С навлизането на индустриалното земеделие и употребата на синтетични химически продукти за растителна защита и торове, селскостопанските парцели започват да бъдат считани за самостоятелно функциониращи стъклени кутии, изолирани от средата, намираща се непосредствено до тях. Всъщност, те функционират по напълно противоположен начин – взаимодействията между култивираните растения и останалата част от средата са многобройни.
Стига да бъдат използвани правилно, естествените процеси, които се случват на полето и в природата като цяло, създават благоприятни условия за продуктивността на културите и устойчивостта на производствените земеделски системи.
Прилагането на агроекологични практики се основава на тези процеси. Земеделските земи с разумни размери, както и земеделските горички, са незаменима част от постигането на баланс между флората и фауната. Вместо това, с уедряването на стопанствата, те остават без нито едно дърво, без живи плетове. Така, полето и културите, а и живите организми, които ги обитават, остават незащитени цели десетилетия. Неоникотиноидните пестициди унищожават живите организми, които опрашват растенията, които обработват почвите, които разграждат органичната материя, които спомагат за храненето на растителността и я защитават от паразити.
Необходимо е възприемане на систематичен подход
Прогресивното намаляване на употребата на пестициди не зависи единствено от симетричната замяна на синтетичните химични продукти с техни алтернативи.
Всъщност, контролът на вредителите не зависи изключително и само от съществуването на конкретно решение срещу даден вредител. Контролът на вредителите предполага възприемането на систематичен подход за защита на културите. Земеделие, което значително намалява употребата на пестициди, е земеделие, което поставя земеделския труд и биологичното разнообразие в сърцето на производството. За тази цел са необходими наблюдение, проучване и изучаване, както познания за средата и взаимодействията, които се случват в нея. Разработването на техники, които разнообразяват производството и го правят по-малко концентрирано, предоставят инструменти за намаляване на стреса, причиняван от паразити.
Разнообразни решения за справяне с вредителите
Възможностите за борба с вредителите, които избягват употребата на неоникотиноидни пестициди, са разнообразни и могат да включват диверсификация и модификация на ротацията на културите; на периодите за посев, за обработване на земята, за напояване; използване на сортове, които са по-малко чувствителни; прилагане на препарати за биологична борба с вредителите в райони, където има нападения от вредители; и чак накрая, като последна алтернатива – употреба на препарати, които представляват по-малък риск за екосистемите.
Често, тези опции са по-ефикасни, защото се прилагат в комбинация едни с други – като част от цялостна стратегия за интегрирано справяне с вредителите.
Примери от Франция*
• Съгласно директивата на ЕС за устойчивата употреба на пестициди (i), тези примери имат за цел да представят преди всичко алтернативни методи, които не се основават на синтетични химически вещества.
• Представеният списък не е изчерпателен. Това е извадка от практики, прилагани от земеделските производители в различни региони на Франция.
• Документът не обхваща всички култури, за които могат да се използват неоникотиноиди. Списъкът е ограничен до широкомащабни култури (които обхващат по-големи площи) и овощни дървета, където възникват различни проблеми, заради постоянния характер на тези култури.
Алтернативи при полски култури
• житни култури (пшеница, ечемик, ръж, сорго)
Препоръчително е:
– да се избягва твърде ранна сеитба (преди 15 октомври), тъй като се насърчава развитието на листни въшки, преносители (вектори) на вируси;
– ако наличието на листни въшки е отвъд праговете, определени за даденото растение (ii), то може да се лекува, в случай на нужда, с прости пиретрини – те не са толкова скъпи, колкото неоникотиноидите и лечението с тях има по-малко отрицателно въздействие върху околната среда.
Срещу телени червеи:
– осъществяване на оран, за да бъдат нарушени техните цикли на развитие – изваждането на ларвите на повърхността ги изсушава;
– увеличаване на гъстотата на засяването;
– въвеждане на сеитбообращение с култури, които не са чувствителни към този вредител и които биха могли да ограничат наличието на яйца (зелеви, грах, бакла и други)
• царевица
Препоръчително е:
– да се избягва твърде ранно засаждане, когато земята е твърде студено;
– да се избягва монокултурното отглеждане, което насърчава развитието на различни насекоми (напр. червеи, царевичен коренов червей).
Срещу телени червеи:
– прилагане на сеитбообращение с бързо растящи царевични сортове, адаптирани към почвата и климата на съответния район; ако е необходимо, в началото могат да се използват подходящи торове.
Срещу коренов червей:
– практикуване на сеитбооборот; биологичен контрол с нематоди.
Срещу царевичен стъблен пробивач:
– използването на трихограма (паразитна за пробивача оса) е прост, ефективен и надежден метод за борба с този вредител.
• цвекло
Използването на семена от цвекло, третирани с неоникотиноидни пестициди, позволява на фермерите да не проверяват за наличието на нападения от вредители с месеци. Ето защо някои фермери смятат употребата на тези пестициди като „удобно решение“. Налице са обаче прости препоръки, които могат да се следват без да се използват неоникотиноиди и същевременно да се контролират основните нападения от вредители.
Срещу листни въшки:
– да се избягва твърде ранното посаждане в студена почва – така се насърчава бързият растеж на цвеклото и се намалява въздействието на нападенията от листни въшки, вирусни вектори (жълтеница). Заради възникването на огнища, щетите от листни въшки по цвеклото са локализирани и често ограничени.
– наблюдаване на насажденията и употреба, само ако е необходимо, на прост пиретрин;
– ключов съвет: популациите на листни въшки обикновено се контролират по естествен начин при наличието на минимално биологично разнообразие (сирфидни мухи, калинки, златоочици) – условие, което е несъвместимо с употребата на неоникотиноиди. Потенциалните загуби се компенсират от спестените пари при закупуването на семена, които не са третирани с неоникотиноиди.
Срещу телени червеи:
– оран на земята, за да бъде нарушен цикълът им на развитие; изкарване на ларвите на повърхността, за да изсъхнат.
– някои естествени торове също могат да бъдат използвани за непряка борба срещу почвени насекоми, напр. (обвивки от) рицинови семена (имат инсектицидни и нематицидни свойства).
• рапица
Използването на неоникотиноиди е, в по-голямата част от случаите, ненужно, защото не отговаря на всяка една възможна техническа безизходица. В същото време, такъв вид приложение е много опасно за полезните насекоми (рапицата е много популярно растение за различни видове опрашващи насекоми).
• картоф
Има различни възможни решения срещу телените червеи, в зависимост от условията и нивата на риск:
– някои сортове горчици, използвани за зелено торене;
– стърнища;
– тор от растения, най-популярна срещу телени червеи е тази от папрат, например;
– рицинови семена;
– бръмбарите също се контролират много добре с Bacillus thuringiensis – bt, подвид Tenebrionis.
Алтернативи в овощарство
Могат да бъдат определени 5 големи групи от несинтетични химически алтернативи:
• химични „посредници“ (полово объркване на вредителите чрез употребата на феромони);
• физическа защита (мрежи против насекоми);
• използване на микроорганизми (например Bacillus thuringiensis – bt);
• използване на макроорганизми (хищни полезни насекоми);
• природни вещества (етерични масла, натурални елиситори, стимулиращи резистентността на растенията към болести и вредители, растителни екстракти и други).
Биоразнообразието играе важна роля в защитата на културите. Също така важни са и добрите познания за функционирането на дърветата, силните и слабите страни, познаването на почвата и особеностите на различните сортове.
Срещу листните въшки:
– много проблеми се появяват заради масово разпространените на пазара сортове, които са чувствителни към листни въшки; заради практики, които отслабват растението; и заради излишъка на минерален азот, който променя състава на соковете, които се съдържат под кората на дърветата (мъзга), в полза на разпространението на листни въшки;
– липса на растителен баланс – например, прекомерни размери на годишна присадка 1 или 2 благоприятстват листни въшки и особено мъхестите листни въшки.
– синтетичните химически продукти и липсата на биоразнообразие, премахват или ограничават хищните насекоми – това също пречи на естествения контрол на вредителите;
– за да се намерят решения за този проблем, се препоръчва използване на разнообразни и цъфтящи плевели, съдържащи зърна, които да бъдат харесани от листните въшки. Това позволява развитието на спомагателни полезни насекоми.
– възможна е и употребата на калцинирана глина като минерална бариера, която отблъсква пепеливата листна въшка например; талк, бели масла или рапично масло върху ябълковите дървета, а също и природен пиретрум, който е подходящ за праскови и сливи;
– при мъхестите листни въшки, неоникотиноидите могат да се заменят с варно мляко (то защитава и от гангрена), но това не е много широко разпространена практика, тъй като е по-скъпа.
Няколко решения срещу ябълков плодов червей:
– Bacillus thurigensis – bt;
– Carpovirusine;
– полово объркване чрез феромони;
– защитни мрежи.
Срещу хоботници:
-спиносад е ефективен препарат за борба с тези вредители, но е токсичен за пчели и някои други полезни насекоми;
-употребата на калциев хидроксид като активна бариера дава интересни резултати;
-насърчаването на хищници в градината, като прилепи, например, също е алтернатива.
Краткосрочни инвестиции, които трябва да се вземат предвид при овощните дръвчета
Трябва да се отбележи, че изпълнението на тези алтернативи може да изисква значителни инвестиции (поне в краткосрочен план); разходите на хектар често са по-високи, отколкото при използването на синтетични химични продукти. Но също както при едногодишните култури, наблюдението, проучването и проактивната защита са средства за борба с болестите и вредителите, които никога не биха могли да бъдат заместени от машини или химични вещества. Затова, те са от съществено значение, за да се ограничи използването на синтетични химически пестициди.
Въпреки, че в някои случаи възникват проблеми, свързани с разходите за производство, може да се каже, че съществуват алтернативи на неоникотиноидите в овощните градини.
Едрото производство без употреба на неоникотиноиди е възможно, без това да се отрази значително на икономическото състояние на фермерите. Все пак, цената на третирането на семената също трябва да бъде взета предвид.
Не бива да забравяме и, че частичната забрана на три неоникотиноида, която влезе в сила на територията на ЕС в края на 2013 г., не доведе до катастрофа в селското стопанство, както се опитваха да предвиждат някои организации и компании.
Компанията Синджента, например, твърдеше, че продуктивността на ключови култури като царевица, зимна пшеница, ечемик, рапица, захарно цвекло и слънчоглед, може да намалее с 40% (iii). Според COPA-COGECA, „третирането на семената с неоникотиноиди значително увеличава добивите на културите. (…) Икономическите ползи възлизат на приблизително 4 милиарда евро и са благоприятни за работоспособността в селските райони на ЕС.“ (iv)
Данните от реколтите оспорват тези твърдения. Многобройни изследвания показват, че употребата на неоникотиноидни инсектициди не провокира увеличаване на добивите, когато се направи сравнение между едни и същи култури – от една страна с третирани семена, а от друга – с нетретирани. Такива сравнения са правени в Обединеното кралство (v), Канада (vi), Италия (vii), САЩ, ЕС (viii). Германия е забранила употребата на тези инсектициди при зимните житни растения и въпреки това продължава да бъде втория по големина производител в Европа (ix).
Заключението е, че освен забрана на неоникотиноидите, трябва да бъдат взети и допълнителни мерки, за да се избегнат отрицателните ефекти върху най-уязвимите производители —
Спешната необходимост да бъдат забранени тези активни вещества не бива да изключва дебата относно социалните и икономически ефекти от такива мерки върху някои сектори от производството и определени групи производители. Поради това е необходимо тези мерки да бъдат придружени от подпомагане на земеделските производители, които са най-уязвими, за да се предотвратят нарушения на правилата за конкуренцията.
В контекста на свободния пазар, пестицидите понякога играят ролята на средство за защита и за поддържане на възвръщаемост, която дори не е адекватна. Затова, забраната за употреба на неоникотиноидите трябва да бъде придружена от политическа воля за развитие на земеделие, което се грижи за здравето на хората и за околната среда; което гарантира, че производителите ще получат подкрепа за преминаване към екологично земеделие и ще бъдат защитени от икономическите рискове, свързани с такъв преход.
Изборът на политики за насърчаване на качеството на селското стопанство трябва да взема предвид необходимостта от поддържане на фермите и многобройността на земеделски производители на цялата територия на страната.
— чрез преориентиране на обществените средства към разработването и поддържането на методи за производство, които се грижат за здравето ни и за околната среда.
За да може промяната към земеделие, което уважава здравето ни и околната среда, да стане реалност, от изключителна важност е публичните средства за земеделие да бъдат преориентирани към прилагането на екологични практики в земеделието и тяхното изследване и разработване, където има дупки в знанието.
Бележки:
(i) Директива 2009/128/CE за устойчива употреба на пестициди: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32009L0128&from=BG
(ii) Информация би трябвало да бъде публикувана в „Бюлетин за поява, разпространение, плътност, развитие, степен на нападение, срокове, начини и средства за борба с вредителите по земеделските култури“.
(iii) Писмо на Синджента до Отдела за околна среда, храни и селските райони на Обединеното кралство (DEFRA): https://www.documentcloud.org/documents/2815730-Syngenta-Letter-to-Paterson-12-12-20.html
(v) Goulson D. (2013). REVIEW: An overview of the environmental risks posed by neonicotinoid insecticides. Journal of Applied Ecology, 50, pp.977–987.
(vi) Geneviève Labrie1, André Rondeau2, Yvan Faucher2, Stéphanie Mathieu2, Yves Perreault2 et Gilles Tremblay1, Impact des traitements insecticides de semences sur les insectes ravageurs du
sol et sur les paramètres agronomiques dans la culture du maïs grain , CERO-1-LUT-11-1582
(vii) Furlan L.,Canzi S., Toffoletto R., di Bernardo A. :Effetti sul mais della concia insetticida del seme ; L’informator Agrario –5/2007, p92-96
(viii) FranceAgriMer – Note de conjecture Oléoprotéagineux : https://www.greenpeace.org/static/planet4-bulgaria-stateless/2019/03/5d8488d8-5d8488d8-mep_smef_ugc_panorama-oleopro-mars2015.pdf
(ix) Agricultural production – crops: http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Agricultural_production_-_crops; Verordnung zum Schutz der Bienen: http://www.bmel.de/DE/Tier/Nutztierhaltung/Bienen/_texte/Bienenschutz-Verordnung.html
*Превод от френски език – Меглена Антонова
**Снимки: Иван Дончев, Axel Kirchhof, Berhard Nimtsch