Позиция на Коалиция за климата

Коалицията за климата отразява постигнатия напредък с приемането на едно глобално споразумение, но отбелязва и факта, че той е недостатъчен. Основният сигнал към правителствата по света от новото споразумение е ясен: необходимо е правителствата, бизнесът и инвеститорите навсякъде по света да започнат веднага конкретна работа в посока зелена нисковъглеродна икономика, подхранвана от устойчив икономически растеж, базирана на 100% възобновяема енергия. Това ще доведе до спиране прахосването на природни ресурси и унищожаването на екосистемите по света.

С оглед на решеното в Париж, оставаме убедени, че усилията на всички нас

трябва да са насочени към мерки за справяне с климата на местно и национално ниво. Ето защо е важно България да започне преход към нисковъглеродна икономика, независима от замърсяващите изкопаеми горива (въглища и петрол). Очакванията ни са, че много скоро чрез Националната стратегията за адаптация на България към климатичните промени, страната ни ще покаже своята твърдост в необходимостта да се действия сега, а не утре. Споразумението от Париж потвърждава необходимостта от

силни местни политики, които да стимулират мерки, съобразени с локалните особености и характеристики. Това води и до необходимостта да се мисли в посока конкретни механизми за действия по линия на климатичните мигранти и конфликтите в резултат от природни катастрофи и аномалии, които ще стават все по-чести.

Надяваме се участието на гражданското общество, а и въобще на заинтересованите страни във вземането на решения, свързани с  промените в климата, да се засилва, защото само с общи обединени действия, базирани на дебат и широк консенсус, може да намерим трайните и устойчиви решения, подходящи за гражданите и страната за посрещане на сериозните днешни и бъдещи предизвикателства.

В допълнение, прилагаме кратко резюме на основните позитивни и негативни акценти от срещата в Париж:

1.  Основните позитивни акценти на Споразумението от Париж:

–  Емисиите от парникови газове (ПГ) се очаква да достигнат своя пик възможно най-скоро целейки се постигне на равновесие между намаляване на източниците и прилагането на мерки, които водят до намаляване „поглъщане“ на парникови газове до втората половина на този век;

–  Да се гарантира, че повишението на световната температура ще остане под 2°С, а държавите следва да продължат да полагат усилия, за да ограничат покачването до

1.5°C;

–  Да се извършва преглед на напредъка на изпълнението на целите на всеки пет години;

–  Да  се  осигури  финансиране  от  $  100  милиарда  годишно  за  климата  за развиващите  се  страни  до  2020г.,  с  ангажимент  за  допълнително  финансиране  в бъдеще;

–  Финансирането и трансфера на технологии от развитите към развиващите се държави ще са задължителни. Развиващите се страни също могат да допринасят, но на доброволен принцип;

–  Активните преговори ще продължат по няколко направления от споразумението,

като опазването на световните гори, но може и да не се стигне до нови текстове по тях.

След шест години на почти никакъв резултат и след големите очаквания от срещата на върха за климата в Копенхаген през 2009г. (COP 15), Споразумението от Париж за първи път ангажира богатите страни, нарастващите икономики и някои от най-бедните страни да работят заедно за намаляване на емисиите. Наистина забележим резултат, но само ако това бяха най-големите очаквания.

2.  Основните негативни акценти на Споразумението от Париж:

– Целта за недопускане на повишение на температурата на планетата над 1,5°С (спрямо нивата от прединдустриалната епоха, при вече достигнато покачване от около

0,9°С) няма да е обвързваща, а пожелателна. Като обвързваща остава целта от недопускане на повишение на температурата над 2°С. Тази цел според редица учени и някои от сценариите на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) към ООН представлява „ръба на пропастта“, защото при повишаване на температура с

2°С  светът,  който  познаваме,  ще  е  силно  променен,  а  връщането  назад  ще  е невъзможно, поради отключване на процеси като размразяване на вечно замръзналите почви над 60-я паралел (permafrost) и освобождаване на огромни количества затворен в него метан, водещо до драстично, необратимо покачване на глобалната температура до

4°С и повече градуса;

– Приложимите текстове в Споразумението от Париж за човешки права бяха изключени от основния текст и останаха само в преамбюла на документа (което означава, че не са правно обвързващи и не дават възможност на населението от потъващите в океана държави да съдят онези държави, които са основни причинители на климатичните промени). Това се случи в международния ден на правата на човека;

– Целите за намаляване на въглеродния отпечатък остават дългосрочни, като периодът за достигане на „въглеродна неутралност“1 ще е след 2050 г. За развиващите се държави пределът ще е по-отдалечен във времето спрямо развитите;

– Механизмът за чисто развитие отваря широко врати за компенсаторни мерки с неясен краен ефект (това за съжаление ще позволи на развитите държави да си купят

„индулгенция“, за да продължат да замърсяват, като финансират „компенсаторни“ дейности  в   развиващи  се   държави  под  формата  на   засаждане  на   нови   гори, финансиране на мерки за енергийна ефективност и пр.).

3.  Какво на практика означава Споразумението от Париж и какво следва след него ?

–         Споразумението от Париж бележи повратен момент в изграждането на

нисковъглеродна икономика. Изпълнение на национални индикативни цели за намаляването на емисиите от ПГ ще означава, че възобновяемите енергийни източници ще съставляват над 70% от новите инвестиции за производство на енергия до 2030 г. в развитите икономики. Това ще доведе до сериозно и значително понижаване на разходите за внедряване на енергията от възобновяеми източници. Случването на този сценарий ще изисква значителни реформи на пазарите на електроенергия, правенето на бизнес и прилагане на модели на финансиране като цяло в сектор енергетика.

1 Въглеродно неутрална е икономика, при която се извършва„компенсиране” на емисиите на парникови газове от едни източници чрез мерки за развитие и финансиране на проекти за възобновяема енергия и други мерки, така че нетният ефект от производството на парникови газове в дадената икономика да бъде нула..