Искане за вето върху измененията в Административнопроцесуалния кодекс до президента на България, г-н Румен Радев, внесоха днес 50 неправителствени организации. „Грийнпийс“ – България се присъединява към искането като представител и защитник на интереса на гражданите.
„С измененията се ограничава правото на достъп до административно правосъдие, като много от делата се превръщат в едноинстанционни, а при тези, които остават двуинстнанционни, държавните такси по жалбите се увеличават многократно“ е записано в искането.
Спорните промени по екологичните дела, гласувани миналата седмица в пленарна зала, предвиждат драстично увеличение на таксите в касационното производство, като таванът е 4,500 лева. С тази стъпка се ограничава достъпът до правосъдие на гражданите и общините по въпроси на околната среда, което е едно от фундаменталните права, гарантирани от Конвенцията от Орхус, която е ратифицирана от Българския парламент Тези промени са продиктувани не от желанието за разтоварване на съда, а от стремежа за безпроблемно прокарване на планове и проекти в разрез с екологичното законодателство и правото на живот в чиста околна среда. Подготвилите промените в АПК са от адвокатски фирми, работещи за бизнеси, които по-скоро имат проблеми със спазването на екологичните правила. Тези поправки са чисто лобистки срещу интересите на гражданите, институциите и ще попречат на съда да правораздава, ефективно и справедливо.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов открито се застъпва за тези промени като посочва, че проблем са неправителствените организации, които оказват „процесуален рекет по отношение на много сериозни инфраструктурни проекти, тоест с внасяне на една минимална държавна такса се спира инфраструктурен проект, който понякога е за стотици милиони. И какво? Този, който ще спре с години такъв проект, с години ще се реализира рискът по пътищата в България или в инфраструктурата, той какво – няма 1700 лв. да плати държавна такса ли? Ами, най-малко ще я събере от вноски на учредителите си.“
Измененията са „един от най-мощните удари върху демократичната система и защитата на основните права на гражданите и юридическите лица от 1989 г. досега и сериозна крачка назад в посока на авторитарната държава, в която липсва адекватен контрол върху законността на актовете и действията на администрацията и върховенство на закона“ се казва в искането за вето.
Самият процес на приемане на измененията беше абсолютно непрозрачен. Липсва проучване и оценка по отношение на реалния капацитет на съдилищата, както и тяхната заетост, въпреки че официалният довод за промените е намаляване на административната натовареност. Размерът на таксите е определен „на око“, без реална оценка дали това ще ограничи достъпа до правосъдие на гражданите и неправителствените организации и ще има ли негативно влияние върху качеството на околната среда. Имайки предвид, че промените не уточняват начина, по който ще се определи материалният интерес, върху който ще се изчисляват таксите, последвалите спорове и несигурност в процедурите всъщност могат да увеличат натоварването на съда.