Слънчеви истории: Соларна история от Родопите

 

 

Брацигово е малък град, сгушен в полите на Родопите, с дълга история и богата култура. С Меглена Антонова, която е координатор на кампанията „Климат и енергия“, пътуваме към града в мрачен и проливно дъждовен… Летен ден. Излизаме от Пазарджик и продължаваме на юг по спокоен път, обграден от зеленина. Неусетно дъждът намалява и спира.
На влизане в Брацигово се редуват постройки от различни епохи – както относително съвременни къщи и жилищни блокове, така и такива на предприятия или на културни институции от времето на социализма. На метри от центъра на града пък усещането е като от завръщане във възрожденския период точно преди Освобождението – запазени като нови и превърнати в музеи къщи на революционери и майстори-строители от Брациговската архитектурна школа.

 

Но в града има и нещо друго, което ни кара да гледаме към бъдещето, а не към миналото. То е причината да посетим Брацигово, а общината да е отличена със сертификат за ефективно управление на енергията. А именно – иновациите по отношение на енергийната ефективност и въвеждането на енергия от възобновяеми източници в общинските сгради.

Посрещат ни кметът Петко Петков и инженер Румяна Григорова, ръководител на дирекция „Специализирана администрация“. Тя разказва, че работата в тази насока започнала преди около 10 години, когато било необходимо да се изгради енергийна стратегия на общината. Първоначалният план бил за газифициране, но анализите показали, че инвестициите във възобновяема енергия ще бъдат далеч по-изгодни. Тогавашният кмет Васил Гюлеметов подема идеята за интегриране на ВЕИ в общинските сгради и въвеждане на мерки за енергийна ефективност. Неговият наследник Петко Петков възприема и продължава политиката.

 

Обновяването на общинските сгради започва от детските градини и училищата – саниране с цел енергийна ефективност и ремонт на покривите, нови отоплителни системи с котли на биомаса и слънчеви колектори за битово горещо водоснабдяване. Следват няколко домове за социални грижи, сградата на общинската администрация, няколко читалища. Всички тези нововъведения в общинските сгради довеждат до големи икономии (до 60% на годишна база по данни на общината), които след това се реинвестират в нови проекти. Сградата на общинската поликлиника, където се помещават още „Бърза помощ“ и дом за възрастни хора с увреждания, пък е снабдена с изцяло нов покрив и 28-киловатова слънчева електрическа централа.

 

Община Брацигово е и първата, която се възползва от възможностите за саниране на жилищни сгради по Национална програма „Енергийна ефективност“ и успява да подобри три блока в града.

Същевременно на територията на общината се работи и по оптимизирането на водопреносната мрежа. Това не само намалява загубите на питейна вода, но и разходите за електроенергия за някои помпени станции също спадат.

 

Как се финансират всички тези нововъведения? Благодарение на оперативни програми и национални фондове. Общинарите обаче споделят, че конкуренцията за финансиране е голяма и че не всяка програма дава възможност за реализиране на пълно обновяване на сграда или друга градска инфраструктура от – до. Затова е необходимо внимателно планиране на кандидатстването, за да може ремонтите и надграждането да се случват в правилен ред и поетапно, а след това да продължава поддръжката.

Тръгваме на разходка в града с други служители на общината, които ще ни покажат нововъведенията. Първата дестинация е домът за деца лишени от родителски грижи „Васил Петлешков“. Сграда с ремонтиран покрив, поставена външна изолация, сменена дограма, както и монтирани слънчеви колектори (60m2) за битово горещо водоснабдяване и котли на биомаса (0,46 MW и 0,12 MW). Данните показват десетки хиляди левове икономия по време на три отоплителни сезона в сравнение с дизеловото гориво, което се е използвало преди. Служителите на дома разказват, че в дома е по-уютно и приятно и за тях, и за децата.

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След това се отправяме към детска градина „Здравец“. И тук ситуацията е сходна – мерки за енергийна ефективност, колектори (40m2), котел (0,38 mW) и големи икономии. Децата вече са свикнали с нововъведенията и ги възприемат като нещо напълно нормално. Възпитателите ни разказват, че отговорниците за котелните помещения и инсталации са преминали през обучение за новата технология.

 

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Качваме се на последния етаж, от където се виждат и частни домове със слънчеви колектори по покривите. Тук разбираме от единия от общинските ни спътници, Милуш, че всъщност и той има такава инсталация.

 

От детската градина се вижда и поликлиниката, която е следващата ни спирка. Тук все още не са изпълнени всички подобрения напълно, но електрическата централа на покрива изцяло задоволява енергийните нужди на сградата.

 

За финал отиваме в читалището в центъра на града. Неочаквано огромна сграда, наречена на Васил Петлешков – местен революционер от освободителното движение по време на Османското владичество. Сграда, построена със замах, с няколко етажа, големи зали, богати програма и библиотека, и невероятна гледка към града. Макар и да е едва на няколко десетки години, от нея някак лъха история… Но и тук има нещо съвсем модерно. След като сме разгледали някои от залите, слизаме в „недрата“ на читалището, където дреме котелът за биомаса (0,65 MW). От читалището ни разказват, че котелът работи на костилки и всички се шегуваме, че може да направят овощна градина и фирма за сладко от череши в задния двор, за да затворят цикъла на костилките.

Докато се разхождаме и попивам от историята и атмосферата на внушителното читалище, се замислям какво ни сподели инж. Григорова в края на разговора ни. Питахме я дали общината има планове да насърчава частните домове, да инсталират ВЕИ мощности и да формират независими енергийно общности и какъв е шансът някой ден Брацигово да се превърне именно в такава община.

 

Тя ни даде пример с обединения на общности по границата на Германия и Швейцария между различни хора, от различни градове и дори държави, които въпреки различията успяват да се съберат за общата изгода – не само енергийната независимост, но и ползата за природата от намалените въглеродни емисии.И въпреки, че Брацигово е част от инициативата на Европейската комисия „Споразумение на кметовете“ за ангажиране на европейските градове в борбата с климатичните промени, инж. Григорова смята, че в България това тепърва предстои. Тя посочи недоверието и липсата на средства като някои от причините по-масовото развитие в тази посока да се бави. Независимо от това тя беше напълно уверена, че напредък ще има и отново даде пример от чужбина –  община Лил във Франция, където има специален информационен център по темата за ВЕИ и енергийна ефективност с цели зали за демонстрации. Ако собственици на сграда или дори отделни собственици на апартаменти в жилищен блок имат желание за подобрения на сградата, специалистите в центъра им оказват пълна помощ при подбора на материали и изготвят специални проекти. Според инж. Григорова това е бъдеще, към което трябва да се стремим и би могло да се случи и тук.

Преди да се върнем в сградата на общината, минаваме през дома на Милош, който ни показва слънчевия си колектор. Неговата история обаче ще ви разкажем отделно.
След гостуването благодарим на екипа на общината и отиваме да хапнeм в автентична възрожденска механа, в революционна атмосфера от преди Априлското въстание и под съпровода на евъргрийни от 80-те. Обнадеждени от инициативността на общината, се отправяме към следващата слънчева история.

Технически консултант на текста
и консултант по общинския проект 2007 – 2016: инж. Иван Велчев