Комплексът на детския музей „Музейко“, видян от кръстовището до главния вход.

На метри от прашните булеварди „Г. М. Димитров“ и „Св. Климент Охридски“, по тесни и криволичещи улички се озоваваме на необичайно място. Сякаш изведнъж се измъкваме от неугледното настояще и попадаме в бъдещето – пред нас се изправя лъскавата сградата на „Музейко“ – детския научен музей, сгушена между зелени и свежи дървета и храсти.

Весело ни посрещат ококорената емблема на музея и семпъл ветрогенератор зад нея.

Всъщност и това е причината „Грийнпийс“ – България да посети музея. Цялата сграда е замислена, проектирана и построена да бъде максимално ефективна по отношение на използване на енергия, вода и други ресурси.

Идеята се ражда през 2011 г., а избраният екип архитекти след конкурса вече имат богат опит с проектиране на музеи, библиотеки, училища, чиито сгради да са интерактивни…

Част от експонатите в „Музейко“

Какво значи това?

Бистра Кирова и Стефан Благоев

Влизаме в „Музейко“ и от вратата разбираме. Всяко ниво на сградата е разделено по теми, като за разлика от повечето музеи и галерии, тук „експонатите“ са абсолютно задължителни за пипане. Децата (а и възрастните) които посещават „Музейко“ могат да учат повече за света около себе си като въртят различни кранове, разглеждат дисплеи, слушат разнообразни записи или пък дори да се люлеят и така да създават електрическа енергия… Как се случва това? Експонатът улавя кинетичната енергия и я превръща в електричество. Но докато това е само с демонстрационна и учебна цел, всъщност сградата има няколко различни системи за производство на енергия.

 

„Най-безобидният“ е ветрогенераторът, който видяхме на входа. Директорът на „Музейко“ Бистра Кирова и техническият директор Стефан Благоев разказват, че умишлено оста му е вертикална, за да допълнителна защита на местните птици. Макар и с малък размер, и с мощност от само 1,5 kW, генераторът допринася много и към учебната програма на музея. Освен че допринася за производството на електричество, е и чудесен пример за посетителите, че алтернативи на изкопаемите горива има. Дори е предвиден специален Ден на енергията. Тогава служителите на музея нагледно показват как се създава енергия, от какви източници и с какви цели.

Южната част от покрива на „Музейко“ (с площ около 700 кв. м.) е оборудвана със фотоволтаични панели, които произвеждат електричество, както и соларни колектори за подгряване на вода. Генерираното електричество от фотоволтаиците и ветрогенератора покрива само част от общата консумация, но колекторите напълно покриват нуждите от топла вода на музея. Бистра Кирова специално подчертава, че за тази цел въобще не ползват услугите на ТЕЦ.

Освен тях сградата разполага и с 50 сондажа с дълбочина от 50 метра за геотермална енергия. Те се използват за поддържане на равномерна температура в залите – за охлаждане през лятото и за подгряване през зимата.

Фотоволтаичните панели и соларните колектори на покрива на „Музейко“

Всичко това обаче е само част от мерките музеят да е максимално ефективна… Някога на това място са се издигали две сгради на Химикотехнологичния и металургичен университет. Тъй като били в много лошо състояние, едната се наложило да бъде съборена напълно и построена от нулата. Другата обаче, за да не се хабят излишни материали, била възстановена и модифицирана. А техният наследник пък е изграден според най-високите изисквания – постройката разполага със специални дограми, спестяващи вода чешми, автоматизирана система, която контролира температурата, вентилацията и спускането на щорите (за да не се хаби излишна енергия в подгряване или охлаждане). В допълнение на другата част на покрива има градина, която допълнително изолира от жеги или студ, както и система за събиране на дъждовна вода, която след това се използва за напояване на зелените площи. И това е само част от сто показателя за енергийна ефективност, които са били заложени в проекта.

Бистра пояснява, че благодарение на всички тези мерки огромната сграда има средномесечни сметки от порядъка на 10 000 лв, а на годишна база спестява около 30 – 40% от потреблението на енергия или в размер на десетки хиляди левове.

Градината на покрива на „Музейко“

Същевременно музеят разполага с вътрешна система за разделно събиране на отпадъците, която е включена в информацията за посетителите при техните обиколки. Помислено е и за органичните отпадъци, които се компостират, а полученият компост се използва за обогатяване на градината.

В края на футуристичната обиколка в настоящето Стефан допълва, че музеят разполага с паркинги за велосипеди и зарядна станция за електромобили. Преди време „Музейко“ получава като дарение електрическа кола, която редовно се ползва от персонала при пътуванията им за изнесените програми в различни училища. Бистра споделя, че разходът за 100 км излиза около 2 – 3 лв. и така се спестяват поне по 500 лв на месец.

На тръгване от музея ни изпращат ококорената емблема и леко въртящият се ветрогенератор, който сякаш ни маха.