В поредица от публикации, представяме най-добрите идеи на участниците в предизвикателството ни „Зелено възстановяване“
Автор: Натали Маринкова
Представяме на Вашето внимание една от най-амбициозните идеи, които получихме като част от предизвикателството за „Зелено възстановяване“. Неин автор е Натали Маринкова.
Преди година Натали се връща в София след близо десет години в Германия и трудно свиква, че ходенето пеша и с колело не е толкова достъпно в градската среда на столицата. Това я кара да се замисли какво би било най-силен стимул за хората и държавата да подкрепят оставянето на автомобилите пред блока или в гаража за сметка на природосъобразни методи на придвижване.
Така ѝ хрумва идеята за „стартъп, чийто основен продукт да е приложение, с което да се отчита колко разстояние с немоторно превозно средство или със средство на градския транспорт изминава човек. За всяка мерна единица изминато разстояние по този зелен начин, държавата трябва да дава стимул под различни форми на здравно и духовно развитие на хората“.
Според Натали стимулите могат да бъдат „точки за ваучери за български зеленчуци и плодове, книги, билети за градски транспорт, билети за театър, кино, опера, балет, галерии или други културно-образователни дейности“. Проектът предвижда, че за да работи ефективно подобна система, всички обекти, в които могат да се използват спечелените точки, трябва да бъдат събрани в общ сайт, включващ допълнителна информация за тях.
Относно мобилната апликация, авторката се фокусира върху продукта от нея (а не върху техническите ѝ характеристики) и описва начина, по който това ще функционира. „В приложението следва да се заложи въпросник, който да покрива ежедневното придвижване на човек – колко километра с кола, с градски транспорт или по друг начин – преди да започне да използва приложението.
С помощта на лесно достъпната GPS технология може да се засече колко крачки в конкретен промеждутък от време са изминати от даден човек без да е необходимо да се нарушава правото му на неприкосновеност.
С тази информация софтуерът изчислява колко въглеродни емисии са изразходени от индивида за ден. Започвайки да ползва приложението, се трупат въпросните „зелени“ точки за изминато разстояние с немоторно превозно средство.“
Авторката подчертава, че за да заработи тази идея, трябва задължително да бъде включен държавния апарат. „На базата на събраната информация за спестените въглеродни емисии, България следва да емитира финансови инструменти, които да продават правото за определен обем замърсяване с въглеродни емисии според обема на спестените.“
Тя добавя, че „идеята за налагането на контрол или проверка на автентичността на въглеродните кредити е от изключителна важност за приемането им като финансови инструменти и тяхното реално използване. Тъй като идеята се базира на големи структурирани масиви от данни, следва че тези данни ще бъдат налични и ще е необходима само система за тяхната вътрешнофирмена проверка и външна одиторска такава. Проверените по този начин печалби следва да се върнат обратно в полза на хората и бизнеса, които са ги генерирали. Ако печалбите от приложението се изразходват за културни, образователни, научни и здравни цели, България сама ще успее да изгради бъдещето си и да направи живота на своите граждани по-добър с техните усилия и средства.“
Освен това, тя смята че ще има и допълнителни ефекти като например, че „към хазната ще има и приходи от държавни такси и данъци от „зеленото потребление“, създаване на нови иновативни позиции за работа, повишаване на квалификациите на гражданите, които ще са не само по-образовани, но и по-богати и по-здрави, за да могат да потребяват повече и да произвеждат повече високостойностни продукти на интелектуалния труд.“
Натали е наясно, че с ходене пеша и каране на колело е „трудно да спестиш толкова въглероден диоксид колкото е необходим за производството на една кожена седалка на автомобил“. Въпреки това, тя е оптимист и добавя, че „с оглед на развихрящата се икономическа и духовна криза вследствие на обществената реакция на корона вируса, всички са принудени да правят повече неща на ежедневна база за физическото и психическото си здраве. Придвижването с немоторни превозни средства по естествен начин според индивидуалния ритъм на дадения човек го кара да е активен, което е силна предпоставка за успех.“
Авторката изброява здравословните предимства на ходенето пеша и споделя мнението си, „че всеки може да подобри с постоянство резултата си, защото е стимулиран на първо място заради ползите за личното му здраве, на второ – защото е част от общата кауза за промяна към по-добро бъдеще и на, трето – не се иска някакво особено усилие, за да започне, а всяка стъпка прави следващата да идва по-лесно”.
Тя осъзнава предизвикателствата пред реализацията на това начинание и затова „има нужда от екип от амбициозни авантюристи, обединени от утопичната представа за възможното бъдеще, но достатъчно обръгнали в живота, за да знаят къде свършва фантазията и къде започва бизнес ситуацията и реалните условия за нейното осъществяването.“
За финал Натали завършва, че основна предпоставка за успех на идеята си, тя вижда „не в печалбите, а в промяната в нагласата на обществото към един по-хармоничен живот. Точно защото приложението е достатъчно лично, мери конкретни параметри и приобщава ползвателя му към една общност, която иска промяна към по-добро и работи за нея със собствените си сили.
Целта ми е приложението да ни сближи като хора и да ни помогне да излезем да си общуваме, слизайки от затворените ни кибритени кутийки, с които се придвижваме от точка А до точка Б, за да обменим идеи, да се видим и осъзнаем, че всеки си има история и проблеми, но всеки се справя с тях и продължава напред.
Представям си как един ден влизам в любимо малко кафене в квартала и виждам на маса да си обменят идеи и шеги хора, срещнали се случайно, на по чаша кафе купена със „зелени точки“. Как един бъдещ Вазов си купува роман с тези точки и се вдъхновява да стане писател на родния ни език, защото е имал възможност да си купи точно тази книга, защото е избрал да положи усилие да ходи пеша или да кара колело до училище!”
Предизвикателството „Зелено възстановяване“ завърши. Неговата амбиция бе да стимулира хора да споделят идеи, които са приложими в различни сфери на човешкия живот и да дават градивно решение за локален или глобален проблем. Търсихме решения, които да отправят послание за възстановяване от кризата с поглед в бъдещето, в което здравето на хората и планетата са приоритет, а не толкова насочени към предишното „нормално“ състояние на замърсяване, сеч, изчезване на застрашени видове и свръхпроизводство.
В предизвикателството се включиха над 35 души, които изпратиха общо 27 идеи. Предложенията преминаха журиране, а в резултат бяха избрани 12-те, които получиха най-високи оценки по предварително заложените критерии, които представяме в поредица от публикации.
Ако и ти смяташ, че възстановяването от кризата трябва да се случи разумно, подпиши петиция: https://act.greenpeace.org/page/60646/petition/