Блог от Генади Кондарев
На 5 април 2017 г. Съдът на Европейския съюз осъди България заради систематичното превишаване на допустимите норми за замърсяване с фини прахови частици и заради липсата на мерки за овладяване на проблема в периода от 2007 г. до 2014 г. В опит да разберем как може да се справим със силно замърсения въздух, така че да не стигаме до нови санкции в бъдеще, се срещнахме с Генади Кондарев, координатор на кампания „Устойчиво използване на публичните средства” към еко организацията „За Земята“. Ето неговата гледна точка по темата:
Макар че не е редно да генерализираме, какво е състоянието на въздуха в страната според теб?
Въпреки че още от средата на 90-те години България премина през процес на деиндустриализация, не можем да кажем, че с намаляването на дейността на тежката индустрия, се наблюдава и подобряване на качеството на въздуха. И това е така поради няколко причини: главната е, че през зимните месеци хората използват нискокачествени горива, за да отопляват домовете си (т.нар. емисии на замърсяване от ниските комини). От друга страна имаме и доста остарели топлоцентрали, които не спазват екологичното законодателство или го правят само на хартия. Третата причина е неколкократно нарасналият трафик, за който също няма абсолютно никакви политики и план за това как да убедим хората да слязат от личните си автомобили; да ги накараме да използват по-често обществен или споделен транспорт; да се придвижват с велосипеди или да ходят пеша при по-къси разстояния.
Има ли зони в България, които се открояват с критично замърсен въздух и кои са те?
Напоследък често се споменава София, но тя дори не е в челната петорка на най-замърсените градове в ЕС. Тази класация се оглавява от Перник – град с близо 100 000 жители, който се намира само на 30 км от столицата. Има и други градове като Добрич и Пловдив например, които също са силно замърсени заради битовото отопление.
От разговорите с експерти, които проведохме напоследък, като основни „виновници“ за замърсения въздух се очертаха транспортът и битовото отопление.
Всъщност има и един трети проблем: ТЕЦ-овете. Те обаче много често се опитват да минат между капките, като парадират със своите инсталации, без които проблемът със замърсяването би бил още по-тежък. Днес те продължават да оперират безнаказано и то при положение, че са в пълен разрез с европейските норми. Градове като Гълъбово или по-малки населени места като Голямо село (близо до Бобов дол) например, които се намират в непосредствена близост до подобни инсталации, са замърсявани и обгазявани постоянно от ТЕЦ-овете и въпреки това еко-инспекциите отказват да поемат отговорност и да назоват виновниците с конкретни имена.
Да се върнем към проблема с битовото горене. Какви са възможните политики, чрез които да постигнем положителни резултати в дългосрочен план?
Първо, общината трябва да проведе информационна кампания, с която да обясни какво си причиняваме, като горим нискокачествени горива като нискокалорични въглища с високо съдържание на сяра, мокри дърва, които отиват директно в огнището, вместо да бъдат изсушени поне една зима, както е по стандарт и т.н.
Второ, необходимо е създаването на национална програма. И тъй като искаме да помогнем на общините, буквално преди броени дни заедно с „Грийнпийс”-България изпратихме до институциите нашето предложение за Национална програма за подмяна на неефективните форми на отопление в бита.
В нея много често се среща понятието „енергийно бедни”. Може ли да обясним какво е това?
Енергийно бедни са домакинства, които не могат да си позволят да отопляват адекватно своите жилища през зимните месеци. Тъй като те са реално застрашени от това да живеят в бедност, нашата държава от години им дава т.нар. енергийни помощи за отопление, които са на стойност около 400 лева на година. Според последните ни проучвания в България близо 280 000 домакинства се ползват от тази помощ, като голяма част от тях са буквално абонирани за нея и я получават в продължение на години, без това да им помага да се измъкнат от оковите на енергийната бедност или отровният пушек през зимата. Тъй като няма целенасочени мерки за преодоляване на проблема, тази помощ на практика се превръща в порочен стимул за домакинствата и служи за поддържане на тяхната икономическа и енергийна зависимост.
Какви са основните предложения в програмата?
Ние сме убедени, че енергийните помощи трябва да се преструктурират. Това означава две неща: от една страна, даването на пари на ръка трябва да бъде намалено значително и от друга, общините трябва да се ангажират с осигуряването на ефективна форма на отопление за енергийно бедните семейства. Под ефективна форма на отопление, имаме предвид следните системи:
1)Инсталации на биомаса и пелетни печки, каквито в България произвеждат няколко фирми на цена от 1 600 лева. Те бързо затоплят помещението, имат ниски емисии и много висок коефициент на полезно действие. Лично аз използвам подобна печка в дома си и отоплявам сравнително голяма стая за около 35 лева месечно.
2) Въпреки че според нас трябва да се избягва отоплението, базирано на електричество, понякога няма друг вариант, особено в градските зони, където често няма комини. Ето защо сме склонни да се въведе правило – ако домакинството до момента се е отоплявало на електроенергия, да може да продължи, но като използва високоефективни уреди. За подобни случаи предлагаме високоефективни климатици от енергиен клас А+++, които могат да се закупят на цени от 1 500 лева с монтажа.
3) В малки градове и селски райони, където има опасност от скъсване на далекопроводи и няма резервни варианти за захранване, предлагаме инвестиране в печки на дърва с коефициент на ефективност над 72%. Голяма част от замърсяването на въздуха, за което се говори напоследък, идва от т.нар. кюмбета, които масово се използват от населението. За сравнение, те имат коефициент на полезно действие около 30%.
В предложението ни за национална програма има още един важен акцент – според нас общините трябва да запазват собствеността върху закупените уреди, а не да ги даряват на хората. По този начин ще могат да бъдат избегнати бъдещи злоупотреби и ще могат да се взимат бързи и гъвкави решения.
Как може да се подкрепи финансово това предложение?
През първите няколко години програмата ще трябва да се захрани с по-голяма сума, за да се осигурят новите отоплителни уреди, но именно благодарение на тях в следващите години ще могат да се направят икономии от енергийните помощи. По-голямата сума в началото може да бъде осигурена отчасти от Оперативна програма „Околна среда“, която до 2020 г. разполага с 60 млн. евро за борба със замърсения въздух. Наскоро разбрахме, че общините планират да използват тези средства за закупуването на електрофилтри, които да инсталират на комините на хората. Според нас това е грешка, защото те далеч не са толкова ефективни. Първо, цената им започва от 3 200 евро, т.е. с тези пари можем да задоволим нуждите от по-модерно отопление на три семейства. Второ, наличието на тези филтри не води до по-икономично отопление, т.е. домакинствата ще продължат да взимат енергийни помощи.
Та нашата идея накратко е институциите да осигурят нови и модерни уреди за отопление, които са по-икономични и ефективни и на по-късен етап да възвърнат инвестицията, като отпускат по-малки суми за отопление. По наши примерни сметки месечното отопление с новите уреди ще излиза приблизително два пъти по-евтино, отколкото в момента. Освен че ще ни помогне да се справим с енергийната бедност, ефектът от националната програма ще доведе до по-чист въздух в страната, а оттам и до по-добро здраве и качество на живот.