За повечето от нас, когато чуем думата „земеделие“, в съзнанието ни изникват образи на зелени полета, малки сладки селски къщи и пухкави овце. Реалността не може да бъде по-различна. Често дори не знаем къде и от кого е произведена храната ни.

 Една неработеща хранителна система

Огромни площи от земята в България, а и в цяла Европа, са заети с интензивно обработвани монокултури, които са силно зависими от използването на тежки машини и химикали (пестициди и торове). Броят на земеделските производители в ЕС продължава да пада, оставяйки земеделието и производството на храни в ръцете на все по-малко, но много големи по размери, компании.

Държави извън ЕС, като САЩ и Аржентина например, достигат лимитите на индустриалния земеделски модел и отглеждат генетично модифицирани (ГМ) култури. Повечето ГМ култури се разработват като устойчиви на пестицидите, които се продават от същите компании. Опитът в тези страни показва, че тези технологии носят допълнителна тежест на околната среда, здравеопазването и социалните проблеми.

А ние все още не знаем дали ГМ култури са безопасни за ядене. Почти няма независими дългосрочни проучвания относно тяхното въздействие върху здравето. Основната причина за това е, че научните изследвания до голяма степен зависят от финансиране от биотехнологични мултинационални компании.

За момента, ЕС до голяма степен устоява на изкушението да тръгне по този път. Само една ГМ култура - царевицата, продавана от американската компания Monsanto, в момента се отглежда в ЕС. Само 0.1% от обработваемата земя в ЕС се използва за отглеждане на ГМ култури, в сравнение с 5.7% за биологично земеделие (Изчисленията на процентите са базирани на данни, публикувани от ISAAA и Евростат. Повече информация тук).

Резултатът е една неработеща система: индустриалното земеделие изчерпва природните ресурси, замърсява водата, спомага за ерозирането на почвата, и подхранва измененията в климата. Все повече площи се превръщат в обработваема земя.

Опрашителите, без значение дали са одомашени медоносни пчели или други диви опрашители, не могат да избегнат тези всеобхватни и разнообразни влияния на индустриалното земеделие – те страдат едновременно и от разрушаването на естествените им местообитания, и от вредните ефекти на интензивните земеделски практики.

На другия край на хранителната верига, потребителите в градовете – и най-вече тези от тях с ограничени финансови възможности - нямат друг избор освен да купуват предварително опаковани храни, често лишени от полезните вещества, които би трябвало да ни доставят.

 Залезът на пчелите. Рисковете за земеделието в Европа.

 Ситуация

От края на 90-те години на 20-ти век, пчеларите от целия свят наблюдават загадъчното и внезапно изчезване на пчелите, и докладват необичайно високи темпове на спад на колониите на медоносни пчели.

Пчелите правят повече от мед – те са от ключово значение за производството на храни, защото те опрашват културите. Земните пчели, други диви пчели и насекоми като пеперуди, оси, и мухи, предоставят ценни „опрашвателни услуги”. Една трета от храната, която ядем, зависи от опрашващи насекоми: зеленчуци като тиквичките, плодове като кайсиите, ядки като бадемите, подправки като кориандъра, хранителни масла като канолата, и още много други

… Само в Европа, отглеждането на над 4000 зеленчука зависи от съществената работа на опрашителите. Но в момента, все повече и повече пчели умират. Залезът на пчелите засяга също и човечеството. Животът ни зависи от техния.

 Ролята на пчелите

Пчелите и другите опрашващи насекоми играят съществена роля в екосистемите. Една трета от всичката ни храна зависи от опрашването, за което те се грижат. Един свят без опрашители би бил с опустошителни последици за производството на храни.

Кой ще опрашва всички култури? Ръчното опрашване е изключително трудоемко, бавно и скъпо. Икономическата стойност на опрашването от пчелите се оценява на около 265 милиарда евро годишно, в световен мащаб. Затова, също така и от чисто икономическа гледна точка, си струва пчелите да бъдат защитени.

 Инсектициди, убиващи пчелите.

По-специално инсектицидите представляват най-прекият риск за опрашителите. Както можете да се досетите от името им, това са химикали предназначени да убиват насекоми. Те са широко прилагани в околната среда, най-вече около районите с обработваеми земи.

Относителната роля на инсектицидите в глобалния спад на опрашителите остава слабо характеризирана. Въпреки това, става все по-очевидно, че някои инсектициди, при концентрации приложени рутинно в сегашната наситена с химикали селскостопанска система, проявяват ясни отрицателни ефекти върху здравето на опрашителите – както индивидуално, така и на ниво на колонията. Наблюдаваните, почти смъртоносни и при ниски дози, ефекти на инсектицидите върху пчелите са различни и разнообразни.

 1) Физиологични ефекти:

… Които се срещат на различни нива, и се измерват например по отношение на скоростта на развитието (т.е. времето необходимо за достигане на зряла възраст), и процента на деформация (т.е. в клетките вътре в кошера), например…

 2) Смущение в модела на събиране на храна:

… Например чрез явни ефекти върху навигацията и поведението на учене.

 3) Намеса в хранителното поведение:

… Посредством репеленти, вещества, които потискат нормалното хранене (antifeedants), или намаляване капацитета на обонятелните ефекти.

 4) Въздействие на невротоксични пестициди върху процесите на учене:

…(напр. цвете- и гнездо-разпознаването, пространствената ориентация), които са от голямо значение и са били проучени и до голяма степен идентифицирани в пчелните видове.

 Индустриално земеделие

През миналия век, селското стопанство бързо се превръща във все по-индустриализиран отрасъл.

Тази индустрилизация е под формата на по-голямо използване на торове, повече отровни химикали, повече монокултури, както и засиленото разширяване на селското стопанство в други територии. Приносът на всички тези фактори прави въздействието на сегашното селско стопанство върху околната среда изключително вредно. Индустриалното земеделие влияе на пчелите и други опрашители по най-различни начини, но по-специално:

Засилване на селското стопанство

Засилването на селското стопанство става причина за загубата и разпокъсаността на ценни естествени и полу-естествени постоянни местообитания за опрашителите, като например агро-лесовъдни системи, пасища, стари полета, храстови терени, гори, и живи плетове.

Това се смята за основна причина за спада на дивите опрашители, макар и с по-малки ефекти върху опитомените медоносни пчели (Браун и Пакстън, 2009 г.; Уинфрий и др., 2009 г.).

Индустриални монокултури

Индустриалните монокултури и като цяло липсата на растително биоразнообразие в и около обработваеми земи, ограничават количеството на храната, до която опрашители имат достъп, както в пространството така и във времето.

Паралелен спад в растителното разнообразие на местно ниво заедно със спада на пчелите и други опрашители се проявява както в Обединеното кралство, така и в Нидерландия (Бисмайер и др., 2006 г.), и вероятно е много по-широко разпространено явление.

Практики

Практики като например обработка на почвата, напояване, както и премахване на дървесната растителност, унищожават местата за гнездене на опрашителите (Кремен и др., 2007 г.).

Прилагане на хербициди

Мащабното прилагане хербициди драстично намалява растителното разнообразие и изобилие на некултури и по този начин се ограничава наличието на храна за пчелите във всеки даден момент.

Химическото унищожаването на местообитания посредством масовото прилагане на хербициди може да има дългосрочни последици, по-специално върху разпределението на опрашителите в агро-средите (Програма на ООН за опазване на околната среда, 2010 г.).

Употреба на пестициди

Накрая, широко разпространената и повсеместна употреба на пестициди -практика, която е често срещана в сегашните наситени с химикалиселскостопански системи, може да доведе до смъртност и/или променени способности за събиране на храна, и за дивите и за опитомените пчели.

Определянето на специфичната роля на пестицидите за здравето на опрашителите се усложнява допълнително, защото местата, където използването на пестициди е интензивно често съответстват с местата с ниска наличност на ресурси от цветя, както и на места за гнездене (важни за много диви опрашители) ( Кремен и др., 2007 г.).

Климатични промени

Много от прогнозираните последствията от изменението на климата, като например повишаването на температурите, промени в режима на валежите, и по-хаотични или екстремни метеорологични явления, ще окажат въздействие върху популациите от опрашители.

Такива промени могат да повлияят на опрашителите индивидуално и в крайна сметка на техните общности, което ще бъде отразено в по-високи темпове на изчезване на видовете опрашители (Програма на ООН за опазване на околната среда, 2010 г.).

Последни актуализации

 

Неоникотиноидите и рисковете за околната среда

Публикация | януари 12, 2017 в 9:13

Целта на този доклад е да сравни и обобщи научните доказателства, публикувани след 2013-та година, които изследват въздействието на неоникотиноидите върху нецелеви организми и да ги събере на едно място, за да помогне за вземането на информирани...

Протест срещу опасните за пчелите пестициди

Галерия със снимки | декември 5, 2016

Алтернативи на неоникотиноидите

Публикация | август 16, 2016 в 11:07

Неоникотиноидните пестициди компрометират екосистемните услуги, които природата предоставя на земеделието

Френското народно събрание окончателно приема закон за биологичното разнообразие в...

Влизане в блога от "Грийнпийс"- Франция | юли 20, 2016

Вчера вечерта ( 20 юли) , след дълги и много напрегнати обсъждания, Френското народно събрание прие промените в Закона за възстановяване на биологичното разнообразие, природата и ландшафта, които включват клауза за забрана на...

В ябълковата градина

Влизане в блога от Меглена Антонова | юни 14, 2016

През пролетта, преди разлистването на дърветата или едновременно с него, цъфтят и ябълките. В този толкова красив сезон, ни се отдава възможността да посетим ябълковите градини на Павлин от "Дио Био". Изключително емоционално и...

Неоникотиноидите - масовите убийци на пчелите

Влизане в блога от Илия Цонев | юни 13, 2016

Какво представляват неоникотиноидите? Неоникотиноидите са сравнително нов клас инсектициди. Пуснати са на пазара през втората половина на 90-те години. Най-популярните неоникотиноиди са три: имидаклоприд, тиаметоксам и клотианидин...

План Б (Plan Bee)

Публикация | май 20, 2016 в 8:13

През последните години, в Европа и Северна Америка се отчита драстичен спад на популациите от диви и отглеждани пчели.

Френското народно събрание прие забрана за неоникотиноидите

Влизане в блога от Меглена Антонова | май 13, 2016

В края на март, изменение на закона за биологичното разнообразие, което предлага забрана за неоникотиноидните инсектициди във Франция, беше прието от парламента на второ четене. Добри новини след продължителни дискусии След...

Опасни пестициди застрашават пчелните популации

Публикация | март 12, 2016 в 13:37

Над 20 граждански и браншови организации се обявиха срещу разрешението за употреба на неоникотиноидни пестициди, които представляват опасност за пчелите и другите опрашители.

Наследството, което индустриалното земеделие оставя след себе си

Влизане в блога от Меглена Антонова | март 2, 2016

Блог от Меглена Антонова - координатор на кампанията "Екологично земеделие" За много от нас, ходенето на село е свързано с представи за зелени буйни ливади, малки сладки селски къщи, пухкави овце и най-вече чиста природа, които да...

1 - 10 от 20 резултата