След откритието, че 170 вида морска храна съдържа следи от микропластмаса, „Грийнпийс“ Източна Азия реши да подложи 30 от най-големите компании за козметична грижа и лична хигиена на тест.
Микрочастиците може би са ви най-познати като цветните частици в душ гела или гела за лице, но наскоро те придобиха популярност, като се превърнаха във враг за нашите екосистеми и воден живот.
Малките частици пластмаса се добавят към козметичните продукти за ежедневна употреба като ексфолиращ агент, както и за цвят или текстура. Те са достатъчно дребни, за да се оттекат в канала, да бъдат пропуснати през филтриращите системи и да попаднат направо в реките, езерата и океана.
Една единствена тубичка от измиващ гел за лице може да съдържа до 360 000 от тези малки пластмасови сфери. Това означава, че веднъж приключили с миенето на лицето или зъбите ни, неосъзнато освобождаваме хиляди частици пластмаса в околната среда, където те могат да продължат с „нежното ексфолиране“ на храносмилателния тракт на чайките. А така да се окажат част от цялата хранителна верига.
Освен това те могат да са агенти, абсорбиращи и изпускащи токсични химикали в морето и сред морските животни, които ги поглъщат.
Как се представиха компаниите?
„Грийнпийс“ Източна Азия реши да подложи на тест 30 от най-големите компании и да ги оцени спрямо силата на тяхната отдаденост към мисията да премахнат микрочастиците от продуктите си веднъж за винаги. Вижте как са оценени.
Докато повечето компании твърдят, че са овладяли проблема със замърсяването с пластмаса, никоя от тях не успява да покрие стандартите на „Грийнпийс“ за околната среда. Това означава, че те все още имат потенциала да замърсяват водните басейни.
Дори и най-добре представилата се компания в класацията, като Beiersdorf, която твърди че е изпълнила всичките си обещания за забрана на микрочастиците, се е погрижила за премахването само на един вид пластмаса – полиетилена – от продукти си, което дава път на други замърсяващи пластмаси.
Вредните последици от микрочастиците вече са добре познати и ние събираме все повече и повече доказателства за това, че те са лоша новина. Много от най-големите световни брандове са обещали да овладеят този токсичен терор, но избягването му от потребителите не е толкова лесно.
На първо място, докато някои компании с гордост обявяват съдържанието на „полиращи кожата“ микрочастици в описанието на продуктите им, други съдържат микрочастици, които едва могат да се видят с просто око, и които се забелязани единствено в съдържанието на етикета като полиетилен, полипропилен или полистирол.
На второ място, въпреки че много брандове са обещали да вземат правилното решение и да забранят частиците, всеки един от тях си има своя, строга или объркана дефиниция за това, какво означава микрочастица. Тези дефиниции могат да варират от функция на продукта, роля на микрочастиците и дори до формата им, създавайки вратички, през които да бъде пропуснато включването на микрочастици, които не отговарят на ограничителните дефиниции.
Какво е решението?
Как да се отървем от тези досадни микрочастици от нашите продукти и от океаните?
Решението е просто. Правителствата ни трябва да направят крачка и да наложат пълна забрана на продажбата и производството на всички плътни микропластмасови частици във всички продукти за лична хигиена.
Добрата новина е, че това вече се случва. През януари САЩ обявиха, че забраняват микрочастиците, докато кампании за това се провеждат навсякъде по света. Междувременно всеки от нас може да избере продукти, които не допринасят за това безмислено замърсяване.
Може да проверите тук: Flora and Fauna International’s Good Scrub Guide и да свалите приложението the Beat the Microbead app, както и да изпратите ясно послание на производителите, че микрочастиците са нежелани и ненужни.
*Таехюн Парк е отговорник за океанските кампании в „Грийнпийс“ Източна Азия.
*Превод: Мирослава Илиева