Блог от Миглена Петрова
Беше студена септемврийска утрин. Вятърът вееше страшно и бях почти сигурна, че в края на деня ще се прибера с настинка. Но какво да се прави – трябва да се действа! С вятър в косите и тракащи зъби поех към уговореното място. Мястото, където щях да се срещна с Нели и Димитър от Младежката мрежа на организацията Slow Food, за да отпрашим с много ентусиазъм и положителни мисли към една ферма съвсем близо до София.
Био ферма Софина съществува от началото на 2009 година. Нейните собственици – Теодора и Стоян, винаги се стараят да предлагат на клиентите си най-добрата, здравословна и преди всичко чиста храна. Фермата се намира на само около час от София, което я прави и много удобна за доставки на свежи, току-що откъснати зеленчуци, плодове, орехи и лешници.
Когато пристигнахме, Стоян ни посрещна ведро и с усмивка на лице. Личеше си, че е щастлив да види доброволците, които ще му помагат днес във фермата. По инициатива на Младежката мрежа на Slow Food в София, в този прекрасен и хладен ден, се бяхме събрали, за да помогнем, кой с каквото може, за една добра кауза.
Разпределянето на дейностите стана бързо и със замах – мъжете отидоха да се трудят с лопатите, а ние – жените – останахме да плевим лехите (което въобще не беше проста и лесна работа). И тъкмо вече започвах да се притеснявам сериозно от студа, когато на небето грейна прекрасно и стоплящо слънце! Радостни от този топъл факт, дружно се заловихме за работа и с песен на уста за няколко часа оплевихме високите до кръста треви!
Потни, изтощени и гладни, но с блеснали очи се запътихме към другия край на фермата, където щяхме да обядваме. Храната беше неповторима! От малка, когато баба гледаше домашни зеленчуци в градината ни, не бях опитвала толкова прекрасни домати и краставици! Истинското си личи!
След като вече всички бяхме приключили с обяда и силата ни се беше възвърнала, отидох при Стоян и го помолих за едно бързо интервю. Той, разбира се, нямаше нищо против да отговори на всеки мой въпрос и се постара да ми обясни надълго и нашироко всяка малка подробност относно фермата.
– За начало, бихте ли ни описали накратко ферма Софина – както знаем, това не е просто ферма като всички останали и като такава има своите особености.
– От седем години се занимаваме с биологично отглеждане на зеленчуци и в момента във фермата работят седем човека и ние – цялото семейство работим тук. Отглеждаме над 60 продукта (различни през целия сезон) – изцяло и само биологично сертифицирани. Сертификаторът ни преценява от коя култура да вземе проби и ги дава за изследване в лаборатория в чужбина – така поддържаме сертификата си. Обработваме около 140 декара тази година, като 100 декара са само наши биологични площи. Имаме калифорнийски червеи, с помощта на които чрез компостиране, обработваме оборски тор и едва тогава той се полага за торене на площите.
– Чудесно! А от къде Ви дойде идеята да започнете да се занимавате с производство на био продукти?
– Ние винаги сме имали една малка градина с моето семейство – малка площ – около 600кв.м., която беше съвсем достатъчна за нуждите на цялото семейство. Тогава се запознахме с малка група производители, посетихме няколко техни презентации и обучения по биологично земеделие, разказахме им за нас. Точно тогава беше доста добра година и имахме страхотна реколта от домати и пипер, те дойдоха и останаха силно впечатлени от това, което сме направили на малката площ. Качиха ни в интернет и хората разбраха за нас. Няколко човека започнаха даже да си поръчват от нас. Но, за да продаваме тази продукция трябваше да се регистрираме като земеделски производители. Регистрирахме се и започнахме да сертифицираме, и ето – за 6-7 години направихме това стопанство на тази площ от 100 декара собствена земя – с огради, парник, поливни инсталации, много машини и 150000 евро заем, без който нямаше как да се направят нещата.
– Впечатляващо – за 7 години от 600кв.м. до 100 декара! А бихте ли ни разказали за агро-екологичните практики, които прилагате?
-Разбира се. Съобразно регламента за биологично земеделие, спазваме всички агро-екологични изисквания – контролиращи лица следят за това с 3-4 проверки годишно. Контролът наистина е сериозен и така и трябва да бъде, защото дойде ли вредител всеки би могъл да се изкуши да използва химия. Друго нещо е – невъзможно е да се поддържа ферма дистанционно – аз да съм в София, пък тук да имам работници. Няма как. Трябва да си на място, да следиш и сам за всякакви проблеми.
-Много Ви благодаря за отделеното време! Днешният ден, прекаран тук наистина ме накара да се замисля над това какво ям. Имам усещането, че вече няма да купувам от доматите в супермаркета извън сезона!
Слънцето вече преваляше и беше време да тръгваме. Целите зачервени от силното слънце, с издрани ръце и ожулени крака, но някак щастливи. Спомням си, че Нели шеговито го нарече “ефектът на аграрния фитнес”.