За трите дни, които прекарахме в централна Франция по програмата за фермерски обмен, видяхме пет животновъдни ферми. За мен това, което видяхме беше вдъхновяващо както от природна, така и от икономическа и човешка гледна точка. От природна, защото фермите, които видяхме действително се стремят да отглеждат животни и земеделски култури по начин много близък до природата. Жил Гелие от фермата Гилбардиер е направил специална сушилня за сено, която да запазва качествата му, така че да не се налага да ползва протеини за храна на животните. Венсан Бретон от Ла Темплери е постигнал същия ефект, подбирайки нормандски говеда, които по-добре усвояват сеното. Животните се прибират под навес само два месеца в годината. Това му позволява да прави пет вида сирена с изключително високо качество. В Льо Пти Вилсаблон Марго Боатар отглежда 100 декара ягоди без никакви изкуствени торове и препарати, благодарение на покриването на земята със слама и механизираното плевене. Може би най-впечатляваща в това отношение обаче беше фермата Ле Тресо на Бландин и Оливие Габило. Оливие е избрал шотландска порода говеда, която е подходяща за влажните зони в Натура 2000, които са в непосредствена близост до фермата му. Така животните са на свободна паша през цялата година и поддържат влажната зона. В резултат, цялата екосистема се е въстановила и редица видове риби и птици са се завърнали.
В икономическо отношение, всичко това е осъществимо заради директния контакт между производители и крайни потребители, „консомактьори“, както ги нарича Оливие, за да подчертае, че те не са пасивни потребители, а активно избират как да се хранят. Консомактьорите не само купуват директно от производителя – те идват при Марго и сами си берат ягоди и зеленчуци, което спестява големи разходи и за нея, и за тях, ходят на гости при Бландин и Оливие, за да опитат тяхното говеждо месо, сготвено с винен сос (силно препоръчвам!) и да се разходят покрай реката, а Ан Мартен от Гилбардиер показва на групи подрастващи консомактьори как се прави масло и кисело мляко. Това не само позволява на хората от града да ядат качествени продукти на достъпни цени и на фермерите да имат добър стандарт на живот, но и създава връзка между тях, споява една общност.
Не на последно място бях очарован от тези хора, които бяха изпълнени с истинска радост и заслужена гордост от грижата за земята, за природата, за старинните каменни постройки на техните ферми и за гостите дошли да видят и опитат плодовете на техния труд. Попитах Жил дали ще може да се раздели с фермата си. Той е все още здрав и енергичен, но скоро навършва години за пенсия, а и ще изплати кредита за фермата. Децата му имат кариери в други сфери и той смята да я продаде. Аз обаче не можех да си представя, че този човек ще се отдели от това парче земя, след като е посветил целия си живот на това да го превърне в това райско кътче. Той ми каза: „Няма да мога вечно да се грижа за фермата, важно е да намеря добър стопанин, който да ме замести.“
Блог от Мартин Петров