АЕЦ „Козлодуй“ | Greenpeace Bulgaria

Коментари върху ДОВОС на

инвестиционно предложение за АЕЦ „Козлодуй 7”

„Грийнпийс”- България

 

Коментари върху процедурите:

1) Съгласно ЗООС , чл.95 възложителят провежда консултации със засегната общественост по отношение  на „ заданието за обхвата  и съдържанието за ОВОСа” и „засегнатата общественост – мнения и интереси”.

 Спрямо Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, чл.2 (1) ОВОС трябва да се извършва след следните стъпки –

„1.уведомяване на компетентните органи и засегнатото население

3.извършване на консултации, определяне на обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС”

Смятаме, че не е уведомено засегнатото население на този най-първи етап предшестващ изготвянето на ОВОС.
Също така  смятаме , че консултациите за обхвата и съдържанието на ОВОСа не са проведени с достатъчно широк кръг засегнати лица – местната общественост и неправителствени организации, намиращи се и в 100 км зона около АЕЦ ‘Козлодуй”, но и в цялата страна.

Консултации и коментари на този най-първи етап са правени само с представители на институции, което не е достатъчно.

2) Обществени обсъждания на ДОВОС са осъществени само на територията на населени места в непосредствена близост до АЕЦ ‘Козлодуй”.

Това е „Зоната за неотложни защитни мерки”.

С оглед на това, че сериозна ядрена авария би имала последици за много по-широк периметър – смятаме за необходимо да се организират обществени обсъждания и в 100 км зона около АЕЦ „Козлодуй”, областните градове и София.

3) „Достатъчно време”

Според Конвенцията от Орхус, чл.6 – необходимо е да бъде предоставено „reasonable time-frames” (смислени времеви рамки), което да позволи на обществеността да бъде информирана. Смятаме, че 1 месец, въпреки ,че е в съзвучие с българската наредба за ОВОС не представлява достатъчно време за информиране  с ОВОС на нова атомна мощност. Смятаме, че е необходимо да се даде период от поне 3 месеца за запознаване на обществеността с ДОВОС.
Цялостния процес ни се вижда доста прибързан.

4) Трансгранични консултации

България е подписала Конвенцията от Еспоо, следователно трябва да уведоми страни, в които е възможно да има въздействие върху околната среда.  В доклада по ОВОС става ясно , че са уведомени Румъния и Австрия.
Би следвало да има подобни процедури за всички съседни страни - Сърбия,  Македония, Гърция, Турция.




Коментари по съдържанието:

Недостатъчен анализ на Дългосрочно управление на РАО ( 1.1.1.5.)

В момент България не разполага с хранилище за дългосрочно съхраняване на РАО. Хранилището, което ще бъде изградено до 2015г ще бъде за ниско и средно радиоактивни отпадъци.
Какво ще бъде решението за високо радиоактивните отпадъци?

Няма яснота за сключени договори за износ на РАО през  бъдещите години на експлоатация на АЕЦ „Козлодуй’ – НЯМ.

Презумпцията , че Националното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци ще бъде затворено през 2075г, а в „следващите 300 години ще бъде обект на постоянен контрол от страна на оторизираните органи” е неадекватна и абсурдна.
По никакъв начин не може да се гарантира опазване на хранилището в рамките на 3-4 века.

Също така, описва се транспорта на радиоактивните отпадъци към Украйна – воден транспорт. „Грийнпийс” –България смята, че транспортирането на радиоактивни отпадъци е изключително опасно начинание, което трябва да бъде избегнато.

Недостатъчен анализ на риска от сериозни аварии

В главата „Тежки аварии”( 6.1.3.6.) се разглеждат модели, след които заключението е, че има „приемливост на рисковете за околната среда”. Това заключение е базирано на неадекватни изводи – а именно , по-рано в текста се говори , че в случай на тежка авария размерът на зоната на евакуация е максимум 1 км.
Такова моделиране бе се базира не реалността и не взема под внимание наличните примери – Чернобил , Фукушима.
Уроците от Фукушима сочат, че правителството е безсилно да се справи със сериозната криза и моли гражданите в периметър до 50 км да се изселят доброволно.

Следователно смятаме, че рискът от тежки аварии в случая е сериозно подценен.

Нулева алтернатива  - Част 2, стр. 70

Разглеждането на ‘Нулева алтернатива” е похвално, но смятаме заключениятa от представената информация за погрешни.

Нулевата алтернатива е реално възможен вариант. Независимо от взетите политически решения, този вариант трябва да бъде детайлно проучен и представен. Политически решения не са аргумент за изграждане на АЕЦ – когато липсва реален анализ на енергийната система в страната.

Авторите се базират на енергийната стратегия за страната до 2020 г. , но в момента тази стратегия се ревизира.

Също така не е се отчита стабилната тенденция на спадане на консумацията на електричество.

Не сме съгласни и с извода, че ако не се строи АЕЦ трябва да се строи ТЕЦ ( с мощност 1000-2000 МW).

Този извод се базира на следното твърдение: „ От гледна точка на електроенергийния сектор отпадането на възможността за изграждане на нова ядрена мощност означава изграждане на друга неядрена електропроизводствена мощност 1000-2000 MW. Като се имат предвид енергийните ресурси на страната, необходимата нова енергийна мощност най-вероятно трябва да бъде осигурена от топлоелектрически централи, които ще се намират другаде.”

Iма огромна разлика (30%) между производство и потребление на електроенергия в България.
Следователно изграждането на нова централизирана мощност не е оправдано в съответствие с енергийните нужди на страната.

От друга страна, не са разгледани децентрализирани енергийни алтернативи – повишаване на енергийната ефективност, което допълнително би направило излишно изграждането на нови централи; намирането на енергийни решение на ниво домакинство и община; използване на местни възобновяеми енергийни източници и използването на т.нар интелигентни мрежи.

Всички тези алтернативи остават без разглеждане – което прави заключенията непълни и погрешни.

Настояваме при разглеждането на алтернативите да се фокусира вниманието върху алтернативи от 21 век, върху децентрализирани решения, а не да се извеждат заключения на база остарели технологии и остарели стратегии без дългосрочна визия.

 

Последни актуализации

Етикети