Добре дошли на второто посещение от нашия фермерски обмен в Европа. Този път сме се насочили на югоизток с четирима френски фермери. В България, екологичното земеделие се опитва да си прокара път сред интензивното и концентрирано индустриално селско стопанство.
Сняг до където поглед стига. Краят на януари е студен в Северна България и земеделските земи са покрити от сантиметри бял пухкав сняг. Това не отказва Даниел, Стефан, Себастиен и Жан-Бернар, които възнамеряват да изкарат максималното от техния FarmErasmus, организиран от „Грийнпийс“. „Въобще не познавам тази страна“, споделя Жан-Бернар, фермер от Ор. „Надявам се да науча повече за нови техники и други факти за европейското земеделие“. Жан-Бернар използва интегрирани селскостопански практики в своето стопанство, които изискват употребата на възможно най-малко пестициди.
Стефан, който има свинеферма във Финистер, Бретан, Себастиен, който има биологично стопанство в региона Ванде, и Даниел, който е превърнал почти цялата си земя около Тулуза в биологична ферма, са дошли, подтикнати от подобни причини. За тях бъдещето на френската селскостопанска индустрия се крие в местните практики. Това ги мотивира да сравнят методите, които те прилагат, с тези в България.
Мисия за проучване на местни практики
През първия ден, нашите фермери посещават мандра, която е в процес на преобразуване към биологично производство. Собственикът Турай има 180 крави и произвежда мляко, сметана и два вида сирене – така популярните бяло саламурено сирене и кашкавал. Всички продукти се продават в местни вериги и близките магазини. Интересно е да се види. „Интересно е да се наблюдава как се осъществява процесът и как фермерите тук също се стремят да правят качествени продукти“, одобрително отбелязва Даниел.
След това, фермерите се отправят към овцеферма с 400 овце, която също е в процес на получаване на европейски сертификат за биологично отглеждане. Фермерите от Франция отново разпитват колегите си за начина им на работа. „Впечатляващо е, че доенето на ръка все още е популярно тук“, възкликва учудено Жан-Бернар. „Тук може да се забележи разликата в начина на работа, който прилагаме. И все пак имат доста добър подход. Искам да имам добра реколта, но не съм готов да се разделя с удобствата. Машините за доене са добра стъпка напред“.
През тези два дни те се срещат с лозари, пчелари, овцевъди и кравари, чиито ферми или работят по биологичен метод, или са в процес на преход. Всяка визита е съчетана с местния фолклор, като например обичаите, свързани със зарязването на лозята в началото на февруари.
Среща с един от пионерите на биологичното земеделие
Всички тези срещи са организирани от Албена Симеонова, фермер и пионер на биологичното движение в България. Тази жена със зареждаща енергия работи в сферата на земеделието от 1999 г. Нейната ферма се състои от 2750 дка биологични култури (лозя, зеленчуци и зърнени), от които 700 дка са с полски култури, 300 с лозя и 1750 за фураж за пилета, прасета и крави. Преди всичко, тя влага сърцето и душата си за развитието на биологичното земеделие в нейната държава. „Не ни се полага помощ от държавата“, казва тя, „и е много трудно да преживяваш, когато си изправен срещу огромни земеделски корпорации. Затова е много важно да се създават контакти и мрежи от фермери, както се случва благодарение на FarmErasmus“.
Днес, с биологично земеделие в България се занимават над 7000 ферми и други участници, равнявайки се на 2% от общия дял на земеделието в страната. Този сектор все още е много уязвим и се бори за съществуването си заради големите индустриални ферми, които насочват производството си за износ – посока, в която се е развил секторът след падането на Желязната завеса. „Бих казал, че срещата ни с Албена беше най-вдъхновяващото нещо от цялата обиколка“, казва Себастиен. „Виждайки трудностите, които трябва да преодолее и въпреки всичко енергията, която вкарва в популяризирането на биологичното земеделие е наистина обещаващо и ми дава надежда“.
Следващата ни спирка от обиколката ще е във Франция заедно с български и белгийски фермери.
Блог от Сесил Кайе, част от екипа на „Грийнпийс“ във Франция.