Как „Грийнпийс“ – България посреща 8-и март?

Съобщение за печата - март 8, 2018
Сила, мотивация, доза хаос за вкус и слънчеви усмивки въпреки лошото време

София. Времето вече е по-топло, но все така намръщено. Ръми дъждец. Зимата лека-полека си отива, но пролетта все още не иска да се усмихне слънчево и трайно.

В офиса на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ лицата са сериозни и съсредоточени, но настроението е весело. Всеки се е заел с предстоящото местене в новия дом на организациите. Купища документи, закони, сборници от архивите, компютри, бюра и всевъзможни чудесии…

Докато в много от останалите клонове на „Грийнпийс“ по света екипите са планирали сериозна програма за Международния ден на жената със специални часове и дейности, посветени на жените в организацията, тук те по принцип заемат основна роля. Планиране, мерене, чертаене, местене, опаковане. И всичко това – съвместено с обичайната работа по разпространяване на идеите за по-чисто бъдеще, устойчиво фермерство, възобновяема енергия и боренето на въглищни олигарси…

Всъщност в офиса в София са само две жени от екипа на „Грийнпийс“ – Деница и Теодора. Габриела и Меглена са зад граница. Първата е в Мадрид и обучава доброволци от цял свят, а втората – развива юридическите си способности на обучение в Брюксел. Това обаче не ги спира да работят по всички останали въпроси и да ни изпращат имейли дори посред нощ. Включително за самото местене, за което са опаковали вещите си още преди седмици. Но 8. март далеч не е изключение по отношение на ролята на жените в „Грийнпийс“ – България.

Родният клон на организацията е съставен само от четирите жени, които вече споменахме (и един мъж, чийто разказ четете в момента). Но повече хора не са и нужни. Деница, Габриела, Теодора и Меглена безпроблемно и с устрем се справят с предизвикателствата, пред които работата им ги изправят. А те далеч не са малко.

Нека се върнем 7 години назад. Тогава „Грийнпийс“ няма български офис, а Деница е само доброволец към организацията. Но не какъв да е, а от най-дейните, пък и вече е натрупала опит в сферата. Когато е в Съединените щати и преподава в училище за екологично образование, пламъкът в нея лумва. След като се връща в България, тя се включва в различни екологични инициативи, включително от „За Земята“.

Неслучайно именно тя получава покана от „Грийнпийс“ да създаде нов офис в България. Офис, който първоначално се състои само от един човек в нейно лице. Първите две години тя организира абсолютно всичко – срещи с институции и водачи на мнение от общностите, изявления пред медиите и най-вече – работата по основната тогава кампания – антиядрената.

 

 

През 2013 г. в България пристига корабът „Arctic Sunrise“ и привлича хиляди хора на борда си и огромно внимание върху организацията в страната. Доброволците са тези, които помагат на Деница при организирането на събитието. Един от тях е Габриела – още от гимназията активен участник в протести за околната среда в цялата страна и непримирим с несправедливостите човек. На кораба тя се развихря и се представя толкова добре, че Деница ѝ предлага да се превърне във втория член на екипа и да поеме координацията на доброволците. И Габриела приема, защото, както тя самата казва, духът на всички хора, които влагат времето и енергията си напълно безкористно, само за да помагат на околните я зарежда и движи.

 

 

 

Не след дълго екипът отново се разраства. Теодора работи като финансов анализатор, но разбира, че това, което прави за света не е достатъчно и тотално променя посоката – записва магистратура по мениджмънт на околната среда… Не къде да е, а в Йейл. Когато завършва и се връща в България, правилната възможност сама я посреща – обява за координатор на кампания в „Грийнпийс“ - България. Въпреки че се колебае и притеснява, че може да се окаже в центъра на вниманието при по-големи акции, тя все пак кандидатства.

 

 

 

 

 

По това време бъдещото четвърто попълнение на българския клон, вече е активен доброволец. Докато учи за юрист в Холандия и Норвегия, Меглена се включва в не една неправителствени организации. Тя доброволно помага и трупа богат опит в „Амнести“, Червения кръст и още не малко местни инициативи. Когато се прибира в България започва  работа в асоциация за възобновяема енергия. Междувременно се включва като доброволец в няколко екологични организации. Една от тях е именно „Грийнпийс“ и когато се отваря нова позиция за координатор на кампания, тя печели конкурса.

 

 

 

 

7 години след основаването и 2 години след присъединяването на четвъртата жена към екипа, „Грийнпийс“ – България има много завоювани победи, независимо от трудностите. Въпреки че основната кампания е в енергийния сектор, в който водещи фигури са силни мъже с често тъмни и съмнителни бизнеси, които държат в зависимост цели региони, четирите жени смело продължават своята дейност.

Деница, Габриела, Теодора и Меглена разказват, че се сблъскват с подценяване, недоверие и дори покровителстване или насмешки, но това не ги отказва. Те отвръщат по женски – с нежност и грижа към всеки проблем и детайл. А отношението към себе си, отчитат като плюс – закостенялото мислене и подценяване на женските възможности всъщност им позволява изкусно да печелят спорове и да убеждават, благодарение на своите способности и познания.

Международния ден на жената и самото понятие за жена Деница, Габриела, Теодора и Меглена свързват с отстояването на позиции, упоритостта и устрема, но и с обичта и топлата грижа. За тях най-голямо постижение е силната и сплотена мрежа от доброволци, набираща сила през годините.

И по примера на доброволците, екипът на „Грийнпийс“ – България пожелава на жените тук и по света да бъдат уверени, сплотени и да се борят за своите каузи. Не само на 8. март. Не само, когато шетат в дома или офиса. А всеки ден и по всеки повод.