В продължение на 5 години съм част от професионална противопожарна група на „Грийнпийс“ Русия, в която има добре подготвени доброволци. Пропътувах хиляди километри в Русия, за да потушавам пожари. Борбата с огъня винаги е опасна, но когато е в замърсена с радиация зона, рисковете са много по-големи.

 Горски пожари в замърсения регион в Брянск.

В зоните, замърсени от Чернобил, пожарите са често явление. Без добро държавно управление, тези райони горят всяка пролет, поради огньове, които местните палят на открито. Тези пожари могат да обхванат хиляди хектари. С по-топлия и по-сух климат те стават все по-чести и по-опустошителни в последните години.

 Всяка пролет гори и полета в силно замърсените зони са обхванати от пламъци.

 

Къща в Стари Вишников е изгоряла, заради горенето на тревата от местните.

В момента работя в близост до село Стари Вишников. Въпреки че е обявен за евакуационна зона поради високото замърсяване, то е все още дом на 300 човека. Има милиони хора като тези селяни, които живеят в замърсени райони и са винаги в риск. Нашият екип, заедно с местните екипи на Бърза помощ и доброволци, е ангажиран с предотвратяването на пожари, засягащи замърсените торфища в края на селото.

 
Огнеборците на „Грийнпийс“ работят усилено, за да спрат разпространението на пламъците.

Аз и останалите огнеборци вършим тази работа, защото руското правителство не успява да защити гражданите си. Докато политиките на отговорните институции в Русия са неефективни, проблемът ще се влошава, заради игнорирането на високите нива на замърсяване. Тези райони имат нужда от специален режим на превенция от пожари и правила за безопасност.

„Замърсените от Чернобил гори са тиктакащи бомби“, ми казва Людмила Комогорцева. Учен и бивш депутат в регионалния съвет на Брянск – зона, силно замърсена от Чернобил – Людмила знае много добре рисковете от радиоактивния прах.

 „Дървото и торфищата акумулират радиация и всеки момент, всяка горяща трева, всяка хвърлена цигара или лагерен огън могат да причинят ново бедствие“, казва тя.

Член на „Грийнпийс“, носещ защитни дрехи, държи Гайгеров брояч.
Торфът в тресавищата на Брянск е събрал достатъчно радиация, че да се счита за радиоактивен отпадък. По време на пожар, радионуклиди като цезий-137, стронций-90 и плутоний се понасят във въздуха и се носят с вятъра. Това е опасно за здравето, защото когато  вдишат тези нестабилни елементи, хората стават вътрешно изложени на радиация.

 
Гайгеров уред, показващ нивата на радиация

Тези рискове от радиация правят борбата с горските пожари изключително трудна. Някои от зоните, в които съм работил, са толкова замърсени, че дори предпазните облекла не могат да изолират напълно радиацията, на която сме изложени. Затова борбата с пожарите понякога не е устойчив вариант, а превенцията е доста по-полезна.

Планът за проучване е базиран на сателитни данни, но ние все пак трябва да излезем на полето, за да проверим. Обикновено започваме да проверяваме за пожари сутрин, но рядко имаме нужда да ги видим. Първо се усеща димът. Той ни води до изгорели и тлеещи полета. 

Небрежното отношение на правителството също излага на риск огнеборците – те дори не са подсигурени със същата защитна екипировка, която доброволците получават чрез набиране на дарения или купуват за себе си.

Горският инспектор и рейнджър Николай Макаренко ни каза, че задачата на неговия департамент е единствено да докладва за горски пожари в Брянск, но защото отнема много време, докато пожарникарите пристигнат, инспекторите се опитват да се справят сами с опасността, най-често защитени единствено от ежедневните им якета и ботуши. Веднъж пожарът е бил толкова голям, че той работил в продължение на 2 дни и се наложило да спи в замърсената гора.

Горски служител в град Злинка в зона за пикник в силно замърсена гора.

Длъжностните лица често не са склонни да признаят, че има пожар, който трябва да бъде потушен. Последната година ни отне 2 месеца агитация, за да ги накараме да предотвратят голям торфен пожар.

Правителството е безразсъдно и не дава добра защита на хора, които живеят в замърсените зони. Те орязват протекционните програми, които осигуряват много по-необходимите мониторинг, здравни процедури и незамърсена храна, и нямат адекватно решение за торфените пожари в тези райони.

Служител на Министерството за аварии говори с местна жена, за да събере информация.

Моля изразете солидарност с хората, които се опитват да защитят населението от риска от Чернобил. Обърнете се към лидерите на Украйна, Беларус и Русия с молба за подкрепа и апел да не се допуска друго бедствие като Чернобил никога повече. Ядрената енергия трябва да остане в миналото


*Антон Бенеславски е участник в кампанията за опазване на горите и пожарникар в „Грийнпийс“- Русия
**Превод: Мирослава Илиева

Close