?

Нанси Ернандес: Когато я видя сега, си мисля: „Ха! Аз направих това!“ Сещам се също колко студено беше… Наистина беше мразовито. Това, което направихме, беше истинска лудост, но аз го направих, защото приятел ме помоли. И се съгласих.

Карън Топакиян: Изпитвам огромна лична гордост, която се опитвам да запазя за себе си. Настоявам пред себе си да остана смирена. Когато след известно време Тръмп спомена „всички тези хора, които се съпротивляват“, си помислих: „Хванахме те!“ Акцията не просто получи подкрепа от всички братя и сестри в тази борба, но също така стигна и до Тръмп.

Събитията в Шарлътсвил показаха колко много трябва да се постараем, за да изкореним омразата, фанатизма и расовото превъзходство в Съединените щати.

През последната година каква според вас е най-голямата заплаха, пред която е изправено обществото ни?

Нанси Ернандес: Всеки следващ ден, в който Тръмп продължава да е президент на САЩ, създава риск за околната среда и обществото. Всеки ден през последната година страхът от война, сексуално насилие, климатичен хаос и набези на Имиграционната и митическа служба се засилваше. Най-голямата заплаха, която виждам пред себе си обаче, е удовлетворението и благосклонното приемане на провала на нашата демократична система.

Малаки Робинсън: Виждам много заплахи. Възходът на фашизма, не само в тази страна, но и по целия свят, е доста голяма заплаха – национализмът, ксенофобията, расизмът, шовинизмът – всички те вървят ръка за ръка с фашизма. Виждам, че екстремизмът все повече се приема за нормално явление. Крайнодесните идеологии вече звучат нормално, а хората с прогресивни виждания са обявявани за „екстремисти“. Реториката на Тръмп не е добра. Всичко това са заплахи.

Карън Топакиян: Според мен това е продължаващия мандат на Тръмп и неговата администрация – целия вагон клоуни, които са част от нея, както и продължаващите им опити да провалят нашите демократични институции, да отменят законите за защита на околната среда и да подриват човешките права.

Няколко от активистите, участвали в кампанията „Съпротива“, в офиса на „Грийнпийс“, с тематичен банер, макар и по-малък този път.

Няколко от активистите, участвали в кампанията „Съпротива“, в офиса на „Грийнпийс“, с тематичен банер, макар и по-малък този път.

Има ли още нещо, което бихте добавили?

Карън Топакиян: Надявам се тази акция да получи централно място в некролога ми. 

Close