
Инцидентите с дронове в близост до платформата „Нептун Дийп“ показват колко уязвима може да бъде газовата инфраструктура в Черно море на фона на нарастващите военни заплахи. Само дни след последния инцидент активисти на „Грийнпийс“ от Румъния, Австрия, Словения и Словакия отправиха от борда на Arctic Sunrise призив за енергийна система, основана на възобновяеми източници, а не на рискови газови проекти.
Те проведоха мирна протестна акция в Черно море с 11-метров плаващ банер с посланието „Слънцето е бъдещето. Спрете инвестициите в газ!“ Според „Грийнпийс“ офшорният добив на газ не може да гарантира енергийна сигурност в условията на нарастващи военни и геополитически рискове. Напротив – централизираната газова инфраструктура може да се превърне в уязвима мишена, като същевременно създава сериозни рискове за морските екосистеми. Нещо повече, инвестициите в подобни мегапроекти задълбочават зависимостта на Европа от изкопаемите горива и я обвързват с инфраструктура, която ще остане уязвима за десетилетия.
„Централизираната инфраструктура за добив на изкопаеми горива в Черно море представлява изключително уязвима мишена в геополитически контекст. Истинската енергийна сигурност не идва от нов добив на газ в морето, а от децентрализирани възобновяеми източници. Те са устойчиви, сигурни и достъпни. Не можете да атакувате или спрете слънцето и вятъра“, коментира Алин Танасе, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – Румъния.
България също поема по рисков път – въпреки нарастващите заплахи в Черно море страната продължава да залага на добива на изкопаем газ. В дълбоководния блок „Хан Аспарух“, разположен на около 200 км източно от Варна, в края на 2025 г. започнаха нови проучвателни сондажи за нефт и газ. Двата сондажа приключиха през март 2026 г., без да открият газ, но България вече участва пряко в проекта чрез 10% дял на Българския енергиен холдинг.
България обаче все още има възможност да избегне задълбочаването на газовата си зависимост. Изкопаемият газ заема сравнително ограничен дял от енергийното потребление в страната, като се използва предимно за отопление. Вместо да влагаме публични ресурси в нов добив и инфраструктура за изкопаеми горива, можем да инвестираме в решения, които намаляват самата нужда от газ – енергийна ефективност, термопомпи, геотермална енергия, оползотворяване на отпадна топлина и възобновяеми източници, сезонно съхранение на енергия. Именно такова предложение отправя и инициативата „Градове без газ“, която „Грийнпийс“ – България стартира през август, призовавайки общините да планират преход към чиста, местна и достъпна енергия.
Тези решения ни отдалечават от газовия капан – слънцето и вятърът не зависят от международни пазари, не могат да бъдат прекъснати от война и не могат да бъдат използвани като инструмент за геополитически шантаж. Ето защо истинската енергийна сигурност не идва от това да разполагаме с още изкопаем газ, а от това да намалим нуждата си от него. България има избор – да инвестира още десетилетия в зависимостта от изкопаемите горива или да ускори прехода към енергийна система, която е чиста, местна и сигурна.


